Когато през 1900 година, в Париж, Андре Мишлен публикува за

Когато през 1900 година, в Париж, Андре Мишлен разгласява за пръв път кулинарния гид " Мишлен ", надали е предполагал, че 114 години по-късно това ще се трансформира в емблематичен метод за оценяване на най-хубавите в международен мащаб заведения за хранене и техните готвачи.

Историята на кулинарния справочник звучи като приказка: двамата братя Мишлен развиват своя бизнес с продажба на автомобилни гуми от самата зора на тази промишленост в Европа. По това време търговията се движи главно от търговски пасажери, които обикалят от град на град, с цел да оферират своите артикули. Те пътуват със седмици, обяснявайки на дребното притежатели на това знамение на техниката – автомобила, нуждата да купят качествени гуми. По време на тези пътувания, те си записват в кой ресторант е най-вкусно, къде сервитьорът не лъже и е общителен, къде виното е по-хубаво и си ги означават със звездички. Когато сменят маршрутите, по които пътуват, си разменят дребните книжки, в които записват тази информация, с цел да може новият търговец да се ориентира по-лесно къде да обядва и къде да пренощува, а той от своя страна добавя нови и нови места.

През тези години във Франция има едвам 3 000 автомобила, всяко излизане на път е едно малко предизвикателство и не постоянно приключва в плануваната последна дестинация, заради всевъзможни проблеми от техническо естество, които спохождат водачите. Това е и повода братя Мишлен да опишат в една дребна брошура всичката потребна по това време информация, която би им помогнала на път, като да вземем за пример, кой е павиран, къде има сервиз или бензиностанция, къде може да ти сменят гумите и паралелно с това къде могат да пренощуват и да се нахранят, в случай че и това им се наложи, пътувайки из страната.

Така се появява и първият справочник на Мишлен, който в началото се предлага гратис, само че от 1920 година стартира да се продава. За пръв път през 1923 година се появява и обособена секция " Ресторанти ", с което се слага началото на по този начин коментираната и до през днешния ден ранглиста.

Три години по-късно се появява оценяването на всяко заведение със звезди, заимствано от комерсиалните пасажери, маркирали против адреса на ресторанта звездички съгласно тяхната оценка. Първоначално дребното книжле е синьо на цвят, само че от 1931 за почва да се издава с червени корици и остава по този начин и до ден сегашен, с което си печели прозвището " аленият гид ".

Много е забавен методът, по който става самото оценяване на заведенията. Специално подготвени инспектори под прикритие посещават и правят оценка местата за хранене по разнообразни критерии. Най-добрите от тях се снабдяват със специфичната звезда. Максималният брой звезди, които Мишлен присъжда, са три, само че с подобен брой могат да се похвалят доста малко от най-хубавите заведения за хранене в света. Повечето, включени в пътеводителя заведения нямат даже и по една звезда.

Според Мишлен, една звезда е маркер за ресторант сметнат за " отличен ", две звезди допускат че " си коства да се отклониш от пътя ", а три звезди значи " извънреден ресторант “, за който си заслужава да планираш настрана пътешестване. Оценяването се прави само и единствено въз основа на храната, която се сервира. Абсолютно никакво значение нямат ситуацията и интериорът на заведението. Иначе казано, може да са вложени милиони в един ресторант и той в никакъв случай да не получи мечтаното самопризнание. Скорошен образец за това е случай през 2009 със сладкарница в Хонг Конг (Tim Ho Wan), предлагаща ястия, струващи към $, която получава първата си звезда Мишлен.

Самото оценяване се прави от анонимни инспектори, които изричат своето професионално мнение по отношение на пет критерия: " качество на продуктите ", " майсторство във усета и приготвянето ", " персонален почерк на кухнята ", " съответствие на цена/качество " и " неизменност в качеството ". Звездите на Мишлен са извънредно сложни за приемане и мечтани от притежателите на заведения за хранене, както и от техните готвачи, само че още по-трудно е тяхното опазване. През 2003 година готвачът Бернар Лоазо се самоубива заради неоснователни клюки за отнемане на неговия тризвезден ресторант с една от звездите му. А анимационният филм " Рататуй " е сниман въз основа на тази история.

Доказателство за компликацията по сдобиването с мечтаната звезда е фактът, че единствено един ресторант е почетен с най-високото отличие 3 звезди в тазгодишното издание на Мишлен за Франция и това е " La Vague d’Or "  в Сен Тропе. Основната заслуга е на 35-годишния основен готвач Арно Донкел, който съумява да придаде рядка характерност на предлаганите ястия. А различен факт е, че на ресторанта на известния английски кулинар Гордън Рамзи предходната година бяха отнети две от трите му звезди.

Към днешна дата, водач измежду градовете участници в тази влиятелна ранглиста и брой заведения за хранене, получил най-вече звезди Мишлен е Токио. Цели 191 звезди са присъдени на тамошни заведения, спрямо 98, колкото са заслужилите в Париж, само че все пак Франция остава с максимален брой титулувани заведения за хранене от Мишлен в света - цели 596, с 1 звезда – 487 (39 от тях нови),2 звезди – 82 (5 от тях нови) и 3 звезди – 27 (1 нов).

Днес кулинарният гид прави оценка заведения за хранене в 23 страни в света.

Много е писано за кулинарния гид Мишлен и рейтинговата система на влиятелната оценка, само че не се вземат поради колосалните надценки в заведенията за хранене, сдобили се със забележителното отличие, в които вечеря за двама с лекост може да надвиши 1000 евро и то единствено за 5 степенно меню, да не си и помисляме каква би била цената за 7 или 9 степенно такова. На тези места бутилка вино стартира от 500 евро и може да надвиши астрономическите 5 000 евро, само че все пак би трябвало да се признае, че това е върхът в гурме кухнята и трудът и творчеството, което се влага, с цел да се сътвори едно такова ядене е нещо, което могат да подготвят единствено готвачи от класата на Жоел Робюшон, Ален Дюкс и Гордън Рамзи.

Мишлен е освен отличие от висока класа за кулинарно изкуство. Днес тази ранглиста предопределя начин на живот и се любува на извънредно защита аудитория и доста заслужени овации. А признанието отличава най-хубавите в сектора.

Снимки: Wikipedia