През последните 300 години сме тълкували погрешно един от основните закони на физиката
Когато през 1687 година Исак Нютон написва на пергамент фамозните си закони за придвижването, той е можел единствено да се надява, че ще ги обсъждаме три века по-късно.
Пишейки на латински, Нютон обрисува три универсални правилото, описващи по какъв начин се ръководи придвижването на обектите в нашата Вселена, които са превеждани, преписвани, обсъждани и дискутирани дълго.
Но съгласно един мъдрец на езика и математиката може би от самото начало сме интерпретирали малко неправилно точната дефиниция на първия закон за придвижването на Нютон.
Философът от Техническия университет във Вирджиния Даниел Хоек желае да „ обясни обстановката “.
След като открива нещо, което той разказва като „ тромава неточност в превода “ в истинския британски превод на латинския текст на Нютоновите Principia от 1729 година
Въз основа на този превод безчет учени и учители от този момент поясняват първия закон на Нютон за инерцията като означаващ, че даден обект ще продължи да се движи по права линия или ще остане неподвижен, в случай че не се намеси външна мощ. Това изложение работи добре, до момента в който не се реши, че външните сили работят непрекъснато.
Нещо, което Нютон сигурно би взел поради при формулирането му.
При повторното разглеждане на архивите Хоек осъзнава, че тази обща парафраза съдържа неправилно пояснение, което е останало неусетно до 1999 година, когато двама учени се стопират на превода на една латинска дума, която е била пропусната: quatenus, която значи „ доколкото “, а не в случай че.
За Хоек това е от значително значение. Според него новият прочит демонстрира, че вместо да разказва по какъв начин един обект резервира своята инерция, в случай че върху него не работят никакви сили, Нютон е имал поради, че всяка смяна в инерцията на едно тяло – всеки подтик, потапяне, завъртане и изтласкване – се дължи на външни сили.
Като върнаха тази забравена дума на мястото ѝ, тези учени възвърнаха един от фундаменталните правила на физиката в първичния му искра. Някои считат, че моето четиво е прекомерно диво и неконвенционално, с цел да го одобряват съществено. Други пък считат, че е толкоз явно вярно, че надали си коства да се спори за него.
Тази значима корекция обаче по този начин и не се възприема.
Обикновените хора може би ще се съгласят, че това звучи като семантика. И Хоек признава, че новата интерпретацията не е трансформирала и няма да промени физиката. Но деликатният обзор на личните писания на Нютон обяснява какво е мислил по това време математикът-пионер.
Много мастило се е изляло по въпроса защо в действителност служи законът за инерцията. Ако приемем преобладаващия превод, че обектите се движат по права линия, до момента в който някоя мощ не ги принуди да създадат друго, тогава поражда въпросът: за какво Нютон би написал закон за тела, свободни от външни сили, когато в нашата Вселена няма такова нещо; когато гравитацията и триенето са непрекъснато присъстващи? “
„ Целият смисъл на първия закон е да се направи извод за съществуването на сила„, споделя Джордж Смит, мъдрец в университета „ Тъфтс “ и специалист по трудовете на Нютон, пред журналистката Стефани Папас за Scientific American.
Всъщност Нютон дава три съответни образеца, с цел да илюстрира своя първи закон за придвижването.
Най-проницателният съгласно Хоек е въртящ се връх – който, както знаем, се забавя в затягаща се серпантина заради триенето на въздуха.
Давайки този образец, Нютон категорично ни демонстрира по какъв начин първият закон, по този начин както той го схваща, се ползва за ускоряващи се тела, които са подложени на действието на сили – т.е. той се ползва за тела в действителния свят.
Хоек споделя, че това модифицирано пояснение връща към една от най-фундаменталните хрумвания на Нютон, която по това време е била изцяло революционна. Това е, че планетите, звездите и другите небесни тела се ръководят от същите физични закони като обектите на Земята.
„ Всяка смяна в скоростта и всяко наклоняване на посоката„, разсъждава Хоек, от рояци атоми до въртящи се галактики, „ се ръководи от Първия закон на Нютон.„
Статията е оповестена в списание Philosophy of Science.
