"Ива е онлайн": комедията като откровение
Когато преди три години, след дългогодишно неявяване от страната, Ива Тодорова се завърна изненадващо на сцената, нейното авторско зрелище " Приятно ми е, Ива " се трансформира в едно от събитията на театралния сезон, еднообразно приветствано както от необятната аудитория, по този начин и от театралната рецензия.
То продължава да се играе с триумф и през днешния ден на сцената на Театър 199, необичаен случай за театър на актриса, която не е известно лице от екрана и която повече от десетилетие не се беше появявала на сцената. През 2019 година тя сътвори казус на театралните награди " Икар ", когато Ива Тодорова си потегли от церемонията с две награди - за водеща женска роля и за драматургичен текст. " Приятно ми е, Ива " е странна птица в театралния плакат - частично монодрама, частично стендъп комедия, в която автобиография и художествена небивалица се преплитат по трогателен метод.
Oтивайки на премиерата на новия моноспектакъл на Ива Тодорова, " Ива е онлайн " (отново в Театър 199), чаках, че ще попадна на нещо като " Приятно ми е, Ива - 2 " и имах известни терзания, че този път резултатът няма да е по този начин мощен поради повторението. За благополучие, не се оказах прав. " Ива е онлайн " е като " Приятно ми е, Ива ", само че единствено ненапълно. Новият театър продължава да разхожда феновете из прекарванията и размислите на онази същата, хем действителна, хем и мощно театрализирана Ива, единствено че този път пътешествието, като се изключи че отново е занимателно и вълнуващо, е и много трагично.
Фотограф: Павел Червенков
И тук Ива печели сърцата със своята непрестореност и обезоръжаващо възприятие за комизъм. Продължава сагата за нейните странности, завършения и неудачи от живота, в който тя балансира сред разнообразни култури (България и Италия) и разнообразни поприща (актриса, пиар, публицист, пътешественик). Трябва да отбележа и още по-голямата убеденост в общуването с публиката, която тя е придобила след триумфа на предходния театър. Разсмива още с първата си поява, когато в светлокафяв гащеризон с доста джобове стартира да изяснява по какъв начин концепцията за този костюм напълно не била инцидентна, а въодушевена от космонавтиката.
В спектакъла щяло да се споделя за любовта и брака, а да се хвърляш в тези неща било като да се хвърляш в Космоса и, в случай че питате нея, булките трябвало да носят скафандри. После споделя за първите думи, които научила, попадайки в Италия: " бичиклета " означавало велосипед, само че тя и през днешния ден се чувствала постоянно по този метод (наистина е смешно! пробвайте да чуете думата и ще разберете!). После сме дружно с Ива на опашка за италиански сладолед и попадаме на песен за усета на шамфъстъка. Удоволствието от стендъп комедията идва, когато тя ни накара да забележим елементарните неща като невероятни, и в това отношение Ива Тодорова е занаятчия и като актриса, и като повествовател.
Фотограф: Павел Червенков
Но този път тя не има намерение основно да разсмива и скоро разказите й се отклоняват в по-дълбоки и тъмни територии. Космосът на любовта - съществена тематика на новия театър - е и плашещо пространство без ориентири, в което човек може да се изгуби и безпределно да се рее. Заглавието идва от аналогията с онлайн пространството, което също е безпределно и основава чувство за съгласуваност, неведнъж лъжлива. В изявленията актрисата споделя, че е написала текста в дългите дни на изолираност по време на пандемията, когато компютрите и телефоните поддържаха илюзията, че не сме сами. Хората се доверяваха изцяло на гигантската виртуална изповедалня и й споделяха своите секрети. Представлението драматизира напълно безусловно тази последна обстановка, в която човек е по едно и също време самичък и с другите. На сцената с изключение на Ива има и един преносим компютър. Когато не приказва на публиката, тя се обръща към неговия екран, с цел да се свърже с тези, които не са тук. Едни са просто надалеч, а други от дълго време ги няма в живота. Съпругът й, който е в Италия, тогавашните любови, призраците на нейното изгубено семейство
Капитал - брой 43
И " Ива е онлайн " е странна птица в театралния плакат. Това е доста комичен театър на надарена актриса с безукорен нюх за комичното - точния подробност, точния жест, точната фраза, точното движение. Но това е и театър, какъвто не се появява всеки ден. Той е форма на признание, каквато може да се случи единствено в театъра. Тук единствената прилика, която ми идва мислено от българската сцена, са ранните спектакли на Мариус Куркински, подчинени на неговото кредо: " Това не е спектакъл, а среща с мен. "
Когато преди три години, след дългогодишно неявяване от страната, Ива Тодорова се завърна изненадващо на сцената, нейното авторско зрелище " Приятно ми е, Ива " се трансформира в едно от събитията на театралния сезон, еднообразно приветствано както от необятната аудитория, по този начин и от театралната рецензия.То продължава да се играе с триумф и през днешния ден на сцената на Театър 199, необичаен случай за театър на актриса, която не е известно лице от екрана и която повече от десетилетие не се беше появявала на сцената. През 2019 година тя сътвори казус на театралните награди " Икар ", когато Ива Тодорова си потегли от церемонията с две награди - за водеща женска роля и за драматургичен текст. " Приятно ми е, Ива " е странна птица в театралния плакат - частично монодрама, частично стендъп комедия, в която автобиография и художествена небивалица се преплитат по трогателен метод.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Асен Терзиев
То продължава да се играе с триумф и през днешния ден на сцената на Театър 199, необичаен случай за театър на актриса, която не е известно лице от екрана и която повече от десетилетие не се беше появявала на сцената. През 2019 година тя сътвори казус на театралните награди " Икар ", когато Ива Тодорова си потегли от церемонията с две награди - за водеща женска роля и за драматургичен текст. " Приятно ми е, Ива " е странна птица в театралния плакат - частично монодрама, частично стендъп комедия, в която автобиография и художествена небивалица се преплитат по трогателен метод.
Oтивайки на премиерата на новия моноспектакъл на Ива Тодорова, " Ива е онлайн " (отново в Театър 199), чаках, че ще попадна на нещо като " Приятно ми е, Ива - 2 " и имах известни терзания, че този път резултатът няма да е по този начин мощен поради повторението. За благополучие, не се оказах прав. " Ива е онлайн " е като " Приятно ми е, Ива ", само че единствено ненапълно. Новият театър продължава да разхожда феновете из прекарванията и размислите на онази същата, хем действителна, хем и мощно театрализирана Ива, единствено че този път пътешествието, като се изключи че отново е занимателно и вълнуващо, е и много трагично.
Фотограф: Павел Червенков
И тук Ива печели сърцата със своята непрестореност и обезоръжаващо възприятие за комизъм. Продължава сагата за нейните странности, завършения и неудачи от живота, в който тя балансира сред разнообразни култури (България и Италия) и разнообразни поприща (актриса, пиар, публицист, пътешественик). Трябва да отбележа и още по-голямата убеденост в общуването с публиката, която тя е придобила след триумфа на предходния театър. Разсмива още с първата си поява, когато в светлокафяв гащеризон с доста джобове стартира да изяснява по какъв начин концепцията за този костюм напълно не била инцидентна, а въодушевена от космонавтиката.
В спектакъла щяло да се споделя за любовта и брака, а да се хвърляш в тези неща било като да се хвърляш в Космоса и, в случай че питате нея, булките трябвало да носят скафандри. После споделя за първите думи, които научила, попадайки в Италия: " бичиклета " означавало велосипед, само че тя и през днешния ден се чувствала постоянно по този метод (наистина е смешно! пробвайте да чуете думата и ще разберете!). После сме дружно с Ива на опашка за италиански сладолед и попадаме на песен за усета на шамфъстъка. Удоволствието от стендъп комедията идва, когато тя ни накара да забележим елементарните неща като невероятни, и в това отношение Ива Тодорова е занаятчия и като актриса, и като повествовател.
Фотограф: Павел Червенков
Но този път тя не има намерение основно да разсмива и скоро разказите й се отклоняват в по-дълбоки и тъмни територии. Космосът на любовта - съществена тематика на новия театър - е и плашещо пространство без ориентири, в което човек може да се изгуби и безпределно да се рее. Заглавието идва от аналогията с онлайн пространството, което също е безпределно и основава чувство за съгласуваност, неведнъж лъжлива. В изявленията актрисата споделя, че е написала текста в дългите дни на изолираност по време на пандемията, когато компютрите и телефоните поддържаха илюзията, че не сме сами. Хората се доверяваха изцяло на гигантската виртуална изповедалня и й споделяха своите секрети. Представлението драматизира напълно безусловно тази последна обстановка, в която човек е по едно и също време самичък и с другите. На сцената с изключение на Ива има и един преносим компютър. Когато не приказва на публиката, тя се обръща към неговия екран, с цел да се свърже с тези, които не са тук. Едни са просто надалеч, а други от дълго време ги няма в живота. Съпругът й, който е в Италия, тогавашните любови, призраците на нейното изгубено семейство
Капитал - брой 43
И " Ива е онлайн " е странна птица в театралния плакат. Това е доста комичен театър на надарена актриса с безукорен нюх за комичното - точния подробност, точния жест, точната фраза, точното движение. Но това е и театър, какъвто не се появява всеки ден. Той е форма на признание, каквато може да се случи единствено в театъра. Тук единствената прилика, която ми идва мислено от българската сцена, са ранните спектакли на Мариус Куркински, подчинени на неговото кредо: " Това не е спектакъл, а среща с мен. "
Когато преди три години, след дългогодишно неявяване от страната, Ива Тодорова се завърна изненадващо на сцената, нейното авторско зрелище " Приятно ми е, Ива " се трансформира в едно от събитията на театралния сезон, еднообразно приветствано както от необятната аудитория, по този начин и от театралната рецензия.То продължава да се играе с триумф и през днешния ден на сцената на Театър 199, необичаен случай за театър на актриса, която не е известно лице от екрана и която повече от десетилетие не се беше появявала на сцената. През 2019 година тя сътвори казус на театралните награди " Икар ", когато Ива Тодорова си потегли от церемонията с две награди - за водеща женска роля и за драматургичен текст. " Приятно ми е, Ива " е странна птица в театралния плакат - частично монодрама, частично стендъп комедия, в която автобиография и художествена небивалица се преплитат по трогателен метод.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Асен Терзиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ