Младите балканци вярват в Меркел, старите - в Тито
Когато преди години италианците Фабио Дал Пан и Микеле Монего вземат решение да тръгнат с колела от италианския град Триест до Истанбул, а оттова да заловен рейс за Атина, двамата са леко обезпокоени. По пътя си ще минат през шест балкански страни, като две от тях - Сърбия и Турция, даже не са членове на Европейски Съюз. Фабио е приключил литература в Торино, а Микеле е геодезист.
Пътешествието им минава през някогашна Югославия, където на доста места още се виждат следите от войните на отминалия 20. век. „ По целия път в Източна Хърватия към момента има здания и къщи, които са надупчени от патроните на войните ”, описват двамата италианци. Запечатали са на фрагменти дупките от шрапнелите във Вуковар.
Началото на пътешествието е в Триест - един необикновен град на границата сред Балканите и другата Европа. Той е в Италия, само че след Втората международна война Тито упорствал да влезе в рамките на федеративната република. Италианците бранят града си гневно. В последна сметка през 1955 година Тито получава полуостров Риека, като единствено една тясна линия земя с Триест на запад остава в рамките на Италия.
Целта на пътешествието на Фабио и Микеле е да зададат 5 идентични въпроса на хора от целия полуостров. Единият от тях е кой е най-важният европеец. Оказва се, че младежите в някогашните югорепублики се възхищават на Ангела Меркел, а по-старите - всеобщо от Йосиф Броз Тито. Хората от тази част на света рядко желаят да живеят в друга европейска страна. Повечето считат, че Европа е там, докъдето се споделят европейските полезности и се мисли като европейци. Един сърбин с портрета на Владимир Путин и на Гаврило Принцип (убиеца на австроунгарския престолонаследник Франц Фердинанд) счита, че границата на Европа е до неговата страна. Оттам нататък не е Европа.
Фабио и Микеле изминават над 2000 километра без нито един проблем на пътя. Признават, че по пътищата на България са се чувствали спокойни и сигурни. Въпреки че в Сърбия ги предизвестяват да не минават отсам.
600 километра със счупено колело
„ През целия път шансът бе на наша страна - имахме единствено един машинален проблем, който се появи 20 километра след старта ни в Триест. Бяхме към този момент на територията на Словения. Едното колело се счупи и трябваше да го поправяме с подръчни средства на пътя. Изкарахме с оправено надве-натри колело чак до Белград. Това са 600 километра със строшен велосипед! В сръбския град Нови Сад локални сърби ни заклеваха да не минаваме през България. Предлагаха ни да минем на юг през Македония, само че да не стъпваме тук. Казваха, че тук пътищата са доста рискови, хората крадат и обират, а служителите на реда са корумпирани рекетьори. Напук на тях, ние минахме и през цялата територия на България и нямахме никакви проблеми. Българските служители на реда не са ни поискали и стотинка. Това е образец за стереотипно отношение към една страна. Радваме се, че можахме да опровергаем този фатализъм.
Фабио Дал Пан: Уж Европа изостава, а всички желаят да живеят тук
- Г-н Дал Пан, първият въпрос, който задавате на балканските хора, е в кой град желаят да живеят. Кой е обичаният град на балканците?
- Учудващото е, че доста малко балкански хора желаят да живеят на друго място. Повечето харесват своя град и не желаят да се местят от него. Други споделят, че харесват Виена като град или Германия като страна. Но това е, тъй като желаят да работят там, а не тъй като в действителност ги харесват. Много харесват Милано или Торино и срещнахме доста хора, които желаят да живеят в Италия. Те са нещо като тези, на които в Америка им викат „ dreamers ”.
- Кой е най-трудният въпрос, който зададохте на балканските хора?
- „ Какво може да извършите за Европа? ” и „ Какво Европа може да направи за вас? ”. Много е мъчно да отговориш какво можеш да дадеш на Европа. Този въпрос затрудни всички, тъй като тук от теб се изисква да дадеш отговор, в който има и самокритика. Но другият най-труден въпрос се оказа „ Какви са границите на Европа? ”. Един юноша от сръбския град Ягодина сподели, че границата на Европа свършва на източната граница на Сърбия. Изрично акцентира, че това е източната граница. Така, съгласно него, България е отвън Европа. Много други, в това число и аз, считаме, че границите на Европа са там, където хората се усещат европейци.
- Грузинците и арменците също се усещат европейци - даже се смятат за „ европейски острови ” посред Азия, само че няма никакви изгледи да влязат в
Европа.
- Те са от неверната страна на Европа.
- Пътуването ви в България е почнало от София. Чужденците споделят, че най-голямата неточност е, че първо виждат този град, а не Пловдив. Съгласен ли сте с това?
- Така е - първо пристигнахме в София, а оттова дойдохме в красивия Пловдив. Градът е доста по-различен от София. Преди това през август изминахме с колела пътя от Триест до Истанбул. Получава се един огромен диагонал. Оттам хванахме рейс до Атина и Патра. След това се качихме на ферибота и пристигнахме в Италия, където завършихме пътешествието си в Матера. Никъде не сме били обирани или нападани. Нямахме никакви проблеми, а пътувахме в шест разнообразни балкански страни! Срещнахме невероятни хора. В Одрин попаднахме на пенсионирания инженер Енджин. Той ни подслони в жилището си. Всяка година той приема като посетители 250-300 души от целия свят.
- Питате балканците и коя е най-голямата персона на Европа.
- Някои младежи отговаряха, че това е Ангела Меркел. Защото била постигнала доста, и то сама. В Сърбия и някогашните югорепублики по-старите всеобщо отговорят, че това е Тито.
- Осъзнавате ли, че Европа отново се раздели надве, и то по отношението към мигрантите от Третия свят?
- В България въобще не виждам мигранти от Третия свят. Миналата седмица в Италия имахме избори и един от огромните спечелили е антиимигрантска партия. Има доста хора, които вследствие на рецесията изпитват боязън от мигрантите. И доста партии им вкараха тези хрумвания, пропити със боязън. Има доста други разнообразни способи да се оправим с тези проблеми.
- Имате ли деца?
- Не.
- В едно от есетата си Умберто Еко разказва невероятната промяна, която настава в мисленето на един човек, когато му се родят деца.
- Съгласен съм, че човек се трансформира. Но Умберто Еко си беше необятно скроен човек. Напълно допустимо е човек да резервира прогресивните си възгледи, интегритета си и да резервира салдото сред това ново чувство за консерватизъм и концепциите си от младостта. Какво да вършим с мигрантите? Да затворим границите ли? Донякъде сме жертви на личния си триумф. Винаги ще живеем по-добре от Либия или някоя африканска страна и постоянно ще има хора, които ще желаят да дойдат в Европа за един по-добър живот.
Пътешествието им минава през някогашна Югославия, където на доста места още се виждат следите от войните на отминалия 20. век. „ По целия път в Източна Хърватия към момента има здания и къщи, които са надупчени от патроните на войните ”, описват двамата италианци. Запечатали са на фрагменти дупките от шрапнелите във Вуковар.
Началото на пътешествието е в Триест - един необикновен град на границата сред Балканите и другата Европа. Той е в Италия, само че след Втората международна война Тито упорствал да влезе в рамките на федеративната република. Италианците бранят града си гневно. В последна сметка през 1955 година Тито получава полуостров Риека, като единствено една тясна линия земя с Триест на запад остава в рамките на Италия.
Целта на пътешествието на Фабио и Микеле е да зададат 5 идентични въпроса на хора от целия полуостров. Единият от тях е кой е най-важният европеец. Оказва се, че младежите в някогашните югорепублики се възхищават на Ангела Меркел, а по-старите - всеобщо от Йосиф Броз Тито. Хората от тази част на света рядко желаят да живеят в друга европейска страна. Повечето считат, че Европа е там, докъдето се споделят европейските полезности и се мисли като европейци. Един сърбин с портрета на Владимир Путин и на Гаврило Принцип (убиеца на австроунгарския престолонаследник Франц Фердинанд) счита, че границата на Европа е до неговата страна. Оттам нататък не е Европа.
Фабио и Микеле изминават над 2000 километра без нито един проблем на пътя. Признават, че по пътищата на България са се чувствали спокойни и сигурни. Въпреки че в Сърбия ги предизвестяват да не минават отсам.
600 километра със счупено колело
„ През целия път шансът бе на наша страна - имахме единствено един машинален проблем, който се появи 20 километра след старта ни в Триест. Бяхме към този момент на територията на Словения. Едното колело се счупи и трябваше да го поправяме с подръчни средства на пътя. Изкарахме с оправено надве-натри колело чак до Белград. Това са 600 километра със строшен велосипед! В сръбския град Нови Сад локални сърби ни заклеваха да не минаваме през България. Предлагаха ни да минем на юг през Македония, само че да не стъпваме тук. Казваха, че тук пътищата са доста рискови, хората крадат и обират, а служителите на реда са корумпирани рекетьори. Напук на тях, ние минахме и през цялата територия на България и нямахме никакви проблеми. Българските служители на реда не са ни поискали и стотинка. Това е образец за стереотипно отношение към една страна. Радваме се, че можахме да опровергаем този фатализъм.
Фабио Дал Пан: Уж Европа изостава, а всички желаят да живеят тук
- Г-н Дал Пан, първият въпрос, който задавате на балканските хора, е в кой град желаят да живеят. Кой е обичаният град на балканците?
- Учудващото е, че доста малко балкански хора желаят да живеят на друго място. Повечето харесват своя град и не желаят да се местят от него. Други споделят, че харесват Виена като град или Германия като страна. Но това е, тъй като желаят да работят там, а не тъй като в действителност ги харесват. Много харесват Милано или Торино и срещнахме доста хора, които желаят да живеят в Италия. Те са нещо като тези, на които в Америка им викат „ dreamers ”.
- Кой е най-трудният въпрос, който зададохте на балканските хора?
- „ Какво може да извършите за Европа? ” и „ Какво Европа може да направи за вас? ”. Много е мъчно да отговориш какво можеш да дадеш на Европа. Този въпрос затрудни всички, тъй като тук от теб се изисква да дадеш отговор, в който има и самокритика. Но другият най-труден въпрос се оказа „ Какви са границите на Европа? ”. Един юноша от сръбския град Ягодина сподели, че границата на Европа свършва на източната граница на Сърбия. Изрично акцентира, че това е източната граница. Така, съгласно него, България е отвън Европа. Много други, в това число и аз, считаме, че границите на Европа са там, където хората се усещат европейци.
- Грузинците и арменците също се усещат европейци - даже се смятат за „ европейски острови ” посред Азия, само че няма никакви изгледи да влязат в
Европа.
- Те са от неверната страна на Европа.
- Пътуването ви в България е почнало от София. Чужденците споделят, че най-голямата неточност е, че първо виждат този град, а не Пловдив. Съгласен ли сте с това?
- Така е - първо пристигнахме в София, а оттова дойдохме в красивия Пловдив. Градът е доста по-различен от София. Преди това през август изминахме с колела пътя от Триест до Истанбул. Получава се един огромен диагонал. Оттам хванахме рейс до Атина и Патра. След това се качихме на ферибота и пристигнахме в Италия, където завършихме пътешествието си в Матера. Никъде не сме били обирани или нападани. Нямахме никакви проблеми, а пътувахме в шест разнообразни балкански страни! Срещнахме невероятни хора. В Одрин попаднахме на пенсионирания инженер Енджин. Той ни подслони в жилището си. Всяка година той приема като посетители 250-300 души от целия свят.
- Питате балканците и коя е най-голямата персона на Европа.
- Някои младежи отговаряха, че това е Ангела Меркел. Защото била постигнала доста, и то сама. В Сърбия и някогашните югорепублики по-старите всеобщо отговорят, че това е Тито.
- Осъзнавате ли, че Европа отново се раздели надве, и то по отношението към мигрантите от Третия свят?
- В България въобще не виждам мигранти от Третия свят. Миналата седмица в Италия имахме избори и един от огромните спечелили е антиимигрантска партия. Има доста хора, които вследствие на рецесията изпитват боязън от мигрантите. И доста партии им вкараха тези хрумвания, пропити със боязън. Има доста други разнообразни способи да се оправим с тези проблеми.
- Имате ли деца?
- Не.
- В едно от есетата си Умберто Еко разказва невероятната промяна, която настава в мисленето на един човек, когато му се родят деца.
- Съгласен съм, че човек се трансформира. Но Умберто Еко си беше необятно скроен човек. Напълно допустимо е човек да резервира прогресивните си възгледи, интегритета си и да резервира салдото сред това ново чувство за консерватизъм и концепциите си от младостта. Какво да вършим с мигрантите? Да затворим границите ли? Донякъде сме жертви на личния си триумф. Винаги ще живеем по-добре от Либия или някоя африканска страна и постоянно ще има хора, които ще желаят да дойдат в Европа за един по-добър живот.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ