Науката идва... в "Тракия"
Когато преди 14 години доцент доктор Милен Георгиев от Института по микробиология към Българската академия на науките (БАН) отпътува на първата си специализация в чужбина, апаратите в Германия му наподобяват като от галактически транспортен съд. Днес той, както и още няколко сътрудници от Центъра по растителна систематична биология и биотехнология (ЦРСББ) са си сложили за цел идващото потомство български учени да не се усещат по този начин, споделя " Капитал ".
Ако всичко върви по проект, до 2022 година тази цел може да се извърши на едно много извънредно за това място - в пловдивския жилищен регион " Тракия ". Там ще проработи цялостен нов кампус на биотехнолгичния център, оборудван с съвременна инсталация, с която да се организират както фундаментална, по този начин и приложна просвета на международно равнище. Очаква се 50 учени от България и чужбина да работят в най-съвременни условия както по планове, ориентирани към бизнеса и промишлеността, по този начин и по такива, борещи се с провокациите на една засушаваща се планета.
" Ние не желаеме хората да бягат в Германия поради скъпия уред и по-високата заплата, а да имат същите заплата и уред тук и тогава да стартира едно състезание на хрумвания. Защото би трябвало да стане ясно, че даже един уред да коства 2 млн. лева, той няма да създаде една стотинка самичък, в случай че не бъде захранен с хрумвания, които да бъдат тествани ", споделя доцент Георгиев в офиса си. Току-що е излязъл от среща на борда на ЦРСББ. На нея се координира кандидатстването за съфинансиране на новия кампус от страна на Министерството на образованието и науката (МОН).
Това ще е последната стъпка, която да обезпечи 15 млн. евро за градежа му. Проектът на ЦРСББ към този момент е съумял да премине жестоката селекция на европейско равнище и се е преборил за финансиране от Европейската комисия измежду 170 научни консорциума от целия Европейски Съюз.
Възкръсващи растения и други биомагии
Центърът, управителен от доцент доктор Цанко Гечев, ще има общо 10 отдела, осем от които – проучвателен. Те към този момент правят проучвания в области като стресова молекулярна физиология, растителна метабомолика, синтетична биология и биоинформатика.
Един от обектите на изследователския интерес да вземем за пример са необятният набор молекули с потребни за индивида дейности, които растенията синтезират. " Експертни оценки демонстрират, че познаваме единствено един % от капацитета на растенията за лекуване на разнообразни болести. В един от департаментите ни ще изследваме растенията с изключение на като източник на белтъци, въглехидрати и мазнини, по този начин и като източници на тази дребна порция вторични метаболити, които биха могли да имат позитивно деяние за човешкото здраве ", споделя доцент Георгиев. Той дава образец с постдокторант, която търси молекули за противопоставяне на затлъстяването. Освен това могат да бъдат изследвани сходни молекули, помагащи при лекуването на онкологични заболявания и сърдечно-съдови положения.
" Те имат един подобен механизъм, който ние се надяваме да разкрием - да оцеляват в рискови условия на околната среда ", споделя доцент Георгиев и прецизира, че не става дума за библейско съживяване. " Идеята е, че едно такова растение като Цветето на Орфей (Haberlearhodopensis), или Родопски силивряк, покафенява напълно при неналичието на влага. То наподобява като изцяло изгубено растение, до момента в който не усети още веднъж съществуването на влага и тогава става още веднъж зелено и стартира да цъфти. За нас този механизъм е извънредно забавен, тъй като, в случай че разберем по какъв начин работи, можем да го прехвърлим в стопанско значими култури като доматите и пипера ", споделя ученият.
Но водещият интерес на учените от ЦРСББ е проучването на свойствата на една рядка група растения, които се назовават " възкръсващи ".
© Велко Ангелов
В среда на влошаващи се климатични условия и засушаване, придружени от увеличаващо се население, адаптирането на значими икономически култури към новите по-тежки условия е основно за предотвратяването на хранителни рецесии. Но с цел да се стигне до основаването на по-устойчиви сортове домати, би трябвало да се извърви доста дълъг път.
" Това, което знаем за механизма на съживяване, е, че нищо не знаем. Той не е толкоз обикновен, а и в науката ниско растящите плодове са към този момент обрани и човек би трябвало да се пресегне по-нагоре, в случай че желае да доближи до някакъв плод ", споделя доцент Георгиев. По думите му с плануваната за закупуване мощна инсталация в центъра ще могат да изследват механизма, по който тези растения регенерират след суша, ще опитат да го пренесат посредством ориентиран мутагенез и селекция на устойчивите типове. Този способ е общоприет за обработване на нови сортове и не включва генна трансформация, която е неразрешена в Европейски Съюз.
Достойно възнаграждение и нов имидж
И тъй като в България познатите " възкръсващи " растения като Родопския силивряк са малко, учените към този момент са се заели да изследват и съпоставят механизмите на оцеляване на сходни растения от Африка, за което печелят още един план по " Хоризонт 2020 ", наименуван RESIST. По този план ЦРСББ притеглят южноафрикански биоинформатик откривател, който избират измежду 90 претенденти за позицията от България и целия свят. В института с изключение на европейски учени има и двама американски сътрудници – казус, като се има поради, че общоприетата посока на придвижване на фрагментите в биотехнологиите е от Европа към Съединени американски щати. И напълно не към " Тракия ".
" Ние се опитваме да обърнем наклонността наопаки, опитваме се и да задържим читавите хора в нашия център. Трудно е, тъй като нямаме традициите на западните институции, само че се опитваме да поддържаме европейски равнища на възнаграждение, в този момент ще създадем кампус, който да се съревновава с всеки западен подобен, а и Пловдив се разпознава като все по-привлекателно място за живеене и един от най-старите градове в Европа ", счита доцент Георгиев.
© Велко Ангелов
Създаването на съответна среда – както като визия, по този начин и като възнаграждение и научна база – е водещата задача на центъра. Заради финансирането от Европейска комисия управлението на центъра може да си разреши да дава средноевропейски заплати, с което се отстранява един от препъникамъните пред развиването на сериозна развойна активност у нас. " При мен са идвали младежи, които са казвали, но чакайте в този момент, тези пари, които ще взимам при вас като докторант, ще взимам двойно като продавачка в магазин. Това е трагичното ", споделя доцент Георгиев. Според него в последните години по този въпрос има усъвършенстване с разпределението на съществени средства от страна на МОН по оперативната стратегия " Наука и обучение за образован напредък " за финансирането на три центъра за върхови достижения. Но това не е само и задоволително изискване да се привлекат качествени експерти.
" Финансирането сътвори един порив, а в този момент е задача на гилдията да привлекат младите мозъци. Преди години бе доста по-лесно, тъй като се работеше в затворена система, където има избран брой докторанти, които могат да бъдат привлечени. Но в този момент една трета, в случай че не и повече, отиват да учат на Запад и ние губим тези хора, а сътрудника в Мюнхен или Лондон да вземем за пример може да си избере от тях ", споделя доцент Георгиев. " Тази наклонност си зависи от научната колегия. Наша е задачата да разбираем на младежите какъв е смисълът от това да се занимават с просвета ", обобщава той.
Дългият път доникъде
Учените от ЦРСББ изминават дълъг път в последните близо пет години. Започва се с рядко срещаното у нас единодушие на учени от трите български партньорски организации, които основават напълно нова конструкция – центърът – която има собствен управнически ръб, управителен от доцент Гечев. Това прави взимането на решения доста по-лесно, в сравнение с в случай че те трябваше да бъдат правени със единодушието на обособените бордове на петте института. Следва правенето на сложен бизнес проект, който минава сполучливо през двата селекционни кръга на кандидатстване и печели 15 млн. евро от Европейска комисия.
Междувременно екипът съумява да реновира постройка в Института по зеленчукови култури в покрайнините на Пловдив, където се обитава сега, и заработва интензивно по редица планове с европейско и частно финансиране. " Много постоянно ни питат за какво не избрахме София. Знаете, там е съсредоточена по-голяма част от научния и експертен капацитет. Но нашата концепция бе, че Пловдив е един поземлен център и има база от подобаващи университети ", споделя доцент Георгиев и прибавя, че както университетите, по този начин и локалната администрация посрещат доста добре концепцията за основаването на центъра на територията на града.
В края на 2018 година Общинският съвет даже отдава безплатно и с цялостно единодушие 24 декара в квартал " Тракия ", с цел да бъде построен новият кампус на по-комуникативно и комфортно за учените място.
Как ще наподобява и по какъв начин ще работи
Самият кампус, за който ще се изразходят към 2/3 от получените средства, ще има съвременен, даже футуристичен дизайн и ще има административна постройка, конферентна зала с 300 места, крило за образование, където ще се упражняват идващото потомство растителни биотехнолози, както и научноизследователски компллекс, където ще се обитават лабораториите с изследователската инсталация. " Някои от апаратите, които считаме да закупим, нямат еквивалент в България и костват към 2 млн. лева ", споделя доцент Георгиев и прибавя: " Освен това сме планували две огромни оранжерии, с цел да можем да организираме опитите освен в инвитро условия, само че и в действителни. "
И до момента в който европейското финансиране и националното съфинансиране ще са задоволителни за построяването на кампуса и обезпечаването на работата на центъра в границите на идващите две и половина години, учените не разчитат единствено на него. Затова в утвърждения от Европейска комисия бизнес проект те залагат различен дирек на финансиране – със лични средства. Планирано е в границите на 10 години той да докара до приходи от 20 млн. евро от лична научна активност, било то посредством кандидатстването за нови научни планове или през колаборацията с бизнеса и трансфер на технологии. По план апаратурата в 20% от времето може да бъде натоварвана със сервизни разбори.
" Ние си изградихме една относително новаторска за българската среда тактика и вместо да чакаме бизнеса да пристигна при нас и да ни даде една торба с пари, отиваме непосредствено при биотехнологичните компании, фармацевтичния бранш, зеленчукопроизводството, представяме им върху какво работим, каква инсталация бихме купили в идващите шест месеца и какво планираме да вършим с нея, като по този начин намираме пресечните точки на ползите ни ", споделя доцент Георгиев.
Центърът към този момент има контракти с над 10 компании, в това число огромните биотехнологични и фармацевтични компании в страната, както и с ирландска компания и работи по съответни планове с някои от тях. " За благополучие се оказа, че мантрата по какъв начин бизнесът няма интерес от взаимна работа с научните среди или не влага в нови артикули е неправилна. "
Идеята на ЦРСББ е откритията на учените да не бъдат просто оповестени, а да се патентоват и при интерес да се продават на частни компании. А за какво не и да се основават независими стартъпи, които да развият хрумвания, които огромни компании не могат да създадат сами.
" В биотехнологиите има стъпка, при която нещо е потвърдено на лабораторно равнище, само че сред него и индустриализацията на артикул има едно мащабиране, от което биотехнологичните компании не се интересуват. Нашата концепция е, в случай че нещо има капацитет, да го развиваме през тези компании и тогава да го предлагаме като новаторски артикул или технология ", споделя доцент Георгиев.
Проект : PlantaSYST
Цел : Създаването на нов Център по растителна систематична биология и биотехнология (ЦРСББ) в гр. Пловдив
Получено досега финансиране : 15 млн. лева по стратегия Widening на " Хоризонт 2020 "
Европейско финансиране – 15 млн. лева (50% от плануваната инвестиция, 50% планувано национално присъединяване, отдаване на безвъзмезден терен от страна на община Пловдив)
За плана: PlantaSIST, както се назовава планът, е единственият български подобен в първия конкурс по инструмента " Тийминг " на рамковата стратегия " Хоризонт 2020 ", която цели да свърже научните среди в страни с по-ниско равнище на нововъведения с тези от по-развитите страни. Нещо повече – ЦРСББ е водещ сътрудник по плана, в който от немска страна сътрудници са университетът в Потсдам и институтът " Макс Планк " по молекулярна растителна физиология. От българска страна пък с изключение на Института по микробиология към Българска академия на науките в плана вземат участие още Институтът по зеленчукови култури " Марица " и Институтът по молекулярна биология и биотехнология.
На 26 септември година в Пловдив ще се организира Среща на бизнеса в Пловдив и района . Дискусията е част от план на " Икономедиа " за информиране в региона на политиката на доближаване на Европейски Съюз (т.нар. Кохезионна политика). Целта на срещата е опише за плановете, триумфите, провокациите и опциите за развиване в региона, както и да сътвори предпоставки за ефикасен разговор сред дейните компании в района и локалната власт. Повече информация за лекторите, тематиките и мястото на осъществяване може да намерите на страницата на събитието - тук.
Специалното издание " Капитал Градове: Пловдив " може да намерите в библиотеката на " Капитал " - тук. Изданието е по план на " Икономедиа " за информиране по отношение на политиката за доближаване на Европейския съюз (Кохезионна политика), съфинансиран от Европейски Съюз.
Ако всичко върви по проект, до 2022 година тази цел може да се извърши на едно много извънредно за това място - в пловдивския жилищен регион " Тракия ". Там ще проработи цялостен нов кампус на биотехнолгичния център, оборудван с съвременна инсталация, с която да се организират както фундаментална, по този начин и приложна просвета на международно равнище. Очаква се 50 учени от България и чужбина да работят в най-съвременни условия както по планове, ориентирани към бизнеса и промишлеността, по този начин и по такива, борещи се с провокациите на една засушаваща се планета.
" Ние не желаеме хората да бягат в Германия поради скъпия уред и по-високата заплата, а да имат същите заплата и уред тук и тогава да стартира едно състезание на хрумвания. Защото би трябвало да стане ясно, че даже един уред да коства 2 млн. лева, той няма да създаде една стотинка самичък, в случай че не бъде захранен с хрумвания, които да бъдат тествани ", споделя доцент Георгиев в офиса си. Току-що е излязъл от среща на борда на ЦРСББ. На нея се координира кандидатстването за съфинансиране на новия кампус от страна на Министерството на образованието и науката (МОН).
Това ще е последната стъпка, която да обезпечи 15 млн. евро за градежа му. Проектът на ЦРСББ към този момент е съумял да премине жестоката селекция на европейско равнище и се е преборил за финансиране от Европейската комисия измежду 170 научни консорциума от целия Европейски Съюз.
Възкръсващи растения и други биомагии
Центърът, управителен от доцент доктор Цанко Гечев, ще има общо 10 отдела, осем от които – проучвателен. Те към този момент правят проучвания в области като стресова молекулярна физиология, растителна метабомолика, синтетична биология и биоинформатика.
Един от обектите на изследователския интерес да вземем за пример са необятният набор молекули с потребни за индивида дейности, които растенията синтезират. " Експертни оценки демонстрират, че познаваме единствено един % от капацитета на растенията за лекуване на разнообразни болести. В един от департаментите ни ще изследваме растенията с изключение на като източник на белтъци, въглехидрати и мазнини, по този начин и като източници на тази дребна порция вторични метаболити, които биха могли да имат позитивно деяние за човешкото здраве ", споделя доцент Георгиев. Той дава образец с постдокторант, която търси молекули за противопоставяне на затлъстяването. Освен това могат да бъдат изследвани сходни молекули, помагащи при лекуването на онкологични заболявания и сърдечно-съдови положения.
" Те имат един подобен механизъм, който ние се надяваме да разкрием - да оцеляват в рискови условия на околната среда ", споделя доцент Георгиев и прецизира, че не става дума за библейско съживяване. " Идеята е, че едно такова растение като Цветето на Орфей (Haberlearhodopensis), или Родопски силивряк, покафенява напълно при неналичието на влага. То наподобява като изцяло изгубено растение, до момента в който не усети още веднъж съществуването на влага и тогава става още веднъж зелено и стартира да цъфти. За нас този механизъм е извънредно забавен, тъй като, в случай че разберем по какъв начин работи, можем да го прехвърлим в стопанско значими култури като доматите и пипера ", споделя ученият.
Но водещият интерес на учените от ЦРСББ е проучването на свойствата на една рядка група растения, които се назовават " възкръсващи ".
© Велко Ангелов
В среда на влошаващи се климатични условия и засушаване, придружени от увеличаващо се население, адаптирането на значими икономически култури към новите по-тежки условия е основно за предотвратяването на хранителни рецесии. Но с цел да се стигне до основаването на по-устойчиви сортове домати, би трябвало да се извърви доста дълъг път.
" Това, което знаем за механизма на съживяване, е, че нищо не знаем. Той не е толкоз обикновен, а и в науката ниско растящите плодове са към този момент обрани и човек би трябвало да се пресегне по-нагоре, в случай че желае да доближи до някакъв плод ", споделя доцент Георгиев. По думите му с плануваната за закупуване мощна инсталация в центъра ще могат да изследват механизма, по който тези растения регенерират след суша, ще опитат да го пренесат посредством ориентиран мутагенез и селекция на устойчивите типове. Този способ е общоприет за обработване на нови сортове и не включва генна трансформация, която е неразрешена в Европейски Съюз.
Достойно възнаграждение и нов имидж
И тъй като в България познатите " възкръсващи " растения като Родопския силивряк са малко, учените към този момент са се заели да изследват и съпоставят механизмите на оцеляване на сходни растения от Африка, за което печелят още един план по " Хоризонт 2020 ", наименуван RESIST. По този план ЦРСББ притеглят южноафрикански биоинформатик откривател, който избират измежду 90 претенденти за позицията от България и целия свят. В института с изключение на европейски учени има и двама американски сътрудници – казус, като се има поради, че общоприетата посока на придвижване на фрагментите в биотехнологиите е от Европа към Съединени американски щати. И напълно не към " Тракия ".
" Ние се опитваме да обърнем наклонността наопаки, опитваме се и да задържим читавите хора в нашия център. Трудно е, тъй като нямаме традициите на западните институции, само че се опитваме да поддържаме европейски равнища на възнаграждение, в този момент ще създадем кампус, който да се съревновава с всеки западен подобен, а и Пловдив се разпознава като все по-привлекателно място за живеене и един от най-старите градове в Европа ", счита доцент Георгиев.
© Велко Ангелов
Създаването на съответна среда – както като визия, по този начин и като възнаграждение и научна база – е водещата задача на центъра. Заради финансирането от Европейска комисия управлението на центъра може да си разреши да дава средноевропейски заплати, с което се отстранява един от препъникамъните пред развиването на сериозна развойна активност у нас. " При мен са идвали младежи, които са казвали, но чакайте в този момент, тези пари, които ще взимам при вас като докторант, ще взимам двойно като продавачка в магазин. Това е трагичното ", споделя доцент Георгиев. Според него в последните години по този въпрос има усъвършенстване с разпределението на съществени средства от страна на МОН по оперативната стратегия " Наука и обучение за образован напредък " за финансирането на три центъра за върхови достижения. Но това не е само и задоволително изискване да се привлекат качествени експерти.
" Финансирането сътвори един порив, а в този момент е задача на гилдията да привлекат младите мозъци. Преди години бе доста по-лесно, тъй като се работеше в затворена система, където има избран брой докторанти, които могат да бъдат привлечени. Но в този момент една трета, в случай че не и повече, отиват да учат на Запад и ние губим тези хора, а сътрудника в Мюнхен или Лондон да вземем за пример може да си избере от тях ", споделя доцент Георгиев. " Тази наклонност си зависи от научната колегия. Наша е задачата да разбираем на младежите какъв е смисълът от това да се занимават с просвета ", обобщава той.
Дългият път доникъде
Учените от ЦРСББ изминават дълъг път в последните близо пет години. Започва се с рядко срещаното у нас единодушие на учени от трите български партньорски организации, които основават напълно нова конструкция – центърът – която има собствен управнически ръб, управителен от доцент Гечев. Това прави взимането на решения доста по-лесно, в сравнение с в случай че те трябваше да бъдат правени със единодушието на обособените бордове на петте института. Следва правенето на сложен бизнес проект, който минава сполучливо през двата селекционни кръга на кандидатстване и печели 15 млн. евро от Европейска комисия.
Междувременно екипът съумява да реновира постройка в Института по зеленчукови култури в покрайнините на Пловдив, където се обитава сега, и заработва интензивно по редица планове с европейско и частно финансиране. " Много постоянно ни питат за какво не избрахме София. Знаете, там е съсредоточена по-голяма част от научния и експертен капацитет. Но нашата концепция бе, че Пловдив е един поземлен център и има база от подобаващи университети ", споделя доцент Георгиев и прибавя, че както университетите, по този начин и локалната администрация посрещат доста добре концепцията за основаването на центъра на територията на града.
В края на 2018 година Общинският съвет даже отдава безплатно и с цялостно единодушие 24 декара в квартал " Тракия ", с цел да бъде построен новият кампус на по-комуникативно и комфортно за учените място.
Как ще наподобява и по какъв начин ще работи
Самият кампус, за който ще се изразходят към 2/3 от получените средства, ще има съвременен, даже футуристичен дизайн и ще има административна постройка, конферентна зала с 300 места, крило за образование, където ще се упражняват идващото потомство растителни биотехнолози, както и научноизследователски компллекс, където ще се обитават лабораториите с изследователската инсталация. " Някои от апаратите, които считаме да закупим, нямат еквивалент в България и костват към 2 млн. лева ", споделя доцент Георгиев и прибавя: " Освен това сме планували две огромни оранжерии, с цел да можем да организираме опитите освен в инвитро условия, само че и в действителни. "
И до момента в който европейското финансиране и националното съфинансиране ще са задоволителни за построяването на кампуса и обезпечаването на работата на центъра в границите на идващите две и половина години, учените не разчитат единствено на него. Затова в утвърждения от Европейска комисия бизнес проект те залагат различен дирек на финансиране – със лични средства. Планирано е в границите на 10 години той да докара до приходи от 20 млн. евро от лична научна активност, било то посредством кандидатстването за нови научни планове или през колаборацията с бизнеса и трансфер на технологии. По план апаратурата в 20% от времето може да бъде натоварвана със сервизни разбори.
" Ние си изградихме една относително новаторска за българската среда тактика и вместо да чакаме бизнеса да пристигна при нас и да ни даде една торба с пари, отиваме непосредствено при биотехнологичните компании, фармацевтичния бранш, зеленчукопроизводството, представяме им върху какво работим, каква инсталация бихме купили в идващите шест месеца и какво планираме да вършим с нея, като по този начин намираме пресечните точки на ползите ни ", споделя доцент Георгиев.
Центърът към този момент има контракти с над 10 компании, в това число огромните биотехнологични и фармацевтични компании в страната, както и с ирландска компания и работи по съответни планове с някои от тях. " За благополучие се оказа, че мантрата по какъв начин бизнесът няма интерес от взаимна работа с научните среди или не влага в нови артикули е неправилна. "
Идеята на ЦРСББ е откритията на учените да не бъдат просто оповестени, а да се патентоват и при интерес да се продават на частни компании. А за какво не и да се основават независими стартъпи, които да развият хрумвания, които огромни компании не могат да създадат сами.
" В биотехнологиите има стъпка, при която нещо е потвърдено на лабораторно равнище, само че сред него и индустриализацията на артикул има едно мащабиране, от което биотехнологичните компании не се интересуват. Нашата концепция е, в случай че нещо има капацитет, да го развиваме през тези компании и тогава да го предлагаме като новаторски артикул или технология ", споделя доцент Георгиев.
Проект : PlantaSYST
Цел : Създаването на нов Център по растителна систематична биология и биотехнология (ЦРСББ) в гр. Пловдив
Получено досега финансиране : 15 млн. лева по стратегия Widening на " Хоризонт 2020 "
Европейско финансиране – 15 млн. лева (50% от плануваната инвестиция, 50% планувано национално присъединяване, отдаване на безвъзмезден терен от страна на община Пловдив)
За плана: PlantaSIST, както се назовава планът, е единственият български подобен в първия конкурс по инструмента " Тийминг " на рамковата стратегия " Хоризонт 2020 ", която цели да свърже научните среди в страни с по-ниско равнище на нововъведения с тези от по-развитите страни. Нещо повече – ЦРСББ е водещ сътрудник по плана, в който от немска страна сътрудници са университетът в Потсдам и институтът " Макс Планк " по молекулярна растителна физиология. От българска страна пък с изключение на Института по микробиология към Българска академия на науките в плана вземат участие още Институтът по зеленчукови култури " Марица " и Институтът по молекулярна биология и биотехнология.
На 26 септември година в Пловдив ще се организира Среща на бизнеса в Пловдив и района . Дискусията е част от план на " Икономедиа " за информиране в региона на политиката на доближаване на Европейски Съюз (т.нар. Кохезионна политика). Целта на срещата е опише за плановете, триумфите, провокациите и опциите за развиване в региона, както и да сътвори предпоставки за ефикасен разговор сред дейните компании в района и локалната власт. Повече информация за лекторите, тематиките и мястото на осъществяване може да намерите на страницата на събитието - тук.
Специалното издание " Капитал Градове: Пловдив " може да намерите в библиотеката на " Капитал " - тук. Изданието е по план на " Икономедиа " за информиране по отношение на политиката за доближаване на Европейския съюз (Кохезионна политика), съфинансиран от Европейски Съюз.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ