Когато правосъдието у нас се превърне в мираж“, последната спирка

Когато правораздаването у нас се трансформира в „ мираж “, последната спирка е Страсбург. А там сметката постоянно идва – в милиони левове и с тежки констатации за полицейско принуждение, нелегално подслушване или потъпкани съществени права и независимост. 

България продължава да заплаща висока цена за дефицитите в правосъдната система. И за произвола на някои институции. Справка на Министерството на правораздаването, предоставена след наше питане, разкрива мащабите на финансовото измерение на тези неточности, произвол и злоупотреби с власт:  за последното десетилетие страната е изплатила общо 13 819 896 лева за компенсации по решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). България ратифицира Европейската спогодба за правата на индивида през 1992 година, написа NOVA. 

Проверката ни, извършена с помощта на Google Pinpoint, установи, че оттогава до в този момент против България са заведени 912 каузи. Първото неоправдателно решение на Европейския съд по правата на индивида е през 1997 година по делото „ Луканов против България ”. Делото е историческо, защото е първото неоправдателно решение на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) против българската страна. То бележи началото на практиката на съда във връзка с отбраната на правата на индивида в България след демократичните промени.

Жалбата е подадена от Андрей Луканов – някогашен министър-председател на България. През 1992 година против него стартира наказателно гонене за длъжностно заграбване в изключително огромни размери (свързано с даване на помощи на разрастващи се страни).  Луканов е арестуван под стража на 9 юли 1992 година, откакто имунитетът му като депутат е снет. Той оспорва законността на своето задържане пред Европейски съд по правата на човека, потвърждавайки, че то не е било обосновано от съществуването на действително осъществено закононарушение, а е било политически стимулирано. 

Липса на „ рационално съмнение ": 

Европейски съд по правата на човека открива нарушаване на Член 5, параграф 1 (Право на независимост и сигурност) от Конвенцията:  Съдът приема, че все още на ареста и по време на задържането българските управляващи не са показали задоволително доказателства, които да обосноват „ рационално съмнение “, че Луканов е направил закононарушение по смисъла на тогавашния Наказателен кодекс.  Европейски съд по правата на човека акцентира, че дейностите, за които той е бил упрекнат (колективни решения на държавното управление за разпределяне на държавни средства), не са съставлявали закононарушение съгласно настоящото към оня миг българско право. Следователно лишаването му от независимост е било нелегално и случайно.

Тъй като по време на произнасянето на решението (20 март 1997 г.) Андрей Луканов към този момент е мъртвец (убит на 2 октомври 1996 г.), компенсацията е присъдено на неговото семейство: 

40 000 френски франка за неимуществени вреди (морални щети).  Не се присъждат имуществени вреди, защото не са предявени характерни искания за такива. 

Това дело има символно и правно значение за България, защото ясно демонстрира на младата българска народна власт, че наказателното гонене не може да се употребява за политически цели и че ограниченията за неотклонение би трябвало да почиват върху солидни доказателства за осъществено закононарушение, а не върху субективни догатки. 

Статистиката: Рекордни заплащания и систематичен отвод от промени

Според данните на Секретариата на съда за 2024-та година, страните -членки с максимален брой неоправдателни решения са Русия, Украйна, Турция, Румъния, Италия, Азербайджан, Унгария, Полша. България до неотдавна е била на девето място по брой неоправдателни решения с най-малко едно нарушаване на Конвенцията през 2023 година През 2024 година към този момент заема 16-то място. Най-критична във финансово отношение е 2023 година, когато сумата по присъдите надвишава рекордните 4,14 милиона лв.. Макар броят на новите тъжби да понижава под 600 годишно през последните три години, страната ни остава под обстрела на Страсбург поради хронични проблеми.

Хронология на компенсациите (2015 – 2025 г.):

• 2023 година: 4 142 329 лева

• 2022 година: 1 059 699 лева

•  2024 година: 513 064 лева

•  2025 година (до 30.09): 140 584 лева

През 2024 година съдът е постановил 50 правосъдни акта против България. В 13 от тях е установено нарушаване на Конвенцията за правата на индивида, а при други 10 страната е предпочела да признае виновността си посредством едностранни заявления или съглашения, с цел да избегне още по-тежки последици.

Под прицел: СРС, полицейско принуждение и „ чадъри “

Казусът „ Чакъра “ – признакът на несъразмерната мощ

Емблематично за българския подтекст остава делото за гибелта на Тодор Димов – Чакъра, който беше погубен при акция с гранатомети. Именно по това дело е едно от най-тежките решения на съда в Страсбург. То е заведено след гибелта на Тодор Димов – Чакъра, който се барикадира в дома си през 2003 година По заповед на тогавашната висша професионална фигура в Министерство на вътрешните работи, против него са изстреляни 15 снаряда с гранатомет РПГ-7.  

Европейски съд по правата на човека дефинира потреблението на гранатомети против един човек като „ безусловно непропорционално “. Съдът установи и липса на обективно следствие на гибелта му. 

Цената: България бе наказана да заплати 50 000 евро на фамилията му и близо 5000 евро за разходи.

„ Двойкаджиите на Европа “ – по този начин специалистите дефинират страната ни във връзка с контрола върху тайното следене. Последното решение от 2024 година. още веднъж ни осъди поради разпореждания за внедряване на сътрудници на ДАНС, които не оферират гаранции против произвол. „ От 2022 година до момента държавните управления и Народното събрание не са създали нищо за осъществяване на решенията на съда “, безапелационен е правозащитникът Александър Кашъмов.

Адвокат Михаил Екимджиев показва и съответния провинен за множеството неоправдателни решения: „ Несъмнено това е Прокуратурата. Тя дава отговор както за вредите от задържането под стража, по този начин и за „ чадърите “ и отводите от дейно следствие при полицейско принуждение “. 

Шпионаж против гражданското общество: Последното решение от декември 2024 година по тъжба на съдружие ‘Зелен алианс ” разкри нов систематичен пробив. Съдът откри, че българските закони разрешават на сътрудници на ДАНС („ чиновници на прикритие “) да се внедряват в неправителствени организации без съответен правосъден надзор. Макар да не присъди парично обезщетение за вреди, Страсбург наложи 2 500 евро разходи и задължи страната да промени законодателството си. Това решение задължава България да преразгледа разпоредбите за работа на „ служителите на прикритие “ в ДАНС. Страсбург ясно споделя, че битката за национална сигурност не може да става за сметка на цялостната неяснота и неналичието на външен (съдебен) надзор върху активността на сътрудниците.

Свободата на словото: Журналисти против системата

През 2024 година Европейски съд по правата на човека отбрани и правото на публицистите да подлагат на критика властта. Разследващият публицист Росен Босев завоюва дело против България, откакто съдът в Страсбург откри, че българският съд е нарушил правото му на обективен развой и независимост на изложение. Делото се корени в проверяващата работа на журналиста Росен Босев. В свои изявления и телевизионни мнения той проучва активността на Комисията за финансов контрол (КФН) и нейния тогавашен ръководител Стоян Мавродиев. В отговор Мавродиев завежда дело за клюка против него. На национално равнище въпросът минава през две инстанции. Софийският областен съд признава журналиста за отговорен и му постанова санкция. На втора инстанция Софийският градски съд (СГС) удостоверява присъдата.  Ключовият миг тук е субективният състав на съда: ръководител на правосъдния състав в Софийски градски съд е арбитър, която по-рано е била обект на сериозни следствия от страна на Босев. Въпреки, че журналистът публично желае отказ на съдията заради липса на безпристрастност, неговото искане е отхвърлено и същият арбитър постановява окончателната неоправдателна присъда.

Какво откри Съдът в Страсбург?

Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) прегледа жалбата на Босев и откри две съществени нарушавания на Конвенцията: 

Нарушена безпристрастност (Член 6 § 1): Съдът в Страсбург заключи, че отводът на съдията от Софийски градски съд да си направи отказ е компрометирал правото на обективен развой. Тъй като Босев е подлагал на критика професионалната работа на съдията в предишното, е съществувало обективно и основателно подозрение в нейната преднамереност при разглеждането на неговото дело.

Посегателство върху свободата на словото (Член 10): Европейски съд по правата на човека откри, че осъждането на публицист за негови мнения по въпроси от висок публичен интерес съставлява неоправдана интервенция в свободата на изложение. Съдът акцентира, че ролята на публицистите като „ публичен пазач “ би трябвало да бъде предпазена, а не глобена посредством несправедливи процеси.

Финансово измерение на решението

В резултат на тези констатации, Европейски съд по правата на човека осъди България да изплати на Росен Босев общо 7 684 евро. Сумата включва 3 150 евро за морални вреди, 1 534 евро за имуществени вреди (възстановяване на санкцията и таксите, платени в България) и 3 000 евро за адвокатски възнаграждения и разходи.

Наръчник: Как да отбраните правата си в Страсбург?

Когато националните институции откажат правдивост, вратата на Европейски съд по правата на човека остава отворена за всеки жител или компания.

Кога можете да заведете дело?

•  Само откакто сте изчерпали всички благоприятни условия у нас: Трябва да имате дефинитивно решение от последната допустима правосъдна инстанция (гражданска, наказателна или административна).

•  В период от 4 месеца: Внимавайте – срокът беше скъсен от 6 на 4 месеца след последното национално решение.

•  Какво следва? Ако съдът реши, че е налице нарушаване, той присъжда парична отплата за вредите и направените разходи.

Важно е да се разбере: Европейски съд по правата на човека не е „ четвърта инстанция “ и не може да анулира решението на българския арбитър или да промени закона автоматизирано. Неговата роля е да уточни нарушаването и да наложи финансова глоба на страната. Контролът по тези заплащания и последващите промени е в ръцете на Комитета на министрите на Съвета на Европа.

АДВОКАТ МИХАИЛ ЕКИМДЖИЕВ: ПРОКУРАТУРАТА Е ПЪРВОПРИЧИНАТА ЗА ПОВЕЧЕТО ОСЪДИТЕЛНИ РЕШЕНИЯ

Михаил Екимджиев е юрист и ръководител на „ Асоциация за европейска интеграция и права на индивида “. Има десетки извоювани каузи против България в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, доста от които са довели до основни промени в българското законодателство.

Г-н Екимджиев, кой може да подаде тъжба в Страсбург?

Всеки частно-правен индивид, чиито права, визирани в Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, са нарушени, има право да подаде самостоятелна тъжба до съда в Страсбург. Това значи, че всички физически и юридически лица, като се изключи държавните органи, могат да търсят отбрана. Процедурно обаче това може да стане единствено след привършване на ефикасните вътрешно-правни средства за отбрана и в четиримесечен период от последното вътрешноправно решение. Най-често това значи, че би трябвало да се мине през дву- или триинстанционен правосъден развой. Този развой може да бъде цивилен, углавен или административен.

Какви са делата, които водите най-често? Кои права са нарушени?

Това са същите права, които са визирани в глава втора на българската Конституция. Без рекламация за пълнота – правото на живот, възбраната за нечовешко и унизително отнасяне, правото на персонална независимост и цялост, правото на обективен правосъден развой, свободата на изложение, на благосъстоятелност.

Кои доминират?

Все още максимален условен дял имат делата в подтекста на наказателния развой – нарушавания при задържането под стража, при нарушение на презумпцията за невиновност, случайните претърсвания, изземвания и обиски, обичайна за България корист със специфични разследващи средства. Все повече обаче стават и делата в корпоративната сфера, свързани да вземем за пример с отнемането на лицензии за хaзартна активност, да вземем за пример, отчуждаването на частни парцели, притежавани от търговски сдружения за крупни инфраструктурни планове – градеж на автомагистрали, газопроводи, околовръстни пътища. Има цяла поредност от решения през последните две години, в които съдът в Страсбург открива, че присъдените от българския съд компенсации на притежателите, чиито парцели са били отчуждени за такива потребности, са в пъти по-ниски от действителната пазарна стойност. И това е един от най-големите и най-съществени правозащитни пробиви в България от последните години. Той постанова смяна и на нормативната уредба, и на правосъдната процедура, по отношение на методиките за оценяване на подлежащите на отчуждаване парцели.

Колко време продължава едно дело?

Различно, защото страсбургският съд е въвел разнообразни „ писти “, по които делата вървят с друга скорост според от естеството на нарушеното право. Най-бързо се преглеждат делата, свързани с правото на живот, когато хора са били убити от представители на управляващите – за България са типични въпросите, свързани с полицейско принуждение, гранични служители на реда, които малтретират и даже убиват мигранти, надзиратели, които предизвикват гибелта на арестувани лица. Тези каузи нормално завършват за година-две. Следват делата, свързани с нечовешко и унизително отнасяне – още веднъж полицейско принуждение, неразследване на жестоки побои, изнасилвания сред физически лица, безчовечен и унизителни условия в пандизите, психиатрични клиники, старешки домове. Сравнително по-бавни са делата, свързани със свободата на словото, правото на персонален живот, справедливия правосъден развой и правото на благосъстоятелност.

Кой проблем е най-показателен?

Когато приказваме за хиляди водени и извоювани каузи, е мъчно да бъде определен подобен проблем. Преди 15-на години спечелихме дело от името на Тодор Димов-Чакъра, който беше изпепелен от гранатомети при акция под управлението на Бойко Борисов като основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Спечелихме и доста значимо за българския юридически подтекст дело за садистичното ликвидиране на момче в Борисовата градина по хомофобски подбуди. Бяха го умъртвили, тъй като считали, че е педераст, и това докара до смяна в Наказателния кодекс, с която бяха криминализирани и закононарушенията против личността, осъществени по хомофобски подбуди. Имаме две извоювани каузи, свързани със систематичната и поголовна корист със специфични разследващи средства и събираната посредством такива средства информация. И считам, че тази просвета на корист с персонални данни е в основата и на невъобразимия скандал с видеонаблюдението и снимането на дами в акушеро-гинекологични кабинети и на клиенти в козметични салони.

Има ли смяна в законите у нас след някои неоправдателни решения?

Ако изхождаме от моята над 30-годишна процедура и вероятност, има голям брой и основни промени в законодателството и властовите практики, предизвикани от неоправдателни решения на съда в Страсбург. Те обаче не са нито равномерни, нито задоволително своевременни и съответни, а в някои сфери, да вземем за пример злоупотребата със СРС, страната на практика отхвърля да промени законите и практиките в сходство с критериите на съда в Страсбург. Т.е. промени има, не са малко, само че по въпроса задоволително своевременни и съответни ли са – отговорът е не. Някои промени са козметични, другаде изобщо липсват, а на трето място единствено имитират осъществяване на решенията на Европейския съд.

Коя е институцията, която става подбуда за неоправдателните решения?

Несъмнено това е Прокуратурата, защото тя управлява досъдебното произвеждане, т.е. нейни актове са свързани директно както със задържането под стража и домашните арести, по този начин и с претърсвания, изземвания. Прокуратурата дава отговор и за неефективното следствие против многочислени проблеми за полицейско принуждение, т.е. тя дава отговор както за вредите от подхванати от нея процесуални дейности, по този начин и за „ чадърите “ и за отводите от дейно следствие. Също по този начин Прокуратурата най-често е в основата и на злоупотребата със СРС, и на нарушаванията на презумпцията за невиновност посредством несъответстващи изявления на нейни представители. Последно такова видяхме на Борислав Сарафов от първите часове на следствията на трагичния проблем „ Петрохан “.

АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: БЪЛГАРИЯ Е „ ДВОЙКАДЖИЯТА “ НА ЕВРОПА Пожарна охрана ТЕМАТА ЗА ТАЙНОТО СЛЕДЕНЕ

Александър Кашъмов е водещ специалист в региона на достъпа до информация, отбраната на персоналните данни, свободата на изложение и правата на индивида. Участва интензивно в процесите по административна промяна и правораздаване.

Къде стои България по отношение на останалите страни в Съвета на Европа?

Всяка една от 46-те страни членки има каузи в Страсбург, даже и най-развитите демокрации. Източноевропейските страни обаче имат по-голям % тъжби на база на популацията си. България не е изключение, само че при нас има тематики, по които сме „ двойкаджиите “ на Европа.

В коя сфера липсва прогрес и България редовно губи каузи?

Типичен случай е тайното следене. През 2007 година и през 2022 година България бе два пъти осъждана за несъответстваща система за надзор на специфичните разследващи средства. Системата за опазване и достъп до данни за трафик не работи вярно, което основава благоприятни условия за корист без гаранции за жителите. От 2022 година до момента държавните управления и Народното събрание не са създали безусловно нищо за осъществяването на решенията на Съда.

Какви ограничения би трябвало да предприеме страната съгласно Европейския съд?

Съдът е обрисувал осем наложителни ограничения. Трябва да се ускори правосъдният надзор при предварителното позволение, да се обезпечи самостоятелен мониторинг и да се разшири обсегът на гаранциите. Хората и юридическите лица би трябвало да имат право на обезщетение за намесата в персоналния им живот при всевъзможен случай на следене, а освен при нелегално такова.

Застрашена ли е независимостта на правосъдната система?

Да, противозаконните подслушвания и достъпът до трафични данни са проблем и за независимостта на съдиите. Въпросът дали и какъв брой съдии са били подслушвани е директно обвързван с това дали правосъдната система може да действа свободно и без напън.