Писмо от Кайро: кой точно е генерал Сиси, който срещна генерал Борисов
Когато държавният аероплан каца в Кайро е мрачно, да кажем към 8 вечерта. Летище Maṭār El Qāhira El Dawly е на към 15 километра от центъра на града, а като прибавим, че градът е сред 10 и 20 милиона, според от регистрираната зона, както и обстоятелството, че летището е второ по натовареност в Африка (след това в Йоханесбург), разбирате какво значи да си на 15 километра отвън града. Да кажем към час и половина пътешестване.
Не и в този случай. Пътят е на практика отцепен, служители на реда пазят всяко кръстовище, само че колите са толкоз доста, че имаш чувството, че са накацали на няколко етажа зад служителите на реда и се пробват да налучкат междина, през която да минат. Сякаш чакат с крайници на газта и единствено едно превръщане на служителя на реда, връхлитат с гневна скорост и се врязват в кортежа.
Охранителите са с онази застинала усмивка, която придава на лицето тип на маска. Точно до нашия бус – черен джип Wrangler без сигнални светлини, само че с задоволително сигнални пасажери: трима души с радиостанции в ръцете, водач с две ръце на кормилото. Трафикът, с цел да си го визиите, умножете по две от неприятните години на истанбулския трафик, който вероятно познавате. Очите на този този водач до нас са като че ли мъртви – нищо не е способно да го стресне, нито един клаксон – те са безброй; нито един зов – те също са много; нито една кола, която се изпречква на пътя. Погледите на останалите трима сноват на всички места, непрестанно, оглеждат и преценят ситуацията. Технически ситуацията се преценя и блокира от специфични коли.
Кортежът на българската делегация се придвижва бързо към пирамидите. Вече е осем и половина.
Но оня, който най-добре преценя, оглежда, съзерцава, регистрира, блокира, маневрира, е техният сегашен началник, военачалник Сиси, президент на Египет. Сигурно преди десетина години и той е пътувал в един от тези тактически коли, тогава преклонен боен бюрократ, прикрит зад завесите, тъмните стъкла и манията за секретност. Тъкмо той, военачалник Абдел Фатах ас Сиси, се въздигна до народен кумир, оня типаж ragul dawla, държавникът, следващият боен отпред на Египет. Впрочем, като се изключи Морси, предходният президент, през последните 65 години няма египетски общественик, който да не идва от армията или от правосъдната власт. Някои са тромави, други шумни и показни, този Сиси обаче се движи като котка, което е необичайно определение за египетски политик, но тъкмо. Сиси е забавен общественик.-->
Miu или mau – ще откриете в всякакви мемоари да назовават котката в Египет по този начин, няма да сбъркате и с нашето мяу: все става дума за свещената котка в Египет, както и за мишките, плъховете, змиите, гадовете, които хапят, до момента в който спите и унищожават реколтата, също до момента в който спите, а и освен. Тези котки mau са бързи, доста бързи. Еластичната им кожа, с помощта на люспа на кожата, разрешава да развият скорост колкото едно мотопедче. Ефикасни са в ловенето на гадовете, по този начин да се каже. Правят го безшумно, само че го вършат съвършено. Нещо като военачалник Сиси, само че в котешки вид. Египетската котка – от гробниците с мумифицирани котки до имената на девойките, кръщавани на котки, е въздълга тематика, както и наказванията за неприятно отношение към котки. Къде другаде да има такива санкции, в случай че не в Египет – страната, считана за опитомител на котките. Представете си единствено – износът на египетски котки е неразрешен още преди 37 века.
Котките са на всички места.
В първата уличка до хотела – котки. В двора на първата постройка до хотела – котка. Разходка из жилищата в първата постройка несъмнено ще разкрие царство на котки, разхождащи се свободно, до момента в който в хола гърми тв приемник, а притежателите палят поредна цигара.
Макар да има публична възбрана да се пуши в здравни и просветителни центрове, държавни здания, спортни центрове и така нататък, ми е мъчно да допускам, че се съблюдава. Когато по-късно същата вечер се настанявам в хотела, намиращ се в квартала Nasr (което значи победа, какво друго), през днешния ден претъпкан с задоволително египтяни, сомалийци, суданци, след нормалната инспекция за оръжие на входа, един път озовал се в лоби бара попадам на лоби бар от отминали години, само че някак обаятелен и сантиментален. Кожени кресла, опушени тавани, привидно хаос, само че в действителност всичко е в границите на естественото, и дим. Дим, цигари, запалки, отново пушек, отново цигари, отново запалки, и дим. Едно от тези усеща, в които стоиш в полумрака, заради някаква причина е прелестно, само че има и едно комплициране – не знаеш какво тъкмо да изпитваш. Как по този начин ще си позволиш да харесаш цигарен пушек, нали не е цивилизовано. Първоначално е таман този парадокс на харесване, който се опитваш да отречеш, нещо като неналичието на цигарен пушек в зали за билярд – както споделя мой другар – пушач, няма нищо по-хубаво от това да оставиш цигарата си на ръба на сукното, тъкмо до един от джобовете на масата, преди да хванеш щеката и нанесеш удар.
Удивлението небрежно привършва, на открито е топло, заведенията за хранене са с маси навън, какво като се пуши. Цигарен пушек и котки в краката, както и локалната бира Stella, която не е Stella Artois, а просто нормалната локална бира. Нормална на усет, нищо изключително в действителност, само че когато е студена, а на открито топло и задушно, внезапно качествата ѝ се усилват. И отново котки в краката, хм.
Има една доктрина за имената на египтяните, имената на котките и държавността – доктрина, която няма нищо общо с тези фамилии, които кръщават дъщерите си на имена на котки. Теорията е на журналиста Питър Хаслър, отличен ценител на протичащото се в Египет и някак звучи правдоподобно; Хаслър споделя – когато имената на египетските държавници звучат като умилителни имена на домашни любимци, страната не върви на добре, къс престой на трона. Морси, Сиси – гальовно чувство, съгласете се. Мубарак – това е сериозен котарак, напряко подъл звяр. И вероятно е по този начин, тъй като по време на великите времена на градежа на пирамидите, по време на Старото царство и на Средното царство, като започнете от фараоните от V династия та свършите с фараоните от VII и VIII династии, имената са гальовни – Пепи (Пиопи), Изи, Ини, Тети, Неби, Иби. Пепи II (Пиопи) обаче e най-дълго управлявалият фараон, цели 94 години, въпреки да се приказва, че текстът е прочетен неверно и в действителност става дума за 64 години. Твърди се, че не изключително сполучливо ръководство. Както и да е, египтолози не са впечатлени от въпросните фараони, Хаслър твърди, че такава ще и ориста на Морси, Сиси и сходните. Първо Сиси гони Морси като улично коте и го отстранява, след това друго сходно коте ще в профил Сиси.
Превратът в Египет, когато Сиси сменя Морси, се случва преди пет години, през юли 2013 година. Когато пътуваш из Кайро се чудиш по какъв начин въобще е допустимо да се ръководи този град, какво остава за цялата страна, а по-късно учудването продължава – по какъв начин, по дяволите, се случва свалянето от власт. Декади тирания, непрекъснати спорове, беднотия, военни със повишени права, силови структури. В Египет е постоянно срещано децата да не вървят на учебно заведение, тъй като или са гладни, или просто няма по какъв начин да стигнат до учебно заведение. Дори и в богатите египетски квартали има дни без учебно заведение – поради митинг, сълзотворен газ, обсада, каквото ви хрумне. Веднъж настрана от главните булеварди на Кайро попадаш в изгубен град – когато се пробвам да фотографирам или боен излиза от колата, или различен „ съзнателен “ жител ми подвиква да спра, или напълно не знам дали съм в насрещното придвижване, какво вършат толкоз доста хора в разнообразни направления, безпорядък, изгубен град, отново безпорядък. Сега разбирам за какво толкоз египтяни живеят на гробищата – там е безшумно и умерено.
Някои биха споделили, че тероризмът бе обесен с главата надолу, когато Сиси направи преврата, тъй като Морси не беше боен, той идваше от „ Мюсюлманско приятелство “ – организация, а не политическа партия, нито военна конструкция в дословния смисъл на военна конструкция. Случи се един назидателен прелом, настъпи (уж) епоха на едно друго „ приятелство “, египетското приятелство и 90-те милиона египтяни имаха някаква вяра, че този път страната ще се пооправи.
Малцина знаеха нещо за Сиси тогава, а същите тези малко на брой знаеха прекомерно малко, с цел да се построи явен облик на идващия египтянин, който окупира някогашния страховит хотел Grand Heliopolis Palace, от дълго време президентски замък. В предизборната си акция военачалник Сиси беше оня, който видяхме и ние – по време на формалната среща с премиера Борисов.
Приглушен, със скръстени ръце, без непотребни придвижвания, иззад маската на лицето не можеш да прочетеш кой знае какво; въздържан темперамент на непоколебим боен, миличък темерут, даже свенлив човек, не обичащ камерите, от тези, които наблюдаваш с стеснение – да не би пък да предизвикаш незаслужена отрицателна реакция в съзнанието си за другояче положителния човек. Първите реакции за Сиси, когато той навлезе в обсега на телевизионните камери преди години бяха безапелационни – добросърдечен, с огромно сърце, приглушено държание, успокоение. Свеждаше взор, когато говореше за персонални неща. Повдигаше очи, когато говореше за културно и етническо разнообразие – Сиси твърдеше, че е мохамеданин със сърце за други култури, други етноси, други религии, други схващания. Когато излиза от срещата с Борисов той е сходен – мил, непретенциозен, слушащ.
Мъжът и армията – напълно естествена връзка в Египет, страната с евентуално най-голямата войска в арабския свят, повече от един милион бойци работят, живеят, основават, създават. Няма стопански бранш в Египет, където армията да не участва, безконечна връзка – мъжът и армията – това е Египет. Нещо като Ехнатон и Нефертити, биха създали прилика египтолозите – страната, в която сходни връзки съпътстват политика, теология, просвета, изкуство, публичен живот. Ехнатон и Нефертети, Озирис и Изида, живот и гибел, мъж и жена. Според Рей Джонсън, египтолог в чикагския университет, сходни дуалични образци са въодушевени от изначалното „ разделяне “ в Египет на две, което слага реката Нил.
Най-интересният „ дует “ в Египет, в случай че мога да го нарека по този начин, било то и действителен, поради географската причина, каквато е реката Нил, е този за времето. Наречете го чудноват времеви дуализъм, само че той съществува, само че за нас – останалите – е мъчно да го проумеем. Египтяни приказват за два вида време: Neheh и Djet, извънредно и безпределно. Ние сме привикнали на линейното време, едното следва след другото, първо е сън, след това пробуждане, закуска, работа, обяд и по този начин. Събитие след събитие, къде предстоящо, къде не, само че всяко последващо носи някаква разумна поредност. Другото време е времето на вечността, то няма край, то не свършва, там времето е спряло. Египтяните живеят в нехех, където са циклите, нехех се асоциира със слънцето, сезоните, интервалите, пълноводието на Нил, времето се повтаря, възобновява, движи се, циклично е. Джет е застинало време неподвижен, животът след гибелта на фараона, когато настъпва времето на тишината, на безвремието, на боговете, на пирамидите, душата отлита към безконечното си положение. Всяко нещо в джет действително съществува вечно в сегашното. Трудно е за схващане, за нас забързаните и припряни, само че в действителност е напълно просто и елементарно.
Навън на улицата, въпреки шумният трафик, египтяни в действителност не бързат. Една дама мести стол, различен пресича косо, трети отключва колата си, четвърти в костюм и директория под мишница се е запътил нанякъде. Пак ги фотографирам и отново срещам недоброжелателни погледи, бяха ме предизвестили, че снимането не е обичаното занятие, по тази причина в един миг се отхвърлям.
Само след по-малко от половин час се насочваме към президентския замък, където Борисов ще има среща със Сиси, а по-късно към летището, назад за България. Визитата беше контрактувана в Ню Йорк по време на срещата на Общото заседание на Организация на обединените нации. Тогава министър-председателят Борисов увери египетския президент Абдел Фатах ас-Сиси, че българско държавно управление се стреми да поддържа натоварен политически разговор на всички равнища с обичайните ни сътрудници в Близкия изток и Северна Африка. Така и се случи – преди Египет, Борисов беше на посещаване в Обединените арабски емирства.
Има чувство в анализаторите, че военачалник Сиси ускорява външната си политика и се пробва да сложи Египет по нов метод на международната сцена. Това не всеки път е елементарно – още след преврата, когато хиляди поддръжници на Морси бяха убити, та и по-късно. От Америка (Мелания Тръмп разноски сафари аутфит преди няколко седмици в Кайро) през Русия (Путин повози Сиси на нов автомобил, съветско производство), та чак до немския флирт (визита в Германия по покана на Ангела Меркел), Сиси е угрижен за интернационалния (си) имидж. На конференцията с Борисов след срещата, Сиси е обичаен Сиси, какъвто го познаваме от други изяви – мекото му държание, спокойният звук и усмивката са обезоръжаващи. Той има една особена дарба да слуша какво се приказва, слуша гостите си, не покачва звук, изрича се умерено, сдържано. Трудно е да схванеш какъв сигнал тъкмо се пробва да изпрати.
Когато площад Тахрир смъкна Хосни Мубарак през 2011 година, военачалник Сиси беше шеф на военното разузнаване. Да си шеф на тази конструкция, както очаквате, напълно не значи, че ви дават по малкия екран. Нещо като Абас Камeл, шеф на другата значима работа в египетското разузнаване, Мухабарат, който прочее посрещна Борисов на летището в Кайро, вечерта. И тогава – с военачалник Сиси, и в този момент с Абас Камел, няма две отзиви, че шефовете на тези служби са втори по значимост след президента.
Но назад към Сиси, забавният персонаж, обект на този роман. Няколко години преди да заеме този върховен пост, Сиси учи в Щатите (U.S. Army War College в Пенсилвания). За „ Ню Йоркър “ Леон Панета, някогашен министър на защитата, споделя: „ Не мога да си спомня да съм обърнал изключително внимание на Сиси. “ Такива са и мненията на останалите – Сиси е под радара, спокоен и въздържан, не крещи и не се бори за внимание. Бори се за друго.
След като Мубарак сдава властта през 2011, Египет се управлява от съвет на военните офицери, където Сиси е най-младият в групата. Именно Сиси обаче е този, който договаря с представители на „ Мюсюлманско приятелство “, вероятно тъй като е предан мохамеданин, вероятно и тъй като с него може да се преговоря – мил темперамент, спокоен глас. „ Мюсюлманско приятелство “ постоянно е вярвало на Сиси, споделят анализаторите. Когато през юни 2012 година първите демократични президентски избори се печелят от Морси, водач на братството, армията не възроптава. Резултатът – Сиси е назначен за министър на защитата. Предишният военачалник, отхвърлен от Морси, е на 76 години. Младият Сиси привнася пресен лъх в египетската политика – той е на 57, превъзходен мотив за „ вятър на смяната “ в армията. Тогава никой не допуска, че този вятър ще е вихър – единствено година по-късно притихналият Сиси, набожен и предан на Морси, в действителност ще оглави преврата и ще смъкна „ Мюсюлманско приятелство “ от властта. Когато на 3 юли 2013 година бойци залавят Морси, военачалник Сиси се появява по малкия екран и афишира, че краткотрайно държавно управление ще ръководи Египет до провеждането на избори. Морси не може да повярва на очите си, а египтяни откриват в Сиси нов избавител – известността му е висока, въпреки никой да не знае нищо за него. Той не върви на митингите, които са проведени в негова чест по време на последвалата президентска акция. Никой не приказва за брачната половинка му. Никой не приказва за четирите му деца. Сиси става президент без действително да води президентска акция. Без действително да познават него, фамилията му, привичките му, заниманията, възгледите.
Но през днешния ден това се трансформира. За да не бъде свален посредством прелом от „ своите “, Сиси е заставен да бъде по-често от забележимата страна на властта. Сиси работи в охранителен комплекс, сегашният президентски замък – един път зад стените му попадаш в един идеалистичен Египет, спокоен, зелен, бойци в бели униформи кръстосват и не обезпокояват новодошлите, които преди този момент са минали сериозна инспекция. Бивш хотел, тогава най-хубавият в Африка, основан по план на белгийски проектант, президентският замък е същински оазис – бални зали, мрамор, злато, градини, 500 стаи, трошляк, бойци с картечници на входа, бойци с картечници на изхода.
Вътре разточителството продължава – персийски килими, страхотни полилеи (наистина страхотни), мрамор, махагон, позлатени облицовки. Генерал Сиси, висок един метър и шестдесет и шест сантиметра, се усеща комфортно – както като цар на двореца, по този начин и в кожата си.
Без съществуването на действителни политически партии, политически институции, военачалник Сиси на практика няма конкуренция, а в случай че има тя идва от към този момент познатите пътища – армията и улицата. Ако приемем, че Сиси знае армейските трикове, остава да уцели уличното въодушевление и да бъде в двореца-хотел години наред. А там по никакъв начин не е неприятно, един прекрасен и спокоен град – Кайро е подобен, какъвто е бил, когато президентският замък е бил най-луксозният хотел в Африка, че за какво и не в света.
Не и в този случай. Пътят е на практика отцепен, служители на реда пазят всяко кръстовище, само че колите са толкоз доста, че имаш чувството, че са накацали на няколко етажа зад служителите на реда и се пробват да налучкат междина, през която да минат. Сякаш чакат с крайници на газта и единствено едно превръщане на служителя на реда, връхлитат с гневна скорост и се врязват в кортежа.
Охранителите са с онази застинала усмивка, която придава на лицето тип на маска. Точно до нашия бус – черен джип Wrangler без сигнални светлини, само че с задоволително сигнални пасажери: трима души с радиостанции в ръцете, водач с две ръце на кормилото. Трафикът, с цел да си го визиите, умножете по две от неприятните години на истанбулския трафик, който вероятно познавате. Очите на този този водач до нас са като че ли мъртви – нищо не е способно да го стресне, нито един клаксон – те са безброй; нито един зов – те също са много; нито една кола, която се изпречква на пътя. Погледите на останалите трима сноват на всички места, непрестанно, оглеждат и преценят ситуацията. Технически ситуацията се преценя и блокира от специфични коли.
Кортежът на българската делегация се придвижва бързо към пирамидите. Вече е осем и половина.
Но оня, който най-добре преценя, оглежда, съзерцава, регистрира, блокира, маневрира, е техният сегашен началник, военачалник Сиси, президент на Египет. Сигурно преди десетина години и той е пътувал в един от тези тактически коли, тогава преклонен боен бюрократ, прикрит зад завесите, тъмните стъкла и манията за секретност. Тъкмо той, военачалник Абдел Фатах ас Сиси, се въздигна до народен кумир, оня типаж ragul dawla, държавникът, следващият боен отпред на Египет. Впрочем, като се изключи Морси, предходният президент, през последните 65 години няма египетски общественик, който да не идва от армията или от правосъдната власт. Някои са тромави, други шумни и показни, този Сиси обаче се движи като котка, което е необичайно определение за египетски политик, но тъкмо. Сиси е забавен общественик.-->
Miu или mau – ще откриете в всякакви мемоари да назовават котката в Египет по този начин, няма да сбъркате и с нашето мяу: все става дума за свещената котка в Египет, както и за мишките, плъховете, змиите, гадовете, които хапят, до момента в който спите и унищожават реколтата, също до момента в който спите, а и освен. Тези котки mau са бързи, доста бързи. Еластичната им кожа, с помощта на люспа на кожата, разрешава да развият скорост колкото едно мотопедче. Ефикасни са в ловенето на гадовете, по този начин да се каже. Правят го безшумно, само че го вършат съвършено. Нещо като военачалник Сиси, само че в котешки вид. Египетската котка – от гробниците с мумифицирани котки до имената на девойките, кръщавани на котки, е въздълга тематика, както и наказванията за неприятно отношение към котки. Къде другаде да има такива санкции, в случай че не в Египет – страната, считана за опитомител на котките. Представете си единствено – износът на египетски котки е неразрешен още преди 37 века.
Котките са на всички места.
В първата уличка до хотела – котки. В двора на първата постройка до хотела – котка. Разходка из жилищата в първата постройка несъмнено ще разкрие царство на котки, разхождащи се свободно, до момента в който в хола гърми тв приемник, а притежателите палят поредна цигара.
Макар да има публична възбрана да се пуши в здравни и просветителни центрове, държавни здания, спортни центрове и така нататък, ми е мъчно да допускам, че се съблюдава. Когато по-късно същата вечер се настанявам в хотела, намиращ се в квартала Nasr (което значи победа, какво друго), през днешния ден претъпкан с задоволително египтяни, сомалийци, суданци, след нормалната инспекция за оръжие на входа, един път озовал се в лоби бара попадам на лоби бар от отминали години, само че някак обаятелен и сантиментален. Кожени кресла, опушени тавани, привидно хаос, само че в действителност всичко е в границите на естественото, и дим. Дим, цигари, запалки, отново пушек, отново цигари, отново запалки, и дим. Едно от тези усеща, в които стоиш в полумрака, заради някаква причина е прелестно, само че има и едно комплициране – не знаеш какво тъкмо да изпитваш. Как по този начин ще си позволиш да харесаш цигарен пушек, нали не е цивилизовано. Първоначално е таман този парадокс на харесване, който се опитваш да отречеш, нещо като неналичието на цигарен пушек в зали за билярд – както споделя мой другар – пушач, няма нищо по-хубаво от това да оставиш цигарата си на ръба на сукното, тъкмо до един от джобовете на масата, преди да хванеш щеката и нанесеш удар.
Удивлението небрежно привършва, на открито е топло, заведенията за хранене са с маси навън, какво като се пуши. Цигарен пушек и котки в краката, както и локалната бира Stella, която не е Stella Artois, а просто нормалната локална бира. Нормална на усет, нищо изключително в действителност, само че когато е студена, а на открито топло и задушно, внезапно качествата ѝ се усилват. И отново котки в краката, хм.
Има една доктрина за имената на египтяните, имената на котките и държавността – доктрина, която няма нищо общо с тези фамилии, които кръщават дъщерите си на имена на котки. Теорията е на журналиста Питър Хаслър, отличен ценител на протичащото се в Египет и някак звучи правдоподобно; Хаслър споделя – когато имената на египетските държавници звучат като умилителни имена на домашни любимци, страната не върви на добре, къс престой на трона. Морси, Сиси – гальовно чувство, съгласете се. Мубарак – това е сериозен котарак, напряко подъл звяр. И вероятно е по този начин, тъй като по време на великите времена на градежа на пирамидите, по време на Старото царство и на Средното царство, като започнете от фараоните от V династия та свършите с фараоните от VII и VIII династии, имената са гальовни – Пепи (Пиопи), Изи, Ини, Тети, Неби, Иби. Пепи II (Пиопи) обаче e най-дълго управлявалият фараон, цели 94 години, въпреки да се приказва, че текстът е прочетен неверно и в действителност става дума за 64 години. Твърди се, че не изключително сполучливо ръководство. Както и да е, египтолози не са впечатлени от въпросните фараони, Хаслър твърди, че такава ще и ориста на Морси, Сиси и сходните. Първо Сиси гони Морси като улично коте и го отстранява, след това друго сходно коте ще в профил Сиси.
Превратът в Египет, когато Сиси сменя Морси, се случва преди пет години, през юли 2013 година. Когато пътуваш из Кайро се чудиш по какъв начин въобще е допустимо да се ръководи този град, какво остава за цялата страна, а по-късно учудването продължава – по какъв начин, по дяволите, се случва свалянето от власт. Декади тирания, непрекъснати спорове, беднотия, военни със повишени права, силови структури. В Египет е постоянно срещано децата да не вървят на учебно заведение, тъй като или са гладни, или просто няма по какъв начин да стигнат до учебно заведение. Дори и в богатите египетски квартали има дни без учебно заведение – поради митинг, сълзотворен газ, обсада, каквото ви хрумне. Веднъж настрана от главните булеварди на Кайро попадаш в изгубен град – когато се пробвам да фотографирам или боен излиза от колата, или различен „ съзнателен “ жител ми подвиква да спра, или напълно не знам дали съм в насрещното придвижване, какво вършат толкоз доста хора в разнообразни направления, безпорядък, изгубен град, отново безпорядък. Сега разбирам за какво толкоз египтяни живеят на гробищата – там е безшумно и умерено.
Някои биха споделили, че тероризмът бе обесен с главата надолу, когато Сиси направи преврата, тъй като Морси не беше боен, той идваше от „ Мюсюлманско приятелство “ – организация, а не политическа партия, нито военна конструкция в дословния смисъл на военна конструкция. Случи се един назидателен прелом, настъпи (уж) епоха на едно друго „ приятелство “, египетското приятелство и 90-те милиона египтяни имаха някаква вяра, че този път страната ще се пооправи.
Малцина знаеха нещо за Сиси тогава, а същите тези малко на брой знаеха прекомерно малко, с цел да се построи явен облик на идващия египтянин, който окупира някогашния страховит хотел Grand Heliopolis Palace, от дълго време президентски замък. В предизборната си акция военачалник Сиси беше оня, който видяхме и ние – по време на формалната среща с премиера Борисов.
Приглушен, със скръстени ръце, без непотребни придвижвания, иззад маската на лицето не можеш да прочетеш кой знае какво; въздържан темперамент на непоколебим боен, миличък темерут, даже свенлив човек, не обичащ камерите, от тези, които наблюдаваш с стеснение – да не би пък да предизвикаш незаслужена отрицателна реакция в съзнанието си за другояче положителния човек. Първите реакции за Сиси, когато той навлезе в обсега на телевизионните камери преди години бяха безапелационни – добросърдечен, с огромно сърце, приглушено държание, успокоение. Свеждаше взор, когато говореше за персонални неща. Повдигаше очи, когато говореше за културно и етническо разнообразие – Сиси твърдеше, че е мохамеданин със сърце за други култури, други етноси, други религии, други схващания. Когато излиза от срещата с Борисов той е сходен – мил, непретенциозен, слушащ.
Мъжът и армията – напълно естествена връзка в Египет, страната с евентуално най-голямата войска в арабския свят, повече от един милион бойци работят, живеят, основават, създават. Няма стопански бранш в Египет, където армията да не участва, безконечна връзка – мъжът и армията – това е Египет. Нещо като Ехнатон и Нефертити, биха създали прилика египтолозите – страната, в която сходни връзки съпътстват политика, теология, просвета, изкуство, публичен живот. Ехнатон и Нефертети, Озирис и Изида, живот и гибел, мъж и жена. Според Рей Джонсън, египтолог в чикагския университет, сходни дуалични образци са въодушевени от изначалното „ разделяне “ в Египет на две, което слага реката Нил.
Най-интересният „ дует “ в Египет, в случай че мога да го нарека по този начин, било то и действителен, поради географската причина, каквато е реката Нил, е този за времето. Наречете го чудноват времеви дуализъм, само че той съществува, само че за нас – останалите – е мъчно да го проумеем. Египтяни приказват за два вида време: Neheh и Djet, извънредно и безпределно. Ние сме привикнали на линейното време, едното следва след другото, първо е сън, след това пробуждане, закуска, работа, обяд и по този начин. Събитие след събитие, къде предстоящо, къде не, само че всяко последващо носи някаква разумна поредност. Другото време е времето на вечността, то няма край, то не свършва, там времето е спряло. Египтяните живеят в нехех, където са циклите, нехех се асоциира със слънцето, сезоните, интервалите, пълноводието на Нил, времето се повтаря, възобновява, движи се, циклично е. Джет е застинало време неподвижен, животът след гибелта на фараона, когато настъпва времето на тишината, на безвремието, на боговете, на пирамидите, душата отлита към безконечното си положение. Всяко нещо в джет действително съществува вечно в сегашното. Трудно е за схващане, за нас забързаните и припряни, само че в действителност е напълно просто и елементарно.
Навън на улицата, въпреки шумният трафик, египтяни в действителност не бързат. Една дама мести стол, различен пресича косо, трети отключва колата си, четвърти в костюм и директория под мишница се е запътил нанякъде. Пак ги фотографирам и отново срещам недоброжелателни погледи, бяха ме предизвестили, че снимането не е обичаното занятие, по тази причина в един миг се отхвърлям.
Само след по-малко от половин час се насочваме към президентския замък, където Борисов ще има среща със Сиси, а по-късно към летището, назад за България. Визитата беше контрактувана в Ню Йорк по време на срещата на Общото заседание на Организация на обединените нации. Тогава министър-председателят Борисов увери египетския президент Абдел Фатах ас-Сиси, че българско държавно управление се стреми да поддържа натоварен политически разговор на всички равнища с обичайните ни сътрудници в Близкия изток и Северна Африка. Така и се случи – преди Египет, Борисов беше на посещаване в Обединените арабски емирства.
Има чувство в анализаторите, че военачалник Сиси ускорява външната си политика и се пробва да сложи Египет по нов метод на международната сцена. Това не всеки път е елементарно – още след преврата, когато хиляди поддръжници на Морси бяха убити, та и по-късно. От Америка (Мелания Тръмп разноски сафари аутфит преди няколко седмици в Кайро) през Русия (Путин повози Сиси на нов автомобил, съветско производство), та чак до немския флирт (визита в Германия по покана на Ангела Меркел), Сиси е угрижен за интернационалния (си) имидж. На конференцията с Борисов след срещата, Сиси е обичаен Сиси, какъвто го познаваме от други изяви – мекото му държание, спокойният звук и усмивката са обезоръжаващи. Той има една особена дарба да слуша какво се приказва, слуша гостите си, не покачва звук, изрича се умерено, сдържано. Трудно е да схванеш какъв сигнал тъкмо се пробва да изпрати.
Когато площад Тахрир смъкна Хосни Мубарак през 2011 година, военачалник Сиси беше шеф на военното разузнаване. Да си шеф на тази конструкция, както очаквате, напълно не значи, че ви дават по малкия екран. Нещо като Абас Камeл, шеф на другата значима работа в египетското разузнаване, Мухабарат, който прочее посрещна Борисов на летището в Кайро, вечерта. И тогава – с военачалник Сиси, и в този момент с Абас Камел, няма две отзиви, че шефовете на тези служби са втори по значимост след президента.
Но назад към Сиси, забавният персонаж, обект на този роман. Няколко години преди да заеме този върховен пост, Сиси учи в Щатите (U.S. Army War College в Пенсилвания). За „ Ню Йоркър “ Леон Панета, някогашен министър на защитата, споделя: „ Не мога да си спомня да съм обърнал изключително внимание на Сиси. “ Такива са и мненията на останалите – Сиси е под радара, спокоен и въздържан, не крещи и не се бори за внимание. Бори се за друго.
След като Мубарак сдава властта през 2011, Египет се управлява от съвет на военните офицери, където Сиси е най-младият в групата. Именно Сиси обаче е този, който договаря с представители на „ Мюсюлманско приятелство “, вероятно тъй като е предан мохамеданин, вероятно и тъй като с него може да се преговоря – мил темперамент, спокоен глас. „ Мюсюлманско приятелство “ постоянно е вярвало на Сиси, споделят анализаторите. Когато през юни 2012 година първите демократични президентски избори се печелят от Морси, водач на братството, армията не възроптава. Резултатът – Сиси е назначен за министър на защитата. Предишният военачалник, отхвърлен от Морси, е на 76 години. Младият Сиси привнася пресен лъх в египетската политика – той е на 57, превъзходен мотив за „ вятър на смяната “ в армията. Тогава никой не допуска, че този вятър ще е вихър – единствено година по-късно притихналият Сиси, набожен и предан на Морси, в действителност ще оглави преврата и ще смъкна „ Мюсюлманско приятелство “ от властта. Когато на 3 юли 2013 година бойци залавят Морси, военачалник Сиси се появява по малкия екран и афишира, че краткотрайно държавно управление ще ръководи Египет до провеждането на избори. Морси не може да повярва на очите си, а египтяни откриват в Сиси нов избавител – известността му е висока, въпреки никой да не знае нищо за него. Той не върви на митингите, които са проведени в негова чест по време на последвалата президентска акция. Никой не приказва за брачната половинка му. Никой не приказва за четирите му деца. Сиси става президент без действително да води президентска акция. Без действително да познават него, фамилията му, привичките му, заниманията, възгледите.
Но през днешния ден това се трансформира. За да не бъде свален посредством прелом от „ своите “, Сиси е заставен да бъде по-често от забележимата страна на властта. Сиси работи в охранителен комплекс, сегашният президентски замък – един път зад стените му попадаш в един идеалистичен Египет, спокоен, зелен, бойци в бели униформи кръстосват и не обезпокояват новодошлите, които преди този момент са минали сериозна инспекция. Бивш хотел, тогава най-хубавият в Африка, основан по план на белгийски проектант, президентският замък е същински оазис – бални зали, мрамор, злато, градини, 500 стаи, трошляк, бойци с картечници на входа, бойци с картечници на изхода.
Вътре разточителството продължава – персийски килими, страхотни полилеи (наистина страхотни), мрамор, махагон, позлатени облицовки. Генерал Сиси, висок един метър и шестдесет и шест сантиметра, се усеща комфортно – както като цар на двореца, по този начин и в кожата си.
Без съществуването на действителни политически партии, политически институции, военачалник Сиси на практика няма конкуренция, а в случай че има тя идва от към този момент познатите пътища – армията и улицата. Ако приемем, че Сиси знае армейските трикове, остава да уцели уличното въодушевление и да бъде в двореца-хотел години наред. А там по никакъв начин не е неприятно, един прекрасен и спокоен град – Кайро е подобен, какъвто е бил, когато президентският замък е бил най-луксозният хотел в Африка, че за какво и не в света.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ