ОТ РЕДАКТОРА: Временна некомпетентност или постоянен саботаж?
Когато попитали чешкия президент Вацлав Хавел по какъв начин може да се ръководи страната, в случай че всички с досиета в комунистическите служби бъдат извадени от държавни постове (т.нар. лустрация, която в никакъв случай не се случи в България), той дава отговор – „ По-добре 5 години неточности, в сравнение с 50 години бойкот. “
Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, Германия, даже Украйна имат закони за лустрацията, които не разрешават на комунистите да вземат участие в демократичното ръководство на страните им. И резултатите са видни. Въпреки грешките тези страни изпреварват България в икономическо, политическо и обществено развиване. При нас – 33 години бойкот. Имахме даже сътрудник Гоце за президент. Два мандата. Ето от такива неща трябваше да ни защищити лустрацията.
Резултатът от всичко това в този момент – веят се съветски флагове, Путин е в сърцата на огромна част от българите, а съветската агитация се назовава „ другата позиция “ и постоянно се приема за самата истина.
На Коледа, 25 декември 1989 година, в Румъния, са разстреляни комунистическият деспот Николае Чаушеску и брачната половинка му Елена. Смъртните им присъди са без право на обжалване. Екзекуцията е излъчена по малкия екран (макар и в скъсен вариант). По някаква причина фрагментите с хеликоптера, с който се пробват да избягат и ги връщат, процесът против тях и изтезанието им се е запечатала в детските ми мемоари от тези турбулентни няколко месеца, в които комунизмът падна. Падна, само че не си отпътува, най-малко в България.
Не си отпътува, тъй като вместо смъртна присъда или затвор, каквато беше ориста на множеството комунистически управници в Централна и Източна Европа, на нашия му построихме монумент. Паметник, пред който всяка година се вършат тържества, носят се китки и се ронят сълзи по някакво илюзорно минало, когато сякаш „ било по-добре “. Но не е било и няма по какъв начин да е. Нито статистиката го демонстрира, нито свободите, които имаме в този момент. Неравенство е имало и тогава, само че прикрито. А единственото, по което някой може да страда, е по отминалата му младост. Но не и по комунизма.
Корнелия Нинова може би щеше да помни, в случай че имаше наказани на гибел или най-малко доживотна присъда за нейни партийни съратници от Българска комунистическа партия, която тя в този момент ръководи под напълно леко променено име. Но не помни. Защото няма. И по тази причина тази партия към момента съществува, а нейният водач, и по стичане на събитията вицепремиер, може да каже пред бТВ, че Русия е другарска страна на България.
Историческата истина и днешната действителност обаче ясно демонстрират, че Русия е най-големият зложелател на България.
Попитана какъв е българският народен интерес за победител от войната, Нинова сподели, че той е тя да бъде спряна. Според нея би трябвало да се в профил повода за казуса, а тя е самата война. Нито дума за агресора, който я е почнал неоснователно.
Констатацията на Нинова идва макар че България бе оповестена публично за неприятелска страна от Русия и едностранно бе спряна доставката на газ от „ Газпром “ за „ Булгаргаз “, откакто в нарушаване на контракта сред двете страни съветската изиска заплащания в рубли.
Корнелия Нинова не е толкоз елементарна. Тя знае какво приказва. Просто партията й, все по-малка и по-малка, само че още съществуваща, продължава да е пленник на Русия. И да извършва нейните заръки, пази нейните ползи и взе участие в пропагандната й война против България.
И не е единствено тя. Руските флагове на деянията на „ ВъZраждане “ ясно демонстрират чии ползи пази партията и евентуално от къде идва финансирането и образованието на състава й.
А всичко това е допустимо, тъй като нямахме нито лустрация, нито обективни присъди против комунистическата паплач, тормозила народа ни под съветска диктовка 45 години.
Сега България в действителност има действителен късмет да се откъсне най-сетне от съветския ботуш. И да, краткотрайната непросветеност на новите ръководещи е извънредно дразнеща и за някои ще коства нещо. Но няма да е по-скъпо от постигането на действителна самостоятелност и слагането на България на пътя на развиване и разцвет. Далеч от Москва. Сега най-малко има късмет. И поддръжка от останалия либерален свят. В другия вид – саботажа – живеем към този момент 33 години. Enough!
Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, Германия, даже Украйна имат закони за лустрацията, които не разрешават на комунистите да вземат участие в демократичното ръководство на страните им. И резултатите са видни. Въпреки грешките тези страни изпреварват България в икономическо, политическо и обществено развиване. При нас – 33 години бойкот. Имахме даже сътрудник Гоце за президент. Два мандата. Ето от такива неща трябваше да ни защищити лустрацията.
Резултатът от всичко това в този момент – веят се съветски флагове, Путин е в сърцата на огромна част от българите, а съветската агитация се назовава „ другата позиция “ и постоянно се приема за самата истина.
На Коледа, 25 декември 1989 година, в Румъния, са разстреляни комунистическият деспот Николае Чаушеску и брачната половинка му Елена. Смъртните им присъди са без право на обжалване. Екзекуцията е излъчена по малкия екран (макар и в скъсен вариант). По някаква причина фрагментите с хеликоптера, с който се пробват да избягат и ги връщат, процесът против тях и изтезанието им се е запечатала в детските ми мемоари от тези турбулентни няколко месеца, в които комунизмът падна. Падна, само че не си отпътува, най-малко в България.
Не си отпътува, тъй като вместо смъртна присъда или затвор, каквато беше ориста на множеството комунистически управници в Централна и Източна Европа, на нашия му построихме монумент. Паметник, пред който всяка година се вършат тържества, носят се китки и се ронят сълзи по някакво илюзорно минало, когато сякаш „ било по-добре “. Но не е било и няма по какъв начин да е. Нито статистиката го демонстрира, нито свободите, които имаме в този момент. Неравенство е имало и тогава, само че прикрито. А единственото, по което някой може да страда, е по отминалата му младост. Но не и по комунизма.
Корнелия Нинова може би щеше да помни, в случай че имаше наказани на гибел или най-малко доживотна присъда за нейни партийни съратници от Българска комунистическа партия, която тя в този момент ръководи под напълно леко променено име. Но не помни. Защото няма. И по тази причина тази партия към момента съществува, а нейният водач, и по стичане на събитията вицепремиер, може да каже пред бТВ, че Русия е другарска страна на България.
Историческата истина и днешната действителност обаче ясно демонстрират, че Русия е най-големият зложелател на България.
Попитана какъв е българският народен интерес за победител от войната, Нинова сподели, че той е тя да бъде спряна. Според нея би трябвало да се в профил повода за казуса, а тя е самата война. Нито дума за агресора, който я е почнал неоснователно.
Констатацията на Нинова идва макар че България бе оповестена публично за неприятелска страна от Русия и едностранно бе спряна доставката на газ от „ Газпром “ за „ Булгаргаз “, откакто в нарушаване на контракта сред двете страни съветската изиска заплащания в рубли.
Корнелия Нинова не е толкоз елементарна. Тя знае какво приказва. Просто партията й, все по-малка и по-малка, само че още съществуваща, продължава да е пленник на Русия. И да извършва нейните заръки, пази нейните ползи и взе участие в пропагандната й война против България.
И не е единствено тя. Руските флагове на деянията на „ ВъZраждане “ ясно демонстрират чии ползи пази партията и евентуално от къде идва финансирането и образованието на състава й.
А всичко това е допустимо, тъй като нямахме нито лустрация, нито обективни присъди против комунистическата паплач, тормозила народа ни под съветска диктовка 45 години.
Сега България в действителност има действителен късмет да се откъсне най-сетне от съветския ботуш. И да, краткотрайната непросветеност на новите ръководещи е извънредно дразнеща и за някои ще коства нещо. Но няма да е по-скъпо от постигането на действителна самостоятелност и слагането на България на пътя на развиване и разцвет. Далеч от Москва. Сега най-малко има късмет. И поддръжка от останалия либерален свят. В другия вид – саботажа – живеем към този момент 33 години. Enough!
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ