Синди Лопър - кралица Будика на музиката
Когато попълня фамозния въпросник на Пруст за списание Vanity Fair, на въпроса с коя историческа персона се идентифицирате най-много, поп легендата Синди Лопър дава отговор: с Будика.Едва ли на някого му е хрумвало, че Синди с нейното брилянтно сопрано, покриващо четири октави, с мелодичните си поп-рок части, с изключителния си артистизъм, се оприличава навръх безпощадната кралица боец на келтите, която през 1. век сл. н. е. подвига народа си на въстание против Римската империя! Макар въстанието на Будика да е потушено и тя да се самоубива, в Англия и до през днешния ден кралицата е национална героиня, знак на битката за независимост и самостоятелност. Борба, която и Синди Лопър води цялостен живот, въоръжена обаче не с меч като келтската владетелка, а с музиката си.Обсипана с брокат празненство рокля, пънкарска коса под шапка „ федора “… Синди се прибира вкъщи, подскачайки безгрижно-налудничаво по събуждащите се улици на града, до момента в който почтените дами към този момент подготвят честна закуска на почтените си съпрузи.„ Момичетата просто желаят да се забавляват “ – пее тя, обръщайки се към целия град с неподражаемия си глас, и на човек на часа му се прищява да затанцува. Парчето се назовава Girls Just Want to Have Fun и с него Синди Лопър остава в историята на поп музиката. Една от кралиците на 80-те, която отхвърли да трансформира в бизнес фантазията си да прави музика, за разлика от Мадона, която по този начин и не съумя да раздели едното от другото. Разбира се, бизнесът постоянно побеждава, само че се съмняваме на Синди Лопър да ѝ пука за това.
През 1983 година Синди избухва като супернова с дебютния си албум „ Тя е толкоз невероятна “ (She‘s So Unusual) и се трансформира в първата изпълнителка с четири сингъла от един и същи албум, достигнали до първата петица на Billboard Hot 100, най-авторитетната музикална ранглиста на Америка – Girls Just Want to Have Fun, Time after Time, She Bop и All Through the Night. Една година преди този момент обаче Луиза Вероника Чиконе, по-известна като Мадона, е издала първия си сингъл Everybody и той към този момент е шлагер. Оттогава медиите ги съпоставят непрестанно и би трябвало да се признае, че има за какво. Във вените и на двете тече италианска кръв, имат подобен стайлинг (с няколко дози повече европейски изискан в интерес на Синди) и усет за шоу... Само че Синди в действителност може да пее. И напълно не е подготвена да продаде душата си на шоубизнеса.В момента се снима документален филм, отдаден на 68-годишната през днешния ден Лопър („ Нека канарчето да пее “/ Let the Canary Sing, режисьор е Алис Елисън), който ще опише историята на живота и кариерата ѝ. А тази история в действителност си я бива.
Мъжът с хармониката Синди е родена в Бруклин. Родителите ѝ се развели, когато тя е на 10. Баща ѝ бил постоянно умислен, печален човек, само че щерка му го обожавала. Обичала да е до него, да го слуша по какъв начин свири на ксилофон, китара, само че най-много на хармоника. Звукът на хармониката и силуетът на един мъж, застанал в рамката на външната врата и втренчен в нищото пред себе си, потопен като че ли във вродената си потиснатост – това е за нея обликът на татко ѝ. По-късно, след развода на родителите ѝ, тя и татко ѝ се срещат единствено още един път.Той е още по-депресиран и обезверен. Синди е уверена, че е страдал надълбоко – може би, тъй като е усещал, че с майка ѝ, сицилианка по кръв и характер, по никакъв начин не са един за различен и раздялата е неизбежна. Когато през годините певицата мислела за родителите си, единствените хубави мигове, за които се сещала посред им, били тези, в които имало музика. Понякога татко ѝ свирел на хармониката или на китарата си, различен път майка ѝ пускала обичаните си плочи – Дебюси и Чайковски от класиците и Луис Армстронг и Ленард Бърнстейн от съвременниците. И въпреки че не си казвали нищо, просто слушали музика, Синди усещала, че тъкмо в този момент са напълно щастливи един с различен. Но животът не бил единствено музика. Не и за тях двамата.
Бягството Неминуемото се случило и родителите на Лопър в действителност се развели, което за нея било същинска злополука. Оттогава тя самата като че ли станала малко по-тъжна. Майка ѝ се омъжила за различен и отпътувала при него в Куинс дружно с децата. Новият брачен партньор в действителност бил с много по-близък до нейния характер, заради което и свадите, и побоищата по никакъв начин не били необичайност. Нито Синди, нито по-голямата ѝ сестра Елън, нито по-малкият ѝ брат Буч можели да търпят втория си татко. Бил кавгаджия и рисков вид. Веднъж полупиян мастурбирал на дивана, до момента в който двете му доведени дъщери седели против него и гледали телевизия. Майка им била сервитьорка, работела по 14 часа дневно и се прибирала изтощена до гибел. Казали ѝ за случилото се, а тя дала отговор, че просто е бил пийнал и да се заключват в стаята си, до момента в който са сами с него. Това и правели. Заключвали се и си пускали на остарелия грамофон Барбра Стрейзънд, „ Бийтълс “, Джанис Джоплин. Така всичко грозно и просташко оттатък заключената врата преставало да съществува. Понякога с Елън взимали китарата и се учели да свирят по остарелия самоучител на татко им. Дори си измислили лична ария. Забравяли за всичко. Само че… животът не бил единствено музика.
През 1983 година Синди избухва като супернова с дебютния си албум „ Тя е толкоз невероятна “ (She‘s So Unusual) и се трансформира в първата изпълнителка с четири сингъла от един и същи албум, достигнали до първата петица на Billboard Hot 100, най-авторитетната музикална ранглиста на Америка – Girls Just Want to Have Fun, Time after Time, She Bop и All Through the Night. Една година преди този момент обаче Луиза Вероника Чиконе, по-известна като Мадона, е издала първия си сингъл Everybody и той към този момент е шлагер. Оттогава медиите ги съпоставят непрестанно и би трябвало да се признае, че има за какво. Във вените и на двете тече италианска кръв, имат подобен стайлинг (с няколко дози повече европейски изискан в интерес на Синди) и усет за шоу... Само че Синди в действителност може да пее. И напълно не е подготвена да продаде душата си на шоубизнеса.В момента се снима документален филм, отдаден на 68-годишната през днешния ден Лопър („ Нека канарчето да пее “/ Let the Canary Sing, режисьор е Алис Елисън), който ще опише историята на живота и кариерата ѝ. А тази история в действителност си я бива. Мъжът с хармониката Синди е родена в Бруклин. Родителите ѝ се развели, когато тя е на 10. Баща ѝ бил постоянно умислен, печален човек, само че щерка му го обожавала. Обичала да е до него, да го слуша по какъв начин свири на ксилофон, китара, само че най-много на хармоника. Звукът на хармониката и силуетът на един мъж, застанал в рамката на външната врата и втренчен в нищото пред себе си, потопен като че ли във вродената си потиснатост – това е за нея обликът на татко ѝ. По-късно, след развода на родителите ѝ, тя и татко ѝ се срещат единствено още един път.Той е още по-депресиран и обезверен. Синди е уверена, че е страдал надълбоко – може би, тъй като е усещал, че с майка ѝ, сицилианка по кръв и характер, по никакъв начин не са един за различен и раздялата е неизбежна. Когато през годините певицата мислела за родителите си, единствените хубави мигове, за които се сещала посред им, били тези, в които имало музика. Понякога татко ѝ свирел на хармониката или на китарата си, различен път майка ѝ пускала обичаните си плочи – Дебюси и Чайковски от класиците и Луис Армстронг и Ленард Бърнстейн от съвременниците. И въпреки че не си казвали нищо, просто слушали музика, Синди усещала, че тъкмо в този момент са напълно щастливи един с различен. Но животът не бил единствено музика. Не и за тях двамата.
Бягството Неминуемото се случило и родителите на Лопър в действителност се развели, което за нея било същинска злополука. Оттогава тя самата като че ли станала малко по-тъжна. Майка ѝ се омъжила за различен и отпътувала при него в Куинс дружно с децата. Новият брачен партньор в действителност бил с много по-близък до нейния характер, заради което и свадите, и побоищата по никакъв начин не били необичайност. Нито Синди, нито по-голямата ѝ сестра Елън, нито по-малкият ѝ брат Буч можели да търпят втория си татко. Бил кавгаджия и рисков вид. Веднъж полупиян мастурбирал на дивана, до момента в който двете му доведени дъщери седели против него и гледали телевизия. Майка им била сервитьорка, работела по 14 часа дневно и се прибирала изтощена до гибел. Казали ѝ за случилото се, а тя дала отговор, че просто е бил пийнал и да се заключват в стаята си, до момента в който са сами с него. Това и правели. Заключвали се и си пускали на остарелия грамофон Барбра Стрейзънд, „ Бийтълс “, Джанис Джоплин. Така всичко грозно и просташко оттатък заключената врата преставало да съществува. Понякога с Елън взимали китарата и се учели да свирят по остарелия самоучител на татко им. Дори си измислили лична ария. Забравяли за всичко. Само че… животът не бил единствено музика.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ




