Когато поканите някого в дома си, може ли да поискате

Когато поканите някого в дома си, може ли да поискате от него да си събуе обувките, без да го обидите? Или в този миг вие ставате " грубият "? Този, на пръв взор, малък въпрос отприщи плевел спор в обществените мрежи, откакто The New York Times разгласява управление за образуване на празненства, което засегна точно тази тематика, написа Huffpost.

Когато положителните обноски се сблъскат на прага

В управлението парти-организаторката Ребека Гарднър декларира недвусмислено: „ Моля, не карайте хората да си събуват обувките, когато влизат. Това е жестоко. “

Готвачът Ромили Нюман добавя: „ Да каниш хора вкъщи и да ги караш да си събуват обувките е невъзпитано. Да си хазаин значи да ги оставиш да се забавляват, не да им слагаш граници. “

Изказванията им провокираха вълна от реакции в X (бившият Twitter) и Threads. Мнозина се запитаха: „ Някога посещавали ли са те въобще азиатски дом? “

Традициите на събуването при другите култури

Азиатските, и даже скандинавските култури възприемат събуването на обувките при влизане като акт на почитание и хигиена, а не като неучтивост.

„ Разбираш кой няма азиатски другари, когато чуеш, че е необичайно да се събуеш при влизане “, пошегува си в тази връзка комикът Хари Кондаболу.

Събуването на обувките е затвърден табиет освен в източноазиатските страни. Гостите в гханайски,, шведски и канадски домове постоянно също се събуват автоматизирано. Причините варират – от духовна непорочност до просто улеснение.

Чистотата – въпрос освен на етикет, само че и на здраве

Според изследване от 2023 година в Манхатън по обувките се откриват рискови равнища на бактерии, в това число E. coli – провинен за диария, и други инфекции.

„ Събуването на обувките би трябвало да е явно “, споделя Алесандра Лери, професор по химия и съавтор на проучването.

Сара Джейн Хо, специалист по етикет и създател на книгата Mind Your Manners, прибавя: „ Ходим в публични тоалетни, по пазари и улици – пренасяме нечистотия, която няма място в дома ни. “

А в домовете на мнозина това е норма

Тайванката Цай-Ни Ку, израснала в Южна Африка и Бостън, споделя, че още от дете привиква с навика: „ Майка ми постоянно обясняваше на гостите, че у дома се събуваме. Понякога им оферираше и чехли. “

Подобна е и историята на писателката Порочиста Хакпур, израснала в иранско семейство в Калифорния: „ Винаги се събувахме. Дори нямахме скъпи килими, това просто беше част от културата ни. Беше необичайно да виждам в американските сериали по какъв начин хората вървят с обувки у дома. “

Когато се мести в Ню Йорк, Хакпур осъзнава, че навикът да се събуваш е надалеч от общоприетите правила, изключително измежду бялото население „ Съквартирантката ми го смяташе за хипи фикс идея. Но за мен това беше най-естественото нещо. “

В последна сметка – почитание към дома

Най-честият аргумент против възбраната за обувки? „ Това е ваш дом, само че аз съм посетител – не ме карайте да върша нещо, което ме кара да се усещам неловко. “

Контрааргументът? В дома на някого уважаваш разпоредбите му. Хакпур го споделя просто: „ В непознатия дом не бихте крали книги или употребили мивката като тоалетна, нали? Да не влизате с обувки е абсолютният най-малко. “

Хосе Ардивила, филипински докторант, обобщава: „ Събуването на обувките е елементарен, само че безапелационен знак на почитание. Показваме, че одобряваме дома като безвредно и чисто място. “

Какво можем да създадем като посетители?

- Носете прилични чорапи – за всеки случай;
- Бъдете подготвени да се събуете, без да вършиме сцени;
- Ако не можете по здравословни аргументи, обяснете внимателно.

Съвет към домакините: Предложете чехли и създайте уютна атмосфера, даже без.

И по този начин, жестоко ли е?

Не, стига да се сервира с почитание. Да настояваш да влезеш с в нечий дом, откакто той те е помолил да ги свалиш? Е, това към този момент е жестоко.