Когато по време на Студената война СССР за първи път

Когато по време на Студената война Съюз на съветските социалистически републики за първи път показва новия си изтребител МиГ-29, западните анализатори се притесняват, че самолетът от четвърто потомство може да съставлява действителна опасност. Съветският съюз проектира своя изтребител с обозначението на НАТО „ Фулкрум “ по този начин, че да подхожда на опциите на най-хубавите американски изтребители по това време, по-конкретно F-15 Eagle и F-16 Fighting Falcon. Считан за един от най-страховитите изтребители на Източния блок от епохата на Студената война, МиГ-29 остава уважавана платформа. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Съединените щати съумяват да придобият 21 от тези изтребители от Молдова. Повечето от тези самолети в последна сметка са бракувани, само че няколко от тях остават изложени в американските военни бази в страната, написа.

В разгара на Студената война руските инженери слагат като приоритет основаването на конкурентноспособен изтребител от четвърто потомство, с цел да се опълчват на напредващата въздушна мощност на Америка. Изискването за основаване на модернизиран фронтови изтребител нараства към края на 60-те години на предишния век, след дебюта на програмата за изтребители F-X на американските Военновъздушни сили. Съюз на съветските социалистически републики разпорежда на своите производители да основат аероплан с огромен обхват на деяние, тежък за муниции, маневрен и кадърен да работи на Mach-2,0. В резултат на тези старания се ражда МиГ-29. Конструкторското бюро на Микоян създава тази платформа от нулата. Серията изтребители публично влиза на въоръжение в руските военновъздушни сили при започване на 80-те години.

Може би най-голямата дарба на Fulcrum беше скоростта. Способен да лети със скорост до 2,25 Мах (два пъти по-висока от скоростта на звука), руският реактивен аероплан изпреварваше доста незвукови платформи в своята ера. От позиция на въоръжението МиГ-29 също е считан за най-съвременен. Оборудван със седем външни оръжейни точки, които могат да носят до две ракети „ въздух-въздух “ със междинен обхват, шест ракети „ въздух-въздух “ с дребен обхват R-73 и R-60, четири капсули с неуправляеми ракети и необятен набор от муниции, руският реактивен аероплан е извънредно гибелен при първото си показване. Както е разказано в детайли от Airforce Technology: „ Ракетата “въздух-въздух„ със междинен обхват на деяние R-27 се доставя от Държавното инженерно конструкторско бюро “Вимпел " със седалище в Москва. R-27 се предлага в две конфигурации: R-27R, която има полуактивна радиолокационна глава за самонасочване и инерциално навигационно ръководство с радиовръзка, и ракета R-27T, която е снабдена с инфрачервена глава за самонасочване. Ракетата може да прехваща цели със скорост до 3500 км/ч на височина от 0,02 до 27 км, а оптималното отвесно разстояние сред самолета и задачата е 10 км. " Въпреки огромния си оръжеен товар и оптималната скорост МиГ-29 не се показва толкоз добре в бойните дейности, колкото се очакваше. Всъщност няколко „ Фулкрума “, пилотирани от сирийски водачи в края на 80-те години, са свалени в битки с израелски самолети.

След разпадането на Съветския съюз Съединените щати се погрижиха да закупят съветско военно съоръжение, способно да употребява нуклеарни оръжия, като част от проекта на Нан-Лугар за взаимно понижаване на заканите, целящ да отстрани допустимо най-вече оръжия за всеобщо заличаване. 

 

Мая Карлин, създател по въпросите на националната сигурност в The National Interest.