Западът срещу Кремъл. Начело с Лондон
Когато по улиците на Англия се стигне до нападение с нервнопаралитичен газ, не може да се чака, че Лондон няма да реагира. Никой не може да упрекна английското държавно управление, че подхваща политическа атака. То употребява покушението против двойния сътрудник Сергей Скрипал в Солсбъри, с цел да показва мощ и единение. Нещо, което през последните месеци липсваше.
Същевременно обаче Тереза Мей съумя да разедини опозицията, тъй като предстоящото отвращение на ръководителя на Лейбъристката партия Джеръми Корбин да насочи остри думи против Кремъл възмути огромна част от неговите съпартийци и английската общност. Както демонстрират резултатите от последните анкети, след атентата в Солсбъри консерваторите покачиха доста своя рейтинг.
Докъде ще стигне Лонд он?
Вероятно най-силният (страничен) резултат на английската решителност е реакцията на съдружниците. Вашингтон първи застана твърдо на страната на британците. Последваха го Берлин и Париж. И най-после - въпреки и с известни запаси - страните-членки на Европейски Съюз. Лондон надали си е мечтал, че във времената на Брекзит Западът ще предприеме взаимни външнополитически дейности под английско управление.
Водещата роля обаче, която британците си извоюваха през последните две седмици, носи и опасности. Тереза Мей към момента се радва на всеобщото единодушие във Англия с изказванието, че Русия е прекалила и че на съветския президент най-накрая би трябвало да бъдат посочени границите, които не трябва да прекрачва. Дори радикални поддръжници на Брекзита като Джейкъб Рийс-Мог похвалиха държавната ръководителка за това, че "въстава против тираните ".
Досега малко на брой зададоха въпроса до каква степен ще стигне Англия при положение на ескалация. Бързото обвиняване на Тереза Мей против Кремъл би трябвало да е подкрепено с освен това от вероятности и насъбрания неприятен опит от предишното. Това, че Лондон предложения интернационалните специалисти по химически оръжия демонстрира, че британците са сигурни в своята версия.
Едно без значение решение би се отразило добре и на английските жители. Тяхното доверие в формалните дейности на Лондон е разтърсено откогато преди 15 години Тони Блеър оправда войната против Ирак, потвърждавайки, че Саддам Хюсеин има оръжия за всеобщо заличаване.
Русия не е Аржентина
Тереза Мей не се поддаде на изкушението да повтори чудото на Маргарет Татчър. Сметката на нейната предшественичка от 1980-те години да сплоти британците посредством оптималната неотстъпчивост във фолклендския спор през днешния ден просто няма да излезе. Русия не е Аржентина и смелостта на британците се е стопила след несполучливите военни интервенции в Афганистан, Ирак и Либия. Затова и подхванатите от Мей ограничения против Русия са твърди, само че умерени.
Англия експулсира 23 съветски "дипломати " или по-точно - сътрудници с дипломатически паспорти. Тя обаче не затвори дипломатическите порти. Остава да забележим какъв брой твърдо ще подходи Даунинг Стрийт към платежоспособните другари на Путин, които са вложили милиарди в английската стопанска система.
По всичко наподобява, че и Москва не е заинтересувана от ескалация на спора. Решението на Путин да експулсира същия брой английски дипломати и да приключи активността на Британския съвет дава отговор на упованията.
Англия очевидно е наясно, че застава против Кремъл като нова фронтова страна на Запада и че би трябвало да работи по този начин, както е почтено за една демократична страна. С цялостно право Тереза Мей не последва апелите на хардлайнерите да забрани съветската телевизия Russia Today. Това щеше да е от изгода за подигравателната агитация игра на Путин.
За разлика от отравянето на Александър Литвиненко преди 12 години, през днешния ден английското държавно управление би трябвало да организира бързо правосъдно следствие, което да разкрие опита за ликвидиране пред очите на обществеността (също и пред съветската общественост) и да разпознава причинителите. Защото прозрачността и интегритетът на правовата страна си остават най-ефикасните оръжия в споровете с властнически и корумпирани режими.
Европейските демокрации и общите полезности
Все по-наглото държание на Путин принуждава към построяването на една по-достоверна тактика на заплашването. Правилно е, че Англия желае да разшири качествата си, с цел да може да отвръща на хакерските атаки от Русия. А консерваторите даже упорстват за увеличение на числеността на командвания от Англия натовски батальон в Естония.
По-голямата взаимност от страна на другите членове на НАТО би подчертала още по-силно посланието към Путин, че една възможна експанзия в Балтийския район би имала съществени последствия. Покушението с нервнопаралитичен газ в Солсбъри принуждава към преосмисляне на политическите цели.
То ни припомня, че европейските демокрации ще продължат да споделят общи полезности и ползи и откакто британците изоставен институциите на Европейски Съюз.
* Текстът е оповестен в DW
Същевременно обаче Тереза Мей съумя да разедини опозицията, тъй като предстоящото отвращение на ръководителя на Лейбъристката партия Джеръми Корбин да насочи остри думи против Кремъл възмути огромна част от неговите съпартийци и английската общност. Както демонстрират резултатите от последните анкети, след атентата в Солсбъри консерваторите покачиха доста своя рейтинг.
Докъде ще стигне Лонд он?
Вероятно най-силният (страничен) резултат на английската решителност е реакцията на съдружниците. Вашингтон първи застана твърдо на страната на британците. Последваха го Берлин и Париж. И най-после - въпреки и с известни запаси - страните-членки на Европейски Съюз. Лондон надали си е мечтал, че във времената на Брекзит Западът ще предприеме взаимни външнополитически дейности под английско управление.
Водещата роля обаче, която британците си извоюваха през последните две седмици, носи и опасности. Тереза Мей към момента се радва на всеобщото единодушие във Англия с изказванието, че Русия е прекалила и че на съветския президент най-накрая би трябвало да бъдат посочени границите, които не трябва да прекрачва. Дори радикални поддръжници на Брекзита като Джейкъб Рийс-Мог похвалиха държавната ръководителка за това, че "въстава против тираните ".
Досега малко на брой зададоха въпроса до каква степен ще стигне Англия при положение на ескалация. Бързото обвиняване на Тереза Мей против Кремъл би трябвало да е подкрепено с освен това от вероятности и насъбрания неприятен опит от предишното. Това, че Лондон предложения интернационалните специалисти по химически оръжия демонстрира, че британците са сигурни в своята версия.
Едно без значение решение би се отразило добре и на английските жители. Тяхното доверие в формалните дейности на Лондон е разтърсено откогато преди 15 години Тони Блеър оправда войната против Ирак, потвърждавайки, че Саддам Хюсеин има оръжия за всеобщо заличаване.
Русия не е Аржентина
Тереза Мей не се поддаде на изкушението да повтори чудото на Маргарет Татчър. Сметката на нейната предшественичка от 1980-те години да сплоти британците посредством оптималната неотстъпчивост във фолклендския спор през днешния ден просто няма да излезе. Русия не е Аржентина и смелостта на британците се е стопила след несполучливите военни интервенции в Афганистан, Ирак и Либия. Затова и подхванатите от Мей ограничения против Русия са твърди, само че умерени.
Англия експулсира 23 съветски "дипломати " или по-точно - сътрудници с дипломатически паспорти. Тя обаче не затвори дипломатическите порти. Остава да забележим какъв брой твърдо ще подходи Даунинг Стрийт към платежоспособните другари на Путин, които са вложили милиарди в английската стопанска система.
По всичко наподобява, че и Москва не е заинтересувана от ескалация на спора. Решението на Путин да експулсира същия брой английски дипломати и да приключи активността на Британския съвет дава отговор на упованията.
Англия очевидно е наясно, че застава против Кремъл като нова фронтова страна на Запада и че би трябвало да работи по този начин, както е почтено за една демократична страна. С цялостно право Тереза Мей не последва апелите на хардлайнерите да забрани съветската телевизия Russia Today. Това щеше да е от изгода за подигравателната агитация игра на Путин.
За разлика от отравянето на Александър Литвиненко преди 12 години, през днешния ден английското държавно управление би трябвало да организира бързо правосъдно следствие, което да разкрие опита за ликвидиране пред очите на обществеността (също и пред съветската общественост) и да разпознава причинителите. Защото прозрачността и интегритетът на правовата страна си остават най-ефикасните оръжия в споровете с властнически и корумпирани режими.
Европейските демокрации и общите полезности
Все по-наглото държание на Путин принуждава към построяването на една по-достоверна тактика на заплашването. Правилно е, че Англия желае да разшири качествата си, с цел да може да отвръща на хакерските атаки от Русия. А консерваторите даже упорстват за увеличение на числеността на командвания от Англия натовски батальон в Естония.
По-голямата взаимност от страна на другите членове на НАТО би подчертала още по-силно посланието към Путин, че една възможна експанзия в Балтийския район би имала съществени последствия. Покушението с нервнопаралитичен газ в Солсбъри принуждава към преосмисляне на политическите цели.
То ни припомня, че европейските демокрации ще продължат да споделят общи полезности и ползи и откакто британците изоставен институциите на Европейски Съюз.
* Текстът е оповестен в DW
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ