Когато планетите в нашата Слънчева система преминат в ретроградност, често

...
Когато планетите в нашата Слънчева система преминат в ретроградност, често
Коментари Харесай

Илюзия ли е ретроградният Меркурий?

Когато планетите в нашата Слънчева система преминат в назадничавост, постоянно ще чуете да ги упрекват и набеждават за неволите, злополуките, нервните рецесии, безпокойството, напрежението, прегарянето или пък се тръби, че е пристигнало времето за надълбоко премисляне на обстоятелства от битието.

В реалност обаче има доста малко научни доказателства, че някоя от ретроградните планети може да окаже осезателен резултат върху живота ни. Независимо дали вярвате или не, ретроградните планети са постоянно срещано и постоянно събитие и през септември 2022 година ще има три ретроградни планети едновременно… четири, в случай че включите и Плутон.
Но какво тъкмо значи назадничав? Кои планети са ретроградни сега? И какво предизвиква очевидното ретроградно придвижване на планетите? Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси.

Какво е назадничав?

Планетите се движат от запад на изток през нощното небе. Всички планети се движат в една и съща посока към Слънцето и в случай че си визиите място над северния полюс на Земята, ще се види по какъв начин се движат назад на часовниковата стрелка. Движението назад на часовниковата стрелка е „ естественото “ (по-често срещано) придвижване и е известно като „ последователно “.
Когато една планета минава през интервал на явно ретроградно придвижване, наподобява, че се движи в противоположна посока, от изток на запад през небето, постоянно със зигзагообразни треактории. За наблюдаващия това наподобява по този начин, като че ли планетата се движи обратно. Самата дума „ назадничав “ значи придвижване обратно.
Ако една планета ненадейно стартира да се движи обратно, може би не е изненадващо, че нашите предшественици може да са приели това като знак за идна крах.

Какво предизвиква забележимото ретроградно придвижване?

Това придвижване обратно - ретроградното, в действителност е заблуда, основана от нашата позиция тук, на Земята. Създадена е от другите скорости, с които планетите обикалят към Слънцето.Когато орбитата на Земята изпревари планета с по-бавна орбита, ние виждаме тази планета от друга позиция. Тъй като Земята изпреварва другата планета (да кажем Юпитер) " от вътрешната страна ", от нашата позиция на Земята наподобява, че Юпитер " танцува " на зигзаг по небето.
Помислете какво се случва, когато изпреварвате транспортно средство на автомагистралата. Настигате другата кола, по-късно се изравнявате с нея и тогава ви се коства, че другата кола се движи обратно, до момента в който вие форсирате напред.
Ето за какво постоянно ще чувате да изричат понятието " ретроградно " като " видимо ретроградно придвижване " – защото единствено наподобява, че планетата се движи обратно, в действителност не е по този начин.
Всяка от планетите, чиято орбита е по-далеч от Слънцето от тази на Земята, минават в назадничавост почти по същото време, когато са в съпротива.
В астрономията съпротива е, когато една планета наподобява в противоположна посока на Слънцето, гледана от Земята. Опозициите се случват почти един път годишно за всяка планета (с изключение на Марс - при него е на всеки 26 месеца) - когато Земята минава сред тази планета и Слънцето или когато въпросната планета е най-близо до Земята.
Тъй като Меркурий и Венера имат орбити, които са по-близо до Слънцето от тези на Земята, те в никакъв случай не могат да влязат в съпротива. Въпреки това, планетите, които са по-близо до Слънцето, могат да преминат в назадничавост.

Ретрограден Меркурий

Пътувайки най-бързо от всички планети, на Меркурий му трябват единствено почти 88 дни, с цел да обиколи Слънцето (затова се е появило и прозвището му - Бързата планета). Това значи, че ни изпреварва три или четири пъти всяка година и затова минава в назадничавост три или четири пъти в годината, за по към три следващи седмици. Ретроградният Меркурий е относително постоянно срещан, само че от време на време се припокрива с много вълнуващо астрономическо събитие: пренос.Транзит поражда, когато Слънцето, Меркурий и Земята се подредят в една линия, тъй че от наша позиция наподобява, че Меркурий се движи през Слънцето като дребен черен диск.

Ретроградна Венера

Отнема 225 дни на Венера, с цел да обиколи Слънцето и минава в ретроградна фаза на всеки 18 месеца за към шест седмици.

Ретрограден Марс

Марс става интро назадничав почти на всеки 26 месеца, започвайки към пет седмици преди опозицията. Марс е назадничав няколко седмици. Специфичният жълто-оранжев цвят на планетата я прави лесна за следене с просто око.

Външните планети

Външните планети, наричани още планетите на Йовиан, стават ретроградни по-рядко, само че наподобява се " движат обратно " за по-дълги интервали. Те стават прогресивно по-дълги колкото повече се отдалечават от Земята:Юпитер, дядото на Слънчевата система, минава в назадничав режим на всеки девет месеца за към четири следващи месеца.Сатурн става назадничав на всеки 12 месеца и малко, остава в това положение към четири месеца и половина.С сходен назадничав цикъл като Сатурн, Уран минава в назадничав малко повече от всеки 12 месеца, продължавайки към пет месеца.Подобно на Сатурн и Уран, Нептун става назадничав на всеки 12 месеца за към 5 месеца.

Ретрограден Плутон

Плутон става назадничав на всеки 6 месеца. Това е най-големият прочут обект в пояса на Кайпер (област с форма на поничка от ледени тела оттатък Нептун) и за финален път влезе в ретроградно положение на 29 април 2022 година, което продължи до 28 октомври 2022 година През 2023 година Плутон ще влезе в назадничав режим на 1 май и ще остане в него до 11 октомври.

Ретроградност и моделът на Птолемеите

През 150 година сл. н. е. гръцкият астроном Птолемей теоретизира, че Земята е в центъра на Вселената, а към нея гравитират Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. Уран и Нептун са били незнайни по това време, защото са открити надлежно през 1781 и 1846 година
Птолемей също има пояснение за ретроградно придвижване на планетите. Той допуска, че планетите се движат в дребни кръгове (наречени епицикли), които от своя страна обикалят Земята върху съответните им сфери (цикли). Движението на по-малките епицикли ясно изяснява очевидното придвижване обратно, демонстрирано от ярките планети.
Едва през 1610 година Галилео Галилей опровергава модела на Птолемеите, като открива, че сходно на Луната Венера минава през фази; нещо несъвместимо с възгледите на Птолемей за Слънчевата система. Ако Венера беше ситуирана когато и да е сред Земята и Слънцето, тогава планетата постоянно щеше да наподобява като полумесец или напълно тъмна – само че Галилей следил разнообразни етапи.
Източник
Източник: spisanie8.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР