Паша Христова е родена на днешния ден преди 80 години
„ Когато Паша пее, ние имаме възприятие за непоклатимост. Не глас, това е инструмент, който пее. При това топло, артистично “, споделя композиторът Йосиф Цанков за певицата Паша Христова (1946-1971) , от чието рождение през днешния ден се навършват 80 години.
Тя е родена под името Парашкева Христова Стефанова в София. Започва професионалния си път като чертожничка в Института за електрокари, където работи близо шест години. Въпреки това, фантазията ѝ да стане певица се оказва по-силна и я води в Българското национално радио (БНР), където постъпва в новосъздадената Студия за естрадни реализатори. Там геният ѝ е видян от композитора Иван Стайков , в чийто клас се образова и сполучливо приключва през 1965 година
През 1966 година записва първата си ария – „ Щъркелът дойде отново “ по музика на Зорница Попова , съпроводена от оркестър „ Студио 5 “ с диригент Божан Хаджиев. Още с този запис Паша показва освен мощния си глас, само че и извънредно възприятие към модерните за времето музикални стилове, в това число суинг и шейк. През идващите години тя построява богат и разнороден репертоар, отличаващ се с трагична емоционалност и високо изпълнителско майсторство.
ПЪРВИ ЗЛАТНИ ГОДИНИ...
През 1967 година взе участие на фестивала „ Златният Орфей “ с песента „ Дъждовете започнаха “, която ѝ носи трета премия в състезанието за български реализатори. Скоро по-късно записва „ Спри, време “ – ария, с която впечатлява освен с вокалните си благоприятни условия, само че и с умеенето си да предава мощни човешки страсти. Именно с нея показва България на фестивала в Сочи през 1968 година и печели златен орден – първия си огромен интернационален триумф.
Същата година става солистка на оркестър „ София “, управителен от диригента Димитър Симеонов. Заедно с оркестъра изнася концерти в редица страни от тогавашния социалистически лагер. За нея основават песни едни от най-изявените български композитори и поети, измежду които Зорница Попова, Георги Костов, Димитър Вълчев, Йосиф Цанков, Николай Арабаджиев и други. Така се раждат емблематични творби като „ Колко те обичам “, „ Пет часа “, „ Скрита обич “, „ Янтра “, „ Повей, ветре “, „ Остани “ и най-популярната ѝ ария – „ Една българска роза “.
ИМАШЕ САМО ЕДНА ПРЕТЕНЦИЯ – ДА ПЕЕ
„ За разлика от множеството си сътрудници, Паша нямаше грандомански искания. Имаше единствено една рекламация – да пее! “, споделя Димитър Симеонов (1932-2019, саксофонист, цигулар, диригент, композитор, аранжор, първият учител по саксофон в консерваторията, създател на образователни пособия по специалността).
Заради впечатляващите си интерпретаторски качества, Паша Христова е определяна като универсална певица. Според рецензията, с изключение на с трагичните си осъществявания, тя се отличава и с изключителна лекост в по-нежния и стилово комплициран род боса нова, и това проличава в песни като „ По пътен вятър “, „ Предчувствие “, „ Утрото ще ни срещне отново “ и „ Кажи ми “, в които съчетава вокална техника с деликатна емоционалност.
Стремежът ѝ към многообразие се демонстрира и в осъществяванията на известни задгранични песни с български текстове. Благодарение на нейния гений, доста от тези творби се свързват точно с нейното име, а не с истинските им реализатори. Сред тях са „ Една година обич “, „ Аз, ти и розите “, „ Песен за теб “, „ Щастливи дружно “ и „ Нека този момент да спре “, които затвърждават мястото ѝ измежду най-обичаните български естрадни певици.
ТРИУМФЪТ ПРОДЪЛЖАВА
Периодът 1970-1971 година е най-успешният в креативната кариера на Паша Христова и ѝ носи най-голямото публично самопризнание. През 1970 година тя печели трета премия за реализатор на третия интернационален фестивал „ Златният елен “ в Брашов, Румъния. Същата година, дружно с Мими Иванова и Мария Нейкова, е отличена с премията на публиката в Пролетния радиоконкурс за песента „ Яворова пролет “ по музика на Светозар Русинов и текст на Димитър Точев.
Най-големият ѝ триумф идва през юни 1970 година на фестивала „ Златният Орфей “ в Слънчев бряг. Там Паша Христова впечатлява както журито, по този начин и публиката с осъществяванията си на песните „ Една българска роза “ и „ Повей, ветре “. Песента „ Една българска роза “ печели първа премия, а „ Повей, ветре “ е удостоена с огромната премия и златната статуетка. Този успех утвърждава Паша Христова като една от най-ярките звезди на българската сцена.
До трагичната самолетна злополука през декември 1971 година Паша Христова съумява да реализира още един важен интернационален триумф. На фестивала в Сопот, Полша, тя извършва песента „ Ах, този дивен свят “ – българска версия на творбата на Чеслав Ниемен – Dziwny jest ten świat. Изпълнението ѝ е високо оценено и ѝ носи първа премия за интерпретация на полска ария.
БЯЛА ПЕСЕН...
На 21 декември 1971 година, едвам на 25 години, Паша Христова умира при самолетна злополука. На летище „ София “ при политане катастрофира аероплан „ Ил-18 “ на Българската гражданска авиация (БГА) „ Балкан “ със 73-ма пасажери на борда. В него пътуват дейци на изкуството за дните на българската просвета в Алжир. Сред тях са Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов и Янка Рупкина. При удара на крилото в пистата.корпусът се пречупва на две и самолетът избухва в пламъци, а единият мотор се откъсва. Загиват 30 души, измежду които Паша Христова. Останалите се избавят, като измежду тях са Борис Гуджунов, Мария Нейкова и Янка Рупкина.
След неочакваната ѝ гибел признанието към гения ѝ продължава. Песента „ Бяла ария “ по музика на Димитър Вълчев и текст на Петър Караангов е определена за „ Мелодия на годината “ посмъртно. След кончината ѝ излиза първата и останала единствена грамофонна плоча на певицата. През 1972 година Паша Христова е удостоена посмъртно със званието „ Заслужил артист”.
Съдбата обаче не ѝ дава опция да запише песента „ Унес “ по музика на Димитър Вълчев и стихове на Елисавета Багряна. Тя е трябвало да направи този запис след завръщането си от гастрол в Алжир.
През 2006 година Българската национална телевизия (БНТ) продуцира кино лентата „ Музикални следи “ на режисьора Моника Якимова във връзка 60 години от рождението на Паша Христова. През 2010 година Българска национална телевизия излъчва кино лентата „ Здравей, обичам те “ с създател и режисьор Олег Ковачев във връзка 40 години от нещастието, в която тя умира. На Паша Христова е наречена улица в квартал „ Манастирски ливади “ в София.
/БС/ДС/ отдел „ Справочна “
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: в. „ Вечерни вести “, бр. 253, 30.12.1991; в. „ 24 часа “, бр. 127, 15.5.1993; в. „ Дневник “, 20.11.2006; https://old-news.bnr.bg/hristobotev/post/100082431/pasha-hristova-40-godini-ot-golyamata-tragediya; https://www.bgestrada.com/bgestrada/index.php?q=content/Паша%20Христова; https://btvnovinite.bg/bulgaria/51-godini-ot-smartta-na-pasha-hristova.html; https://www.youtube.com/watch?v=6IDNyJ3M26U&list=PL2nmowa6MOSYqRpsFC2h40Z0nh-Nm6emS&index=1; https://play.bnt.bg/titles/188
Тя е родена под името Парашкева Христова Стефанова в София. Започва професионалния си път като чертожничка в Института за електрокари, където работи близо шест години. Въпреки това, фантазията ѝ да стане певица се оказва по-силна и я води в Българското национално радио (БНР), където постъпва в новосъздадената Студия за естрадни реализатори. Там геният ѝ е видян от композитора Иван Стайков , в чийто клас се образова и сполучливо приключва през 1965 година
През 1966 година записва първата си ария – „ Щъркелът дойде отново “ по музика на Зорница Попова , съпроводена от оркестър „ Студио 5 “ с диригент Божан Хаджиев. Още с този запис Паша показва освен мощния си глас, само че и извънредно възприятие към модерните за времето музикални стилове, в това число суинг и шейк. През идващите години тя построява богат и разнороден репертоар, отличаващ се с трагична емоционалност и високо изпълнителско майсторство.
ПЪРВИ ЗЛАТНИ ГОДИНИ...
През 1967 година взе участие на фестивала „ Златният Орфей “ с песента „ Дъждовете започнаха “, която ѝ носи трета премия в състезанието за български реализатори. Скоро по-късно записва „ Спри, време “ – ария, с която впечатлява освен с вокалните си благоприятни условия, само че и с умеенето си да предава мощни човешки страсти. Именно с нея показва България на фестивала в Сочи през 1968 година и печели златен орден – първия си огромен интернационален триумф.
Същата година става солистка на оркестър „ София “, управителен от диригента Димитър Симеонов. Заедно с оркестъра изнася концерти в редица страни от тогавашния социалистически лагер. За нея основават песни едни от най-изявените български композитори и поети, измежду които Зорница Попова, Георги Костов, Димитър Вълчев, Йосиф Цанков, Николай Арабаджиев и други. Така се раждат емблематични творби като „ Колко те обичам “, „ Пет часа “, „ Скрита обич “, „ Янтра “, „ Повей, ветре “, „ Остани “ и най-популярната ѝ ария – „ Една българска роза “.
ИМАШЕ САМО ЕДНА ПРЕТЕНЦИЯ – ДА ПЕЕ
„ За разлика от множеството си сътрудници, Паша нямаше грандомански искания. Имаше единствено една рекламация – да пее! “, споделя Димитър Симеонов (1932-2019, саксофонист, цигулар, диригент, композитор, аранжор, първият учител по саксофон в консерваторията, създател на образователни пособия по специалността).
Заради впечатляващите си интерпретаторски качества, Паша Христова е определяна като универсална певица. Според рецензията, с изключение на с трагичните си осъществявания, тя се отличава и с изключителна лекост в по-нежния и стилово комплициран род боса нова, и това проличава в песни като „ По пътен вятър “, „ Предчувствие “, „ Утрото ще ни срещне отново “ и „ Кажи ми “, в които съчетава вокална техника с деликатна емоционалност.
Стремежът ѝ към многообразие се демонстрира и в осъществяванията на известни задгранични песни с български текстове. Благодарение на нейния гений, доста от тези творби се свързват точно с нейното име, а не с истинските им реализатори. Сред тях са „ Една година обич “, „ Аз, ти и розите “, „ Песен за теб “, „ Щастливи дружно “ и „ Нека този момент да спре “, които затвърждават мястото ѝ измежду най-обичаните български естрадни певици.
ТРИУМФЪТ ПРОДЪЛЖАВА
Периодът 1970-1971 година е най-успешният в креативната кариера на Паша Христова и ѝ носи най-голямото публично самопризнание. През 1970 година тя печели трета премия за реализатор на третия интернационален фестивал „ Златният елен “ в Брашов, Румъния. Същата година, дружно с Мими Иванова и Мария Нейкова, е отличена с премията на публиката в Пролетния радиоконкурс за песента „ Яворова пролет “ по музика на Светозар Русинов и текст на Димитър Точев.
Най-големият ѝ триумф идва през юни 1970 година на фестивала „ Златният Орфей “ в Слънчев бряг. Там Паша Христова впечатлява както журито, по този начин и публиката с осъществяванията си на песните „ Една българска роза “ и „ Повей, ветре “. Песента „ Една българска роза “ печели първа премия, а „ Повей, ветре “ е удостоена с огромната премия и златната статуетка. Този успех утвърждава Паша Христова като една от най-ярките звезди на българската сцена.
До трагичната самолетна злополука през декември 1971 година Паша Христова съумява да реализира още един важен интернационален триумф. На фестивала в Сопот, Полша, тя извършва песента „ Ах, този дивен свят “ – българска версия на творбата на Чеслав Ниемен – Dziwny jest ten świat. Изпълнението ѝ е високо оценено и ѝ носи първа премия за интерпретация на полска ария.
БЯЛА ПЕСЕН...
На 21 декември 1971 година, едвам на 25 години, Паша Христова умира при самолетна злополука. На летище „ София “ при политане катастрофира аероплан „ Ил-18 “ на Българската гражданска авиация (БГА) „ Балкан “ със 73-ма пасажери на борда. В него пътуват дейци на изкуството за дните на българската просвета в Алжир. Сред тях са Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов и Янка Рупкина. При удара на крилото в пистата.корпусът се пречупва на две и самолетът избухва в пламъци, а единият мотор се откъсва. Загиват 30 души, измежду които Паша Христова. Останалите се избавят, като измежду тях са Борис Гуджунов, Мария Нейкова и Янка Рупкина.
След неочакваната ѝ гибел признанието към гения ѝ продължава. Песента „ Бяла ария “ по музика на Димитър Вълчев и текст на Петър Караангов е определена за „ Мелодия на годината “ посмъртно. След кончината ѝ излиза първата и останала единствена грамофонна плоча на певицата. През 1972 година Паша Христова е удостоена посмъртно със званието „ Заслужил артист”.
Съдбата обаче не ѝ дава опция да запише песента „ Унес “ по музика на Димитър Вълчев и стихове на Елисавета Багряна. Тя е трябвало да направи този запис след завръщането си от гастрол в Алжир.
През 2006 година Българската национална телевизия (БНТ) продуцира кино лентата „ Музикални следи “ на режисьора Моника Якимова във връзка 60 години от рождението на Паша Христова. През 2010 година Българска национална телевизия излъчва кино лентата „ Здравей, обичам те “ с създател и режисьор Олег Ковачев във връзка 40 години от нещастието, в която тя умира. На Паша Христова е наречена улица в квартал „ Манастирски ливади “ в София.
/БС/ДС/ отдел „ Справочна “
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: в. „ Вечерни вести “, бр. 253, 30.12.1991; в. „ 24 часа “, бр. 127, 15.5.1993; в. „ Дневник “, 20.11.2006; https://old-news.bnr.bg/hristobotev/post/100082431/pasha-hristova-40-godini-ot-golyamata-tragediya; https://www.bgestrada.com/bgestrada/index.php?q=content/Паша%20Христова; https://btvnovinite.bg/bulgaria/51-godini-ot-smartta-na-pasha-hristova.html; https://www.youtube.com/watch?v=6IDNyJ3M26U&list=PL2nmowa6MOSYqRpsFC2h40Z0nh-Nm6emS&index=1; https://play.bnt.bg/titles/188
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ