Когато папата е по служебна работа, обичайно е той да изпраща поздрав от папския самолет до държавните глави на страните, в които лети над.
Докато самолетът на папа Франциск кръстосваше над Китай на 1 септември, на път за Монголия за първото папско посещение в историята, главата на католическата църква изпрати телеграма до китайския президент Си Дзинпин, в която отправи най-добри пожелания към Си и Китайски народ.
Продължавайте да четете
списък от 4 елемента „Добри християни, добри граждани“: Папата се обръща към Китай в литургия в МонголияТибетският Далай Лама отбелязва 88-ми рожден ден, моли се за световен мирСблъсъци в древна китайска джамия заради планирано разрушаванеСАЩ повдигат обвинения срещу двама за подкрепян от Китай заговор срещу Фалун Гонгкрай на списъкаПо-долу, в източния китайски град Фуджоу, 58-годишната собственичка на ресторант Тереза Лиу се молеше за безопасното пристигане на папата в Монголия.
„Той не е млад мъж, така че се молех за него да има гладко пътуване и да пристигне в добро здраве“, каза тя пред Ал Джазира.
Лиу описва себе си като ревностна китайска католичка.
Тя би искала да пътува до Монголия, както направиха някои китайски католици, но натоварването в нейния вдъхновен от Съчуан ресторант във Фуджоу не й позволи да отиде.
„Освен това се страхувам, че едно посещение [с цел да се видя с папата] ще ми създаде проблеми с [китайското] правителство“, каза Лиу.
Твърди се, че двама души са били задържани от китайските власти за организиране на групово поклонение от Китай до Монголия във връзка с посещението на папата.
Друга група китайски католици измислиха извинения, за да влязат в Монголия за посещението на папата, но бяха загрижени за потенциални последствия.
Според Лиу, натискът върху католиците в Китай, които наброяват до 10 милиона души в страна, която официално е атеистична, нараства.
„Правителството се опитва да контролира всичко, свързано с нашата религия – как изглеждат нашите църкви, кои са нашите свещеници, начина, по който се молим“, каза Лиу.
И тя е убедена, че не само католическите общности усещат тежестта на китайската партия-държава.
„Мисля, че различни религиозни групи в цял Китай имат проблеми с правителството.“
„Просто лист хартия“
Официално член 36 от Конституцията на Китайската народна република гарантира свободата на религията за всички китайски граждани.
„Но конституцията е просто лист хартия“, каза пред Ал Джазира Си Лиан, професор в Duke Divinity School в Съединените щати, чиито изследователски центрове са около съвременните срещи на Китай с християнството.
„В реалния живот в Китай не виждаме правителството да зачита свободата на религията.“
През последните години малцина са почувствали това по-силно от мюсюлманските уйгури в западния китайски регион Синдзян.
Мюсюлмани в Синцзян са задържани за посещение на религиозни събития, молитви, носене на забрадка или брада. Повече от 1 милион уйгури са излежали присъда в лагери за задържане. В същото време повече от 16 000 джамии са били повредени или разрушени в Синдзян от 2017 г. насам.
Южно от Синдзян в Тибет властите ограничиха практикуването на тибетския будизъм през последното десетилетие. Религиозните фестивали са забранявани по-често и на държавни служители, учители и ученици е забранено да участват в религиозни дейности.
Тибетските училища също са затворени и китайското правителство е обвинено, че се опитва насилствено да асимилира повече от 1 милион тибетски деца чрез държавни интернати в опит да „елиминира отделните езикови, културни и религиозни традиции на Тибет“.< /p>
Посегателството върху религиозните обичаи и пространства се простира отвъд етническите малцинства в Западен Китай.
Хуей е група от около 11 милиона китайскоговорящи привърженици на исляма, разпръснати в голяма част от Китай. Хуей джамиите и гробищата в Китай бяха разрушени или подложени на „ремонти“ през последните години.
През май хиляди жители на Хуей в село Наджиайинг в провинция Юнан се страхуваха, че е в ход разрушаване, когато откриха, че джамията им е затворена за обедните молитви, охранявана от полиция и заобиколена от кранове. Местните жители и полицията се сблъскаха и в следващите дни много бяха арестувани.
„На общностите Хуей също е забранено да използват арабската писменост на религиозни обекти, на религиозните лидери е забранено да се обръщат към определени теми в религиозни проповеди и дефинициите за халал храна, получени от религиозни власти, са заменени с държавни дефиниции“, Дейвид Строуп , експерт по хуей в университета в Манчестър, каза пред Ал Джазира.
Християнските общности са имали подобен опит.
През 2016 г. хиляди кръстове бяха съборени от църкви в цялата провинция Джъдзян. Властите също така разтуриха конгрегации, които не бяха одобрени от държавата, докато църковни лидери бяха арестувани и хвърлени в затвора.
„Ревнив бог“
Президентът Си Дзинпин посети Синцзян през август, където похвали „постиженията, постигнати в различни задачи в Синцзян“ и призова официалните лица „по-задълбочено да насърчават „китинизирането“ на исляма“.
През годините Си редовно е призовавал за „синизиране“ на религията в Китай.
Въпреки това, важно е да се отбележи, че „китонизирането“ на религията е настъпило в Китай от векове“, каза Xi на Duke.
Тъй като различни религии са приети в Китай, както и в много други страни, те са се развили органично, за да се вместят в местните традиции, обичаи и промяната на времето.
Но синицизирането на Си означава нещо различно.
Първият път, когато китайският лидер публично говори за това, беше на конференция в Пекин през 2015 г., по време на която той също така заяви, „че Комунистическата партия може да даде активни насоки на религиите, така че те да могат да се адаптират към социалистическото общество, да се придържат към насочването на китайската религия и повишаване на стандарта на разпоредбите, контролиращи религията”.
В годините след това кръстовете бяха съборени в Zhejiang и първите лагери за задържане бяха създадени в Xinjiang.
„Сегашната вълна на синицизация се задвижва от партията-държава, тъй като тя се стреми да промени религията в Китай, така че е в съответствие с интерпретацията на Комунистическата партия и Си Дзинпин на доминиращата китайска култура и социалистическите основни ценности“, каза Страуп.< /p>
То се проявява в разрушаването на куполи, кръстове и минарета и замяната им с керемидени покриви в китайски стил и пагоди в будистки стил. То включва задължително патриотично образование за будистки, християнски и мюсюлмански духовници и включва одобрени от партията проповеди и молитви.
За тези религиозни общности, които признават религиозна власт отвъд границите на Китай, синизирането също е свързано с отслабване на връзките с такава власт, за да се защити Китайската комунистическа партия (ККП).
„Комунистическият бог е ревнив бог, който не иска никой да се състезава с властта му“, каза Xi на Duke.
Като пример, лидерът на тибетските будисти в изгнание, Далай Лама, продължава да бъде представян като сепаратист от ККП и китайските власти се опитаха да го дискредитират и изолират в международен план.
Религиозният му авторитет на папата също беше подкопан в Китай.
След десетилетия на католическо разделение в Китай. между подземно паство, лоялно на папата, и подкрепяна от държавата официална църква, Ватикана ККП се съгласи на забележителен двустранен пакт през 2018 г., чрез който и двете страни ще признаят папата за върховен лидер на католическата църква.
Въпреки това Ватикана обвини китайските власти, че са нарушили пакта през април, като едностранно са назначили нов епископ за Шанхай, дори след като е било договорено, че окончателното решение при назначаването на епископи е на папата.
Анализатори казват, че е политически наивно, ако Ватикана вярва, че може да сключи сделка с Пекин, която ще предостави на Католическата църква по-голяма религиозна автономия.
„И това показва неспособност да се разчете политическият пейзаж в Китай“, каза Си.
Запазване на вярата зад затворени врати
Когато Лиу, която предпочете да не споделя истинското си име от страх от репресии, чете политическия пейзаж в Китай, тя вижда страната да върви към нарастваща религиозна нетолерантност.
Това я натъжава, но се утешава от факта, че в последния си ден в Монголия папата изпрати послание до китайските католици.
„Добре е, че ни помни“, каза тя.
Лиу е част от значителната католическа общност, която признава авторитета на папата и отказва да позволи на китайските власти да се намесят в религиозните им дела.
Тя не подкрепя пакта от 2018 г. и е против опитите на Ватикана да работи с ККП.
„Китайското правителство не уважава никаква друга власт освен собствената си, така че не мисля, че ще следва подобни споразумения.“
Въпреки че Лиу вярва, че е имало време в средата на 2000-те години, когато е изглеждало, че могат да бъдат „по-открити за нашата вяра“, това вече не е така.
„Точно преди пандемията моето събрание и аз отново се скрихме в нелегалност“, каза тя.
Stroup вярва, че повечето общности на Хуей ще отговорят на програмата за синицизиране на Xi, като по същия начин държат наведени глави и се опитват да устоят на бурята възможно най-добре.
Въпреки че виждаме хора, които са готови да протестират срещу булдозерите, които събарят минарета, например, не очаквам да видим месеци на съпротива, каза той.
Лиу смята, че неподчинението и спорадичните прояви на протест само ще влошат нещата.
Вместо това тя вярва, че е по-добре да бъдем дискретни и да държим религиозните дела зад затворени врати.
„Ако си търпелив в тъмното, в крайна сметка ще видиш светлината.“
Източник: Ал Джазира
