Когато отиваме да хапнем, обикновено сме гладни или това е

Когато отиваме да хапнем, нормално сме гладни или това е най-подходящото място да се срещнем с някого. И в двата случая ще похарчим пари против някаква храна и пиво. Независимо дали имаме бюджет или сме подготвени да опитаме нещо ново и в допълнение, ние сме клиенти, които застават пред търговци. Ресторантьорството, като всеки различен бизнес, си има своите скрити техники да ни подлъже да похарчим повече.

1. На менютата цените не се афишират в лв. - Често подобен надпис, както са задължени по закон, има в края на менюто - " Цените са в лв. и са без Данък добавена стойност ". Трикът е цената да е някакво нереално разбиране, което няма стойност на пари.

2. Закръглянето на цената- Отдавна цени, завършващи на.99 не са настоящ трик. Борбата не е за едната стотинка. Сега можем да срещнем цени като 5.67 или 5.34. Създава се чувството, че надали не цената е калкулирана до три знака след запетайката, само че отново остарелият трик със закръглянето е в действие.

3. Безкрайно (емоционално) изложение на ястието - Така се внушава екслузивност, която то може и да не съдържа. Картофи, сотирани в пресни провансалски подправки, най-вероятно е задушени картофи с мащерка и риган. Но кое звучи по-апетитно?

4. " Тортата на баба ", " Домашната пилешка чорба на мама " и така нататък " фамилни " предписания - сантиментът е от явен по-ясен и постоянно работи. За градските хора, които изпитват носталгия по детство, прекарано на село, по учебните дни, в които мама непрекъснато е готвела вкусотии, такива описания отключват освен това от вкус.

5. Болярското гювече, шопското сирене, родопския пататник - когато географията продава. Особено мощни аларми за туристите. Странно е в една дребна страна да има толкоз мощно изразени районни обичайни предписания, само че факт - в случай че сте във Велико Търново, ще желаете да опитате болярското гювече, нищо, че прилежащи заведения съставките ще се разграничават.

6. Работата на менюто - акценти, шрифтове и картинки - Менюто ни среща от време на време още от улицата. Туристите стопират, оглеждат и вземат решение дали да влязат. Ако искаш да хапнеш един бърз таратор, само че видиш изкусителните картофки по селски, които намигат в компанията и на чаша изпотена бира, ами кой би устоял? Цяло изкуство е съставянето на менюто и работи, тъй като образният тласък е най-силният.

7. Скъпи съставки, евтини съставки - В салата да вземем за пример написа, че има пармиджано реджано, само че се оказва, че то е напълно малко, изключително на фона на краставиците, които в сезон - ами много евтини са. Но съществуването на скъпото сирене оскъпява в допълнение цялото ядене.

8. Две дребни порции не вършат една огромна - може грамажите да са математически издържани, само че цените на две дребни не вършат една огромна. По-удобно е самичък човек да изяде дребна салата, само че в случай че цената на огромната е по-изгодна, сме склонни да си вземем огромна и другар да ни помогне. Какъвто е и проектът.

9. Комбо менюта, специфични предложения и оферта на деня - Не е неприятно от време на време. Обедно меню с вкусна чорба, каквато ни се хапва в зимен ден, само че към супата плащаме десерт и главно, което другояче не бихме поръчали. Комбо менюта - кафе и сок, кафе и торта. Плащаш по-ниска цена, в случай че бяха настрана, само че в случай че не искаш торта или сок?

За някои трикове сме се досещали, някои са напълно транспарантни и сме ги виждали в други области, само че още веднъж, както във всеки различен бизнес, и при ресторантьорството с парите си не купуваме единствено стока, в тази ситуация храна. За парите си ние получаваме конюнктура, обслужване, отношение. Нещо повече - ние си купуваме прекарване. Ако то си коства, тогава освен ще си затворим очите и ще похарчим повече, в сравнение с сме възнамерявали, само че ще оставим и бакшиш. И най-много - ще се върнем отново.