Когато отида при Путин, няма никакви искания. Той просто ми

„ Когато отида при Путин, няма никакви претенции. Той просто ми споделя, „ с какво мога да ти оказа помощ? “. Каквото и да съм обсъждал с него, в никакъв случай не съм бил лъган. С китайския президент Си е същото. И той ми споделя същото, „ в случай че с нещо мога да оказа помощ, отсреща съм “.

Тези думи са на президента на Република Сръбска, Милорад Додик , пред английския вестник Гардиън през ноември 2021 година. Това явно не е напълно по този начин, тъй като преди половин година неговият финансов министър беше на посещаване в Китай, с цел да търси заеми за непрекъснато възходящия дълг на републиката, достигащ над два милиарда евро. Първите диалози за средства обаче са несполучливи, тъй като Пекин упорства непосредствено да придобие най-големите държавни компании при закъснение на заплащанията. Следват още диалози, само че те са извършени в цялостна загадка.

В същото време, китайски компании като China State Construction Engineering и China Overseas Engineering Group към този момент завоюваха огромни инфраструктурни планове, а изискванията на заемите по тях са недостъпни и незнайни. Междувременно, Додик си укрепва автократичния режим по сходство на желаните от него политици.

В края на септември тази година беше признат закон, който дефинира неправителствени организации с външно финансиране като „ задгранични сътрудници “. Закон, моделиран по правила признати в Русия преди повече от десетилетие. Те ще бъдат вписани в специфичен указател и ще бъдат под особено наблюдаване. Отделно ще им бъде неразрешено да вършат проучвания и рекомендации за промени в законодателство и управнически практики.
Войната в Украйна като мотор на разширението на Европейски Съюз
Нарастващите доказателства за консолидацията на следващия властнически анклав на Балканите обаче не се отразява изключително отрицателно на вълната от поддръжка за ускорение на зациклилия развой на разширение на Европейски Съюз. Завръщането на териториалната война на „ остарелия континент “ и нео-имперския експанзионистичен нрав на Москва върнаха геополитическата вероятност в мисленето на европейските елити.
Геополитическото безвремие в тази част на Европа не просто визира политическите процеси, само че и надълбоко трансформира в отрицателна посока обществата
Същото прави и активизирането на „ трети страни “ на територията на Западните Балкани, най-много навлизането на Китай в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина. Мигрантските талази, минаващи през района, може и да бъдат като цяло ограничавани без присъединението на страните, само че няма подозрение, че задълбочаваща се интеграция ще даде спомагателен инструментариум и благоприятни условия за прекъсване на потоците. Геополитическото безвремие в тази част на Европа не просто визира политическите процеси, само че и надълбоко трансформира в отрицателна посока обществата. Те са към този момент безусловно в имплозия от ускорена емиграция и обезсърчение, най-много измежду по-активните и прозападни групи в тях.

Императивът за подсилване на европейските периферии задвижи процесите през последните години, само че едвам съветският опит за следващо анексиране на Украйна разклати политическото успокоение в европейските столици. Нещо повече, неутрализирането на Москва посредством доближаване и интеграция на Източна Европа и Южен Кавказ няма по какъв начин да се случи без ускорение на напъните за участие на западните Балкани. Погледнато изцяло, към този момент са налице задоволително условия за излизане от геополитическото зацикляне на района.
Остават голям брой трудности
Но множеството решения от последните месеци за рестарт на процеса занапред ще би трябвало да преодоляват разнообразни оставащи трудности. Противно на доста мнения, в действителност Европейски Съюз в никакъв случай не се е уголемявал под геополитически напън. Напротив, интеграцията на Централна и Източна Европа се случи в интервал на цялостен срив на неговия главен съперник - разпадналият се Съветски съюз и имплодирала Русия.
Интеграцията на Централна и Източна Европа се случи в интервал на цялостен срив на неговия главен съперник - разпадналият се Съветски съюз и имплодирала Русия.
Държавите от предходните разширявания пък в никакъв случай не са били в полето на дейно политическо несъгласие от Москва. В този смисъл в този момент следва да бъде открит казус. Все още нямаме цялостно удостоверение, че някои от европейските политици не избират нова, междинна форма на приобщаване, вместо пълноправно участие.

Отново се завръща въпросът дали присъединението ще е задоволителен мотив и финален край на опитите за териториално преразпределение в част от страните от района, най-много Босна и Херцеговина и Косово . Тепърва ще излизат на напред във времето разнообразни двустранни или многостранни проблеми сред настоящи и бъдещи членове, освен това освен на Балканите, само че и при прогрес на диалозите с Киев.

Вече излязоха разбори за въздействието на всички нови евентуални страни-членки върху общия бюджет на Европейски Съюз, селскостопанската политика, кохезионната и други. Напълно допустимо е да се наложи провеждането на референдуми в някои от старите държави-членки, изключително при задълбочаване на сегашните политически завои надясно. Нещо повече, действителните дати на пълноправно участие ще бъдат още по-напред във времето, заради предстоящите голям брой преходни интервали в основни области като субсидиране, свободно придвижване на работна ръка и други. До болежка познатата алтернатива за салдото сред разширение и задълбочаване на интеграцията може да е лесна за аналитично съвместяване, само че не и за разработване на ясна и допустима политическа формула.

Все отново няма подозрение, че равнището на ангажимент към процеса на присъединение нараства. В същото време горепосочените въпросителни са действителни и не могат да бъдат елементарно заобиколени. Затова и сега главната политическа работа е към приемането на нов модел за интеграция.

Най-общо, той е проведен към концепцията за постепенна и етапна интеграция посредством голям брой стъпки, формати и браншове на доближаване. Наскорошната разработка на френски и немски специалисти за бъдещето на разширението беше точно в тази посока, въпреки и да не обгръща изцяло това, което следва да се случи. То ще бъде на разнообразни равнища, скорости и дълбочина на доближаване и видяно от горната страна ще е палитра от формати.

Например, съвещания и включване във външната политика, сигурност и защита, постъпателно отваряне на единния пазар и основаване на междинни общи платформи в обособени браншове, както стана в енергетиката.
Проблемите в претендентите
Макар и по-малко коментирани, компликациите пред идващите стъпки в самите страни от Западните Балкани са не по-малки. Нашите съседи ще би трябвало да чакат може би още едно цяло десетилетие, с цел да осъществят своето влизане в Европейски Съюз.
Няма подозрение, че болшинството жители в тях не престават да желаят участието за своите страни.
Няма подозрение, че болшинството жители в тях не престават да желаят участието за своите страни. Но доста от тях към този момент не имат вяра, че то е функционалност на смяна в личните им общества, а по-скоро непряк резултат от геополитически борби сред „ Великите сили “.

Нещо повече, съгласно тях историята им е дебитор и присъединението им е просто дължимо и не би трябвало да е разследване от комплицирани и продължителни договаряния и сложни вътрешни промени. Освен това отсъствието на реален времеви небосвод за участие непрекъснато подкопава самостоятелното и групово житейско обмисляне, от което в допълнение страда целия развой на промени. Мнозина към този момент и не са до дъно уверени, че моделирането по европейските правила е гаранция за триумф в актуалния свят.

Нещо повече, през интеграцията се опредметяват разнообразни преходи, които доста хора на Балканите или не харесват, или просто желаят да се скрият от тях. Например енергийният към нова логичност на нейното генериране, или пък демократичният - към ново схващане за малцинствата и техните права.

Не би трябвало да забравяме и че немалки елементи от обществата на западните Балкани си имат релативно устойчиви modi operandi на оцеляване. Било през партийни стопански системи, етно-кланови мрежи, корупционни вериги или пък кръговата краткосрочна миграция в самия Европейски Съюз.

Възраждането на огромния европейски интеграционен план е политически факт, само че, спрямо предходните разширявания, съюзът е изправен пред провокации от различен порядък и триумфът ще пристигна много по-трудно.

* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.