Когато нечестивата ерес на Арии се разпространила и създала големи

Когато нечестивата разкол на Арии се популяризирала и основала огромни раздори в Христовата Църква, почнали жестоки гонения против християните както от страна на арианите, по този начин и от идолопоклонниците. По това време били преследвани, мъчени, гонени и убивани всички, които признавали Христа за Творец, а не за създание, виждали в Него въчовечилия се Бог, а не елементарен човек. Арианите се укрепили още повече, когато самият цар Констанций, наследник на Константин Велики, паднал в същата разкол и доближил до двора си двамата огромни сановници, Евсевий и Филип, ариани, които ревниво преследвали православните и причинявали зло на Христовата Църква.

Те били виновници за изгонването и гибелта на светия наш отец Павел Изповедник, патриарх Константинополски. Като го заточили в Армения, подучили единомишлениците си да го удавят, което те и изпълнили. Вместо него въздигнали на патриаршеския трон Македоний. Мнозина други изповедници и учители на благочестието те погубили по разнообразни способи. Сред тези ревнители на Христовата религия имало двама - Маркиан и Мартирий, които със своето обучение и трудове украсявали Божията Църква и „ като църковна гръд, която подава млякото на учението, хранели духовните чада ".

По-рано те служели при упоменатия свети изповедник Павел: Маркиан като читател, а Мартирий - като иподякон. Те били също и нотарии, описващи учението на патриарха и делата, с които се утвърждавало благочестието. Заедно с това те самите били огромни проповедници на Словото Божие и поборници на Църквата, която като два щита защитавали от стрелите на еретиците. Като на правилни Свои възпитаници Господ им дал уста и премъдрост, на която не можели да опонират и противостоят съперниците им - арианите. След изгнанието и гибелта на свети Павел ересоначалниците обърнали отровата си против учениците му - Маркиан и Мартирий. Като скрили злобата си в коварство както искра в пепел, те първо се пробвали с хитра неистина да ги извърнат от православието към своето нечестие.

Предлагали на Божиите угодници доста злато, обещавали да им издействат от царя доста милости, да ги възкачат на архиерейски катедри и да ги създадат притежатели на огромни имения стига единствено да се съгласят с въвежданата разкол. Но Божиите угодници презрели всичко: златото не приели, обещаните им почести отхвърлили и се смели над лукавството на нечестивците, като предпочели да одобряват оскърбление, непочтеност, страдания и даже гибел поради благочестието, в сравнение с да живеят в разкол и да се употребяват от благосъстояние, популярност и респект. Като видели, че с нищо не могат да склонят светите изповедници към своето зловерие, еретиците ги осъдили на гибел, която светиите желаели поради Христа повече, в сравнение с живота. Когато ги довели на мястото за осъществяване на смъртната присъда, светците поискали малко време, с цел да се помолят. Издигнали очи и ръце към небето и се помолили по този начин:

- Господи Боже, Който невидимо си основал нашите сърца, Който устройваш всички наши каузи, приеми с мир душите на рабите Си, тъй като ни умъртвяват поради Тебе, „ считат ни за овци, обречени на кръвопролитие ". Ние се радваме, че с такава гибел излизаме от този живот поради Твоето име. Сподоби ни да бъдем причастници на безконечния живот у Тебе, Източника на живота.

Като се помолили по този начин, те преклонили светите си глави под меча и били умъртвени от злочестивите ариани поради изповядването на Божеството на Иисуса Христа. Някои от вярващите взели честните им мощи и ги погребали при Меландийските порти в град Константинопол. По-късно светият наш отец Йоан Златоуст построил в тяхна памет черква, в която болните получавали излекуване от разнообразни заболявания по молитвите на светите мъченици за популярност на Бога, прославян в Троица во веки. Амин.