Ефектът ОПОС: Какво се случва с есенните листа?
Когато не сме измежду природата, я намираме в парковете и градините в градовете. Тези зелени кътчета обаче се нуждаят от поддръжка - тревата да се окоси, клоните на разрастващите се дървета да се подкастрят, есенните листа да се съберат. Знаете ли, че това се назовава „ био боклук “? Като всеки боклук, той би трябвало да се обработи.
Доскоро в България всички боклуци се депонираха, т.е. караха се и се складираха в депа край обитаемоте места. Но тези депа са супер нездравословни за околната среда. Купчините отпадъци образуват нездравословен инфилтрат, който потъва в почвата и подпочвените води, както и излъчвания от газове, които проникват в атмосферния въздух.
От няколко години насам Оперативна стратегия „ Околна среда “ (ОПОС) се намеси в този развой и нещата се разделиха -край огромните градове се построиха по този начин наречените Регионални системи за ръководство на отпадъците. В тях отпадъкът не се депонира, а се разделя и обработва. Що се отнася до биоотпадъците - клоните и тревите, те се трансформират в нещо потребно – компост. Оперативна стратегия „ Околна среда 2014-2020 година “ финансира построяването на
Една от тези общини е Пловдив. Със средства от Оперативна стратегия „ Околна среда 2014-2020 година “ на повърхност от 30 дка са построени халета за приемане и депозиране на биоотпадъци, закупена е техника -дробилка, трактор, товарач, обръщач на компостни редове. Преди завършването на плана по ОПОС Пловдив депонираше 15 000 тона зелен боклук в депото в Цалапица, което е 10% от общия боклук на града. Депонираните растителни боклуци отделят парникови газове, което към този момент няма да се случва.
А какво се случи със старите общински депа?ОПОС 2014-2020 година даде средства и 55 депа са закрити и рекултивирани. Това е голяма крачка към по-чиста и здравословна околна среда.
Компостирането е развой на аеробно разграждане на биомасата под въздействието на бактерии, гъбички и други микроорганизми и при съществуването на задоволително количество О2, влага и подобаваща температура. Крайният артикул от процеса е хумусоподобен материал, наименуван компост, който може да се употребява като почвен подобрител, съдържащ органични субстанции и микроелементи. Процесът на разграждане и по-късно на узряване на компоста трае към 21 седмици.
Доскоро в България всички боклуци се депонираха, т.е. караха се и се складираха в депа край обитаемоте места. Но тези депа са супер нездравословни за околната среда. Купчините отпадъци образуват нездравословен инфилтрат, който потъва в почвата и подпочвените води, както и излъчвания от газове, които проникват в атмосферния въздух.
От няколко години насам Оперативна стратегия „ Околна среда “ (ОПОС) се намеси в този развой и нещата се разделиха -край огромните градове се построиха по този начин наречените Регионални системи за ръководство на отпадъците. В тях отпадъкът не се депонира, а се разделя и обработва. Що се отнася до биоотпадъците - клоните и тревите, те се трансформират в нещо потребно – компост. Оперативна стратегия „ Околна среда 2014-2020 година “ финансира построяването на
Една от тези общини е Пловдив. Със средства от Оперативна стратегия „ Околна среда 2014-2020 година “ на повърхност от 30 дка са построени халета за приемане и депозиране на биоотпадъци, закупена е техника -дробилка, трактор, товарач, обръщач на компостни редове. Преди завършването на плана по ОПОС Пловдив депонираше 15 000 тона зелен боклук в депото в Цалапица, което е 10% от общия боклук на града. Депонираните растителни боклуци отделят парникови газове, което към този момент няма да се случва.
А какво се случи със старите общински депа?ОПОС 2014-2020 година даде средства и 55 депа са закрити и рекултивирани. Това е голяма крачка към по-чиста и здравословна околна среда.
Компостирането е развой на аеробно разграждане на биомасата под въздействието на бактерии, гъбички и други микроорганизми и при съществуването на задоволително количество О2, влага и подобаваща температура. Крайният артикул от процеса е хумусоподобен материал, наименуван компост, който може да се употребява като почвен подобрител, съдържащ органични субстанции и микроелементи. Процесът на разграждане и по-късно на узряване на компоста трае към 21 седмици.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ