Прилепите използват компенсаторна стратегия, когато не могат да чуват
Когато не могат да чуват, прилепите - подвластни от слуха животни, употребяват забележителна обезщетителна тактика, написа Физ.орг, базирайки се на американско проучване.
Авторите му от университета " Джонс Хопкинс " са открили, че тези летящи бозайници се приспособяват неотложно и дейно, което допуска, че в мозъците им е заложена способността да задействат проект Б при понижен слух.
Изследването, оповестено в сп. " Кърънт байолъджи ", повдига въпроса дали други животни и даже хората могат да бъдат способни на сходно ловко пригаждане.
" Прилепите имат това необикновено гъвкаво адаптивно държание, което могат да употребяват когато и да е ", споделя водещият създател Синтия Ф. Мос, невролог от университета " Джонс Хопкинс ", учещ летящите бозайници.
Мос добавя, че другите бозайници и хората също имат такива адаптивни схеми, които могат да употребяват, с цел да вземат решения и да се ориентират в своята среда, само че в тази ситуация прави усещане, че при прилепите това се случва доста бързо, съвсем автоматизирано.
Всички животни се приспособяват по разнообразни способи в отговор на сензорна депривация (умишлено понижаване или унищожаване на външни тласъци на сетивата). Кучето, да вземем за пример, може да наклони глава към приглушен тон. Хората в гръмък бар се навеждат, за чуят по-добре какво споделя някой.
Авторите на актуалното проучване са били заинтригувани по какъв начин подвластните от слуха и разчитащи на ехолокация прилепи могат да се приспособяват, когато основен слухов път в мозъка им е блокиран.
Специалистите са обучили прилепите да летят от платформа, по кулоар и през прозорец, с цел да получат лакомство. След това те предиздвикали същите животни да повторят задачата, само че с краткотрайно блокиран сериозен слухов път в междинния мозък. Деактивирането на този мозъчен район не може да се съпостави със запушването на ушите - то не разрешава на множеството слухови сигнали да доближат надълбоко в мозъка.
Индуцираната с лекарства техника е била обратима и е траела към 90 минути.
С блокиран слух прилепите са успявали да се ориентират по трасето изненадващо добре, даже от първия опит. Те не са били толкоз пъргави и са се блъскали в разнообразни неща, само че всеки тестван прилеп е компенсирал неотложно и дейно.
Изследователите са открили, че прилепите трансформират траекторията и вокализациите си. Те са летели по-ниско, ориентирали са се около стените и са нараснали както броя, по този начин и продължителността на виковите си. Това е повишило силата на сигналите, които употребяват за навигация.
Въпреки повторението на опитите, обезщетителните умения на прилепите не са се подобрили с течение на времето. Това значи, че адаптивното държание, което са употребявали, не е било научено, а е вродено, латентно и заложено в мозъчните им схеми.
Учените са останали сюрпризирани, че прилепите въобще могат да чуват, когато тази област от мозъка им е изключена. Те считат, че летящите бозайници или са разчитали на чужд до момента слухов път, или че незасегнатите неврони могат да подкрепят слуха по незнайни до момента способи.
Следващата цел на екипа е да дефинира доколко откритията се отнасят за други животни и хора, добавя Българска телеграфна агенция.
