Коледа, която ме промени: не бях в настроение да празнувам. След това дойде прозрение в Хампстед Хийт
Когато навлязох в последните седмици от бременността, не желаех да се въргаля, само че и не съумях да събера искра. На разходка със фамилията ми ненадейно усетих неизразимото
Ние сме коледно семейство, само че не и християнско семейство. Майка ми е будистка-шинтоистка. Баща ми се радва на добър витраж, радостна коледна ария и счита, че в действителност няма значение дали Исус е бил същински. Майка ми обожава Коледа. През детството тя прекарваше годината в икономисване на дребни съвършени неща за нашите чорапи – тенекиена кофа с размерите на кукла, толкоз малко мече, че изчезваше, в случай че го стиснеш в пестник, пълен червен молив. Някои от фамилните орнаменти датират от нейното момиченце.
Тя беше отгледана от двама имигранти, нито един от които не вярваше в Коледа, само че които желаеха да дадат на щерка си всичко. Затова обесваме тези ангели макар счупените им крила. Религиозният може да каже, че да обичаш Коледа, без да вярваш, пропуща смисъла. Но празнуванет...
Прочетете целия текст »
