О.Дж. Беше земетресение. Ние все още живеем с неговите вторични трусове.
Когато нашите Велики американци си отидат, ние знаем по какъв начин да ги скърбим. Животът им беше толкоз популярен, толкоз архитектурен, инфраструктурен, страховит, очарован, авантюристичен, извънгабаритен, толкоз внушителен за някои (или много) от идеалите на тази страна, че елегиите бликат. Но има подмножество Great American - където приключението раздрусва инфраструктурата и животът оставя рана. Нашите сеизмични американци. Това беше O.J. Симпсън. Какво е записал? Почти 9?
В някое друго царство футболната кариера и задгробният й живот в шоубизнеса, предлагането на коли чартърен и оживяването на измамите, щяха да оправдаят елементарното остаряло американско отношение. Нека даже да включим отвращението му към расата. Това единствено усложнява величието. Но вижте какво стана с това омерзение: раната. Имаше нещо обнадеждаващо в иконобореца в O.J., тъй като той се осмели да се опълчи на рестриктивните мерки, наложени на чернокожото...
Прочетете целия текст »
