Мъдра притча за тези, чийто живот е тежък
Когато на пътя си срещнем компликации, ние се оплакваме, че Вселената е неблагосклонна към нас. А в случай че на човек непрекъснато му се случва нещо неприятно, той може да изпадне в меланхолия за дълго време. Свикнали сме да съдим за всичко, разделяйки обстановките на положителни и неприятни.
За да преживеем почтено избрани тествания на живота, би трябвало да разберем, че във всеки проблем има скрита благословия. Именно посредством другите компликации имаме опция да растем. Да, този път не всеки път е посипан с розови цветчета.
Когато се научим да бъдем признателни на Вселената, за всичко, приемайки провокациите с достолепие, тогава и ще стартира нашият същински път към триумфа във всички сфери.
***
Малко момче осиротяло рано. То било приютено от отдалечен родственик, който се оказал нечовечен човек. Мъжът биел момчето, хранел го с огризки, заключвал го за дълго време в тъмната плевня, не му разрешавал да си играе с другите деца. След една кавга, която приключила с следващ побой, момчето не издържало и избягало.
Много странствал, живеел от подаяния, крадял, спял където откри и един път задремал върху стълбите на едно учебно заведение. Училището се оказало известно със своя Учител. Тук преподавали военни изкуства, а за майсторството на Учителя се носели митове.
Той приютил момчето. Момчето с признателност почнало да прави най-черната работа, а остарелият Учител, като видял усърдието на малчугана, почнал да го образова на своето изкуство.
Минали години… Юношата станал прелестен фехтовач. Сега към този момент всички говорели за неговото майсторство. Старият Учител се отдръпнал и предал учебното заведение си в завещание на сирака.
Веднъж Майстора минал със своите възпитаници през родното си място. До една от къщите той видял отпаднал дъртак.
– Ето това е дядото, от който избягах – споделил той на учениците си. Те се хванали за мечовете с желанието да отмъстят за своя преподавател, само че Майстора ги спрял.
– Не! – споделил той. – Това е индивидът, на който дължа всичко, което имам и умея в този момент. Ако не беше той, какъв щях да стана?! Благодарение на него изминах този Път.
