Когато на 28-ми март 2025 г. земята под Мианмар се

Разлом със свръхзвукова скорост – земетресението в Мианмар изуми учените

Когато на 28-ми март 2025 година земята под Мианмар се раздруса с магнитуд 7,8, светът замря в очакване на вести. Последствията бяха пагубни: хиляди жертви, повсеместни опустошения, които засегнаха даже прилежащ Тайланд. Но зад тази покруса се криеше физическо събитие, което накара сеизмолозите по света да приказват за събитието освен като за филантропично злополучие, само че и като за необичаен теоретичен триумф. Оказа се, че пукнатината в земната кора се е движела с невъобразима скорост, безусловно изпреварвайки разрушителните земетръсни талази, които сама е генерирала.

Този феномен, прочут като „ свръхподвижен разлом “, не е просто теоретичен куриоз. То трансформира радикално разбирането ни за това какъв брой опустошително може да бъде едно земетресение.

За какво става дума? Малко за физиката на земетресенията

Представете си, че постепенно късате лист хартия. Разкъсването се популяризира по целия лист и чувате присъщ тон на пукане – това са звукови талази. Нещо сходно се случва в земната кора. Когато тектоничните плочи се разместват, на мястото, където се сблъскват (разлома), се натрупва напрежение. В един миг скалата не може да издържи и по продължение на разлома се появява цепнатина със скорост от няколко километра в секунда – това е разломът.

Този развой поражда сеизмични талази от два съществени типа. Първоначално се появяват Р-вълните (надлъжни) – те са бързи, само че относително слаби, като че ли предвестници на стихия. Следват ги S-вълните (напречни или срезни) – те са по-бавни, само че носят главната разрушителна сила и точно те разклащат постройките.

Дълго време се смяташе, че скоростта на самия раздор физически не може да надвиши скоростта на S-вълните. В края на краищата, по какъв начин една цепнатина може да изпревари сеизмичните талази, които основава? Това изглеждаше нелогично. Но земетресението в Мианмар ясно сподели, че това е допустимо.

Залавяне на нарушителя, превишил скоростта

Ключовите данни, които удостоверяват невероятната догадка, идват от една щастлива случайност. Само на пет километра от гигантския 480-километров разлом Сагаин имало сеизмична станция. Това е като да си на пистата с точно съоръжение, до момента в който свръхзвуков аероплан профучава около нея.

И ето какво записаха уредите. Първо до станцията доближава слаба Р-вълна – първият сигнал за земетресението. И единствено 12 секунди по-късно (!) удря главната, съкрушителна вълна. Толкова къс интервал от време сред „ предизвестието “ и главния удар е бил вероятен единствено в един случай: самият разлом се е движел на юг, към станцията, с гневна скорост, на процедура стъпвайки по петите на личните си Р-вълни.

Както означават сеизмолозите Линлин Йе и Торн Лей, това е „ извънредно ясно и безапелационно доказателство “. Изчисленията демонстрират, че в южния сектор разломът се е движел със скорост 5-6 км/сек, до момента в който скоростта на S-вълните в тази среда не надвишава 3,5-4 км/сек.

Какво значи това на процедура? Когато разломът изпреварва S-вълните, силата от него не се разсейва отмерено. Тя се натрупва начело, образувайки самобитен фронт на удара, геоложкият аналог на звуковата преграда. Цялата тази сила се освобождава в съсредоточен удар, ориентиран по продължение на разкъсването. Именно този „ сеизмичен потрес “ изяснява за какво разрушенията са били толкоз съществени даже на стотици километри от епицентъра, чак до Банкок.

Затишие пред стихия: тайната на „ сеизмичното мъртвило “

Защо този съответен сектор от разлома Сагаин се е държал толкоз извънредно? Отговорът евентуално се крие в неговата история. Оказва се, че частта от разлома сред градовете Мандалай и Найпидо е била съмнително спокойна в продължение на повече от 100 години. Докато северните и южните му съседи са били „ разтоварени “ от трусове през 1930 година, 1956 година и по-рано, този централен сегмент е мълчал, натрупвайки голямо напрежение.

В сеизмологията сходни зони се назовават „ сеизмични затишия “ или „ пропуски “. Те въобще не са безвредни места. Напротив, те са бомби със закъснител. Годините и десетилетията на мъртвило значат, че силата не се освобождава на дребни порции, а се съхранява за един-единствен, само че доста мощен удар.

Очевидно силата, насъбрана в продължение на столетие, е била задоволителна освен за великански 480-километров раздор (сравним с именитото земетресение в Сан Франциско от 1906 г.), само че и с цел да му придаде свръхскоростно ускоряване. Относителната принципност на разлома в южната част съгласно учените е работила като съвършен „ маршрут “ за сходно високоскоростно скъсване.

Поуките, научени на терена

Трагедията в Мианмар е сурово увещание за силите, които дремят под краката ни. Но от научна позиция тя е скъп източник на данни. За първи път сеизмолозите разполагат с толкоз явен, „ насрещен “ запис на свръхмощно земетресение.

Тези познания постановат нов взор върху оценката на сеизмичния риск в целия свят. Дългите, прави разломи като Северноанадолския в Турция или Сан Андреас в Калифорния в този момент наподобяват още по-страшни, тъй като знаем, че при избрани условия те могат да провокират не просто трусове, а „ сеизмични свръхзвукови удари “.

Изучаването на този феномен няма да ни помогне да предвиждаме земетресенията с акуратност до един ден. Но ще ни помогне да разберем по-добре тяхната същина и по този метод да изградим по-устойчиви градове и да разработим по-ефективни системи за ранно предизвестие. В края на краищата към този момент знаем, че от време на време времето сред първия трус и главния удар може да бъде не минути, а секунди.