Нероденото бебе „знае“ дали е желано. Чува, усеща, дори може да учи
Когато моята обичана баба разбра, че очаквам първата си рожба, побърза да се осведоми дали съм добре и на часа смени тематиката. Колкото и да се пробвах да я заговоря за своята бременност в идващите месеци, тя настойчиво отхвърляше, все едно моето бебе въобще не съществуваше и аз нищо не можех да направя, с изключение на да се храня и да очаквам то да се роди. Така е било, когато тя е чакала рожбите си преди време, по този начин е било с всички „ сложни ” дами генерации наред.
Днес ултразвуковият уред не учудва никого, всички дами, които желаят, научават пола на бебето си надалеч преди да родят, даже вътреутробните интервенции на плода към този момент не са екзотика.
През последните десетилетия в научните среди стартира да се приказва и за нещо немислимо преди този момент – за живота преди раждането. Вече се приема за потвърдено, че
оформянето на човешката душeвност е дълъг развой, започващ още със зачеването ,
а съгласно някои теории и преди този момент – в съзнанието и желанията на двамата родители. Много експерти са уверени, че мъничето, което излиза на бял свят, има спомен от родовата контузия. Една относително млада просвета, наречена пренатална (предродова) логика на психиката, изследва тези безконечни въпроси.
Дали това развиване и този интерес се дължи на науката и новите, по-усъвършенствани проучвания, или е преоткрито антично познание?
Още античните хора са знаели, че времето, прекарано в утробата, е извънредно значим интервал освен за физическото, само че и за психо-емоционалното развиване на детето. Бременността е била считана за най-важния интервал за образуване на бъдещото създание, времето за неговото оформяне като персона, време, в което дамата е духовният преподавател на своето дете, а утробата й е неговият първи свят, входът към земния живот.
Деветте месеца в корема на майката са доста по-важни от първите седем години ,
са считали антични мислители.
В другите култури съществуват многочислени легенди за това по какъв начин детето се пази от ангели и духовни пазачи. Еврейското обучение мидрашим да вземем за пример споделя за сияйната светлина, която грее към главата на детето, преди то да се роди. Тя била толкоз мощна, че се виждала от единия завършек на вселената, та до другия. Ангелът Лайлах нашепвал на бебето историята на неговата душа и го съветвал по какъв начин да живее.
Съвременните проучвания единствено потвърждават това, което всяка майка интуитивно постоянно е знаела –
ембрионът има “съзнание ”
за това дали бременността е мечтана или не. Докато е в утробата, бебето чува, усеща, вижда и дори се образова на обикновено равнище. В този развой мислите и страстите на бременната жена оказват директно въздействие върху развиването на плода.
В модерната логика на психиката разглеждането на този въпрос стартира от първите психоаналитици. Всъщност по времето на бащата на психоанализата Зигмунд Фройд се е считало, че личността стартира да се образува чак към втората-третата година на детето. Неговият възпитаник Ото Ранк за първи път изследва връзката сред родовата контузия и тревожните разстройства.
И през 60-те години на ХХ век множеството психолози считат, че нероденото бебе е „ бял лист “, че му липсва същинско чувство и даже способността да усеща болежка.
Благодарение на ултразвуковата техника
нещата се трансформират. С нея лекарите съумяват да надникнат и да наблюдават какво се случва в утробата на бъдещата майка и по какъв начин се развива нероденото дребосъче вътре. И вършат удивителни открития!
В четвъртия месец на бременността бебчето към този момент има добре развити сетива за досег и усет. То ще стартира да суче, в случай че усети милване по устните. Щом горчиво вещество като йод се окаже в околоплодните води, ще направи мимика. По същото време може да схване мощна светлина, ориентирана към корема на майка му, и в случай че е доста ярка, ще вдигне ръчички да закрие очи.
Това написа американският психолог Томас Верни, който през 1981 година приковава вниманието с книгата си “Тайният живот на нероденото дете ”.
В петия месец същото бебе ще реагира на мощен звук ,
като вдигне ръчички и закрие ушите си. В серия от изследвания различен психолог – Антъни Декаспър от Университета на Северна Каролина, демонстрира, че нероденото бебе има потенциала да възприема и запомня звуци като диалект, да разпознава приказка, която е чуло няколко пъти в утробата, и да разграничи гласа на майка си.
„ Освен всичко това то в действителност има нещо, което бихме определили като схващане – недоразвито осъзнаване на самото себе си и света в близост “, уверен е доктор Верни. Физиологичното развиване на мъничето удостоверява това: сред 28. и 32. седмица от бременността към този момент са образувани мозъчните му структури, нужни за учене и осъзнаване.
„ Нероденото дете не е пасивно безмозъчно създание. Сега знаем, че то е съзнаващо, реагиращо дребосъче, което
от шестия вътреутробен месец има деен прочувствен живот .
Открихме, че зародишът може да вижда, чува, претърпява, усеща и – на едно примитивно равнище – да учи в утробата. Но най-важното: то може да усеща – не както възрастните, само че усеща “, написа Верни.
Съвсем естествено майката със своите страсти и държание е главният стимулатор на оформянето на бъдещото дребосъче. Говорете му, пейте му, галете го, като галите корема си – то ще усети и ще запомни това!
Швейцарски педиатър организира проучване на връзката майка–дете и открива, че бебетата
безусловно са попили навиците за сън на мама
по време на бременността. Децата, чиито майки били ранобудни, се събуждали рано, тези на късно ставащите заспивали късно.
Един от главните способи за връзка са хормоните, които бременната жена отделя в положение на стрес. Те минават през плацентата тъкмо както храната, алкохола или никотина. И детето реагира.
В опит австрийският акушер Емил Райнолд помолил бременни дами да лежат 20-30 минути по стомах и ги следил с ултразвуков уред. Не им споделил авансово, че в тази поза бебето също се отпуска и престава да се движи. Съобщавал им внезапно, че детето не мърда. Стресът бил предстоящ, а докторът желал да види по какъв начин ще реагира бебето на ужаса на мама.
Във всички случаи реакцията била светкавична :
секунди откакто дамите чували, че детето не се движи, на екрана на апарата се виждало по какъв начин мъничетата им мощно ритали. (Нито едно от бебетата не е било в заплаха.)
Част от реакцията е физиологична, тъй като адреналинът минава от майката в детето, само че бебетата в този опит реагирали и на държанието на майката, уверен е доктор Верни. Според него нероденото бебе е способно да учи, да чува и да дава отговор на гласове и звуци, усеща възприятията на родителите си. Ако бащата му приказва постоянно, съвсем незабавно след раждането то дава сигнали, че разпознава гласа му.
Можем ли следователно да създадем от детето си надарен музикант, талантлив академик или добър публицист, до момента в който девет месеца сме едно цяло с него? Ако вместо да му описваме приказки и да му пускаме Моцарт, решаваме математически задания на глас, ще стане ли то проспериращ предприемач?
Нека не желаеме невъзможното. Все отново има живот и след раждането, нали?
Само за бременни
- Слушайте релаксираща музика по 1 час най-малко два пъти седмично.
- Пейте, говорете и четете на бебето в корема си, като започнете от петия месец на бременността. Казвайте му какъв брой го обичате и какви забавни прекарвания го чакат.
- След шестия месец танцувайте леко с още нероденото си бебе.
- Галете корема си, бебчето вътре ще усети този досег и ще отговори с постепенно придвижване.
- От седмия месец бебето усеща прочувственото ви положение. Общувайте с него посредством мисли и фантазии.
- Дишайте надълбоко и ритмично, с цел да задълбочите психическата връзка с вашето бебе.
- Съзнателно практикувайте позитивно мислене – колкото по-често, толкоз по-лесно ще става. Например на място, където никой няма да ви прекъсва, затворете очи и се опитвайте да видите, усетите и чуете едно крепко бебе. Ако други мисли нахлуят в главата ви, прогонете ги и умерено се върнете към щастливото си Аз и здравото си бебче.
