Мисли без звук: На какъв език мислят глухите хора?
Когато мислим за нещо, в нас има един интуиция, който приказва на нашия личен език. Но какъв е гласът в главата на хората, които са глухи от самото си раждане или са изгубили слуха си в ранна възраст? Отговорът на този въпрос е извънредно сложен, тъй като всеки човек с глухота го прави по друг метод. Начинът, по който го вършат, зависи от доста фактори – да вземем за пример от възрастта, на която индивидът е изгубил слуха си. Също по този начин методът им на мислене е мощно повлиян от това дали могат да поддържат връзка с езика на жестовете или не. А някои хора въобще нямат вътрешен монолог и не могат даже да фантазират. Това е една доста забавна тематика за разглеждане!
Какво звучи в главите на глухите хора? Учените от дълго време не можеха да намерят отговор на този въпрос Как в действителност мислят глухите хора
На какъв език мислят глухите хора? Отговорът може да наподобява безобразно елементарен – съгласно IFL Science, това зависи от езиците, на които те приказват. Но в реалност е доста по-сложно.
Професорът по филология Бенси Уол счита, че глухите деца, които от раждането си не чуват звуци, са склонни да „ приказват “ със себе си посредством жестове. Това значи, че в главите им не звучат звуци, а облици на другите придвижвания на ръцете. Може да се каже, че за тях езикът на знаците се трансформира в основа на мисленето.
Буквите от писмеността на британския жестов език Оказва се, че глухите хора не мислят с думи, а с облици. Те могат да показват мислите си под формата на жестове, писмени думи или картини – който както е привикнал. Това не значи, че вътрешният им свят е по-малко богат или по-малко ослепителен, просто той се показва посредством друг „ език “. Някои глухи хора, изключително тези, които не са родени глухи, могат да комбинират облици и звуци в мисленето си, тъй като имат мемоари за това по какъв начин звучи речта.
Какви са типовете езици на жестовете
Важно е да се означи, че жестомимичният език не е повсеместен – в света има към 300 разнообразни типа жестомимични езици. Най-разпространените са американският жестов език (ASL), английският жестов език (BSL), френският жестов език (LSF) и съветският жестов език (RSL) – в действителност това са едни от най-разпространените езици. Но всички тези езици изобщо не са едни и същи, тъй че когато глухите хора мислят, те употребяват жестовия език, на който поддържат връзка.
Българският жестомимичен език (БЖЕ) е жестомимичният език на глухите и глухонемите българи. Използва се в България и измежду глухите и глухонемите българи от българската задгранична диаспора.
Буквите на писмеността на българския жестов език Интересно е, че когато глухите хора „ приказват “ в мозъка си с жестове, се задейства същата област на мозъка, както при хората с естествен слух, когато мислят с думи. Това потвърждава, че вътрешният език на знаците работи по същия метод като вътрешната тирада и играе значима роля в процесите на мислене и действието на паметта.
Липсата на вътрешен разговор и на мечти
Важно е да се означи, че даже измежду чуващите хора има такива, които мислят с облици, а не с думи – глухите хора не са единствени в това отношение. Резултатите от научните проучвания демонстрират, че някои хора не водят вътрешен разговор, както вършат множеството от нас. Мислите им не се изричат и не звучат в главите им, а се образуват от облици или други нереални понятия, които не са свързани с речта. Това може да наподобява необичайно, само че е изцяло естествено за тези хора.
За някои хора вътрешният разговор е по-скоро спънка, в сравнение с помощ Друг забавен феномен е афантазията. Това е положение, при което човек не е в положение да си показва мисловни облици, т.е. не може да фантазира и даже не схваща по какъв начин това е допустимо. Хората с афантазия не могат да „ виждат “ картини в съзнанието си и към момента не е ясно по какъв начин това се демонстрира при глухите хора. Засега има малко проучвания на тази тематика и остава мистерия по какъв начин хората без звукови или образни мисли провеждат своето мислене.
Някои хора даже не осъзнават и не схващат какво е фикция В последна сметка се оказва, че мисленето е извънредно комплициран развой, който при всеки човек се демонстрира по собствен личен и друг метод. Някои хора мислят посредством вътрешни монолози, други – посредством облици, а трети въобще нямат вътрешен монолог. Мозъкът ни е кадърен да се приспособява към всевъзможни условия.
По данни на Световната здравна организация към 430 милиона души по света се нуждаят от лекуване на проблемите със слуха. При някои хора тези проблеми са добити – счита се, че заради честата приложимост на слушалки и повсеместния звук броят им ще нарасне до 700 милиона към 2050 година Понякога глухотата е вродена и това постоянно се дължи на генетични разновидности. Тези хора освен не могат да чуват непознатата тирада заради проблеми със слуха, само че и от детството си не могат да приказват.
За благополучие през днешния ден е допустимо да се възвърне слухът благодарение на актуалните технологии.
