„След 10 години генеративните изкуствени интелекти могат да придобият съзнание“
Когато предишното лято специалист от Гугъл съобщи, че е забелязал признаци на схващане в езиковия модел LaMDA 2, думите му бяха посрещнати с съмнение и даже подбив. За Дейвид Чалмърс, мъдрец и откривател на съзнанието, този случай бе мотив да се замисли какво може да бъде доказателството за появяването на схващане в изкуствения разсъдък. В публикация, оповестена в Boston Rewiev, той дава обстоен отговор на този въпрос.
Съзнанието, съгласно учения, има доста измерения. На първо място има сетивни прекарвания, свързани с усещането. На второ място са афективните прекарвания, свързани с възприятията. На трето място са когнитивните прекарвания: мислите и разсъжденията. Четвърто, агентивните прекарвания: желанията и дейностите. Съществува и съзнание. Всички те са съставни елементи на субективния опит.
В същото време съзнанието не е равнозначно на самосъзнанието и не би трябвало да се отъждествява с човешкия разсъдък. Така да вземем за пример редица зоолози считат, че някои типове животни – котки, мишки, риби – имат схващане, само че не доближават човешкия разсъдък. Съзнанието се е появило вследствие на еволюцията по-рано от развития разсъдък. Затова не е изключено изкуственият разсъдък също да го има.
Липсата на ясна формулировка на съзнанието затруднява проучването на този проблем. В информатиката е добре прочут пробата на Тюринг, който мнозина считат за задоволително изискване за схващане, въпреки че сигурно това не е належащо изискване. Разработването на относителен тест за разкриване на схващане в изкуствения разсъдък е мъчно, счита Чалмърс, само че би било допустимо да се измислят най-различни напълно нови проби, които да търсят обособени съставни елементи на съзнанието: вниманието, афективните прекарвания, самосъзнанието.
В същото време появяването на схващане в ИИ не значи безусловно, че той неотложно ще придобие някакви невероятни качества. Като цяло ролята на съзнанието в държанието е едва проучена. Въпреки това системите със схващане незабавно получават по-висок статус в нашите очи. Започваме да се отнасяме към тях по друг метод от „ бездушните “ обекти.
Оттук поражда следният значим въпрос: би трябвало ли да сътворяваме изкуствен интелект със схващане? Несъмнено появяването му ще провокира етични диспути и компликации в доста по-голяма степен, в сравнение с провокира появяването на генеративните езикови модели. И Чалмърс не е уверен, че появяването на такава машина би донесла изгода на човечеството.
По-нататък Чалмърс изброява и развива четири разновидността на знаци за схващане в езиковите модели: машината оповестява, че е придобила съзнание; наподобява, че машината е придобила съзнание; машината има изключителни разговорни умения; машината е придобила универсална просветеност, т.е. престанала е да се специализира единствено в едно нещо.
Фактът, че в генеративните модели се следи наклонност към обобщаване, допуска ясно придвижване на изкуствения разсъдък към повсеместност. Той към момента не е достигнал равнището на индивида, само че през последните десетина години доста се е развил.
Чалмърс посочва и минусите на ИИ, които си коства да се вземат поради, когато се преценя дали даден модел има схващане. Това са биологичният фактор, основаващ се на схващането, че съзнанието изисква въглеродна форма на живот; неналичието на сетивни органи и тяло; неналичието на модел на света и на самия себе си в света (заради което актуалните езикови модели са си спечелили прозвището „ стохастични папагали “); неналичието на рекурентни процеси в ИИ; неналичието на световно работно пространство (термин, препоръчан от когнитивните психолози и невролозите в края на 80-те години); и неналичието на една персона в модела.
Нито една от горепосочените компликации не е непреодолима, само че всички дружно те съставляват сериозна спънка за актуалните езикови модели. Чалмърс прави оценка възможностите съзнанието да се появи в настоящия ИИ на по-малко от 10%. Но той предизвестява да не одобряваме това число прекомерно съществено.
От друга страна, в случай че вземем поради еволюцията на технологиите, „ изцяло е допустимо през идващото десетилетие да разполагаме със постоянни системи със сетива и тела, модел на света и на самите нас, рекурентна обработка на информацията, световно работно пространство и единни цели “.
Чалмърс прави оценка тази възможност на над 50%. И същата възможност такива системи да развият същинско схващане. Заедно това са 25 %. Никак не е малко.
