Когато ми се случи това, аз бях на 17 години.

" Когато ми се случи това, аз бях на 17 години. Ти се смразяваш. Смразяваш се, тъй като виждаш един човек с револвер, с нож, с юмруци, който споделя - ще те избия. Ще те изнасиля сестра ти, ще убия майка ти, татко ти ще го уволнят от работа. И тези хора го вършат. Цял живот тази тематика продължава да ме преследва и аз не преставам да я преследвам. Това е един обаян кръг, от който аз няма да избягам до края на живота си. Това, което се е случило с мен, е оставило доста сериозен белег върху съзнанието ми. Дали съм се излекувала - не зная ", споделя акрисата Яна Маринова пред БНТ.
Прочетете още
Но знае друго. Избягала е и има какво да каже и на тези, които са в нейната обстановка и на тези, които пишат закона. Но първо на първите.

" Има метод. Просто би трябвало да го приемеш като една игра на жмичка. Трябва да се скриеш и да не те намерят, до момента в който събереш задоволително доказателства, до момента в който намериш метод законово, незаконово, по какъвто и да е метод, единствено и единствено да събереш доказателства, да ги представиш и да какъв брой можеш да се скриеш до момента в който някой реши да упражни закона и да те избави. Трябва самичък някак да се оправяш, като в джунглата. Да търсиш по-силното животно, с цел да те избави ", споделя още Яна Маринова, актриса.

Или да търсиш по-силната страна да те избави. Но съгласно Яна Маринова този късмет беше изтърван. Защото и Законът за домашното принуждение беше обезобразен. В началото на годината, когато огромна част от текстовете му не бяха признати:

" Трябва изцяло да се възпроизведе този закон без орязаните, поради гласуването на тези 4 партии, които попречиха приемането на закона в цялостната му форма. Този закон, който би могъл да спомогне да бъде тълкуван по-лесно. "

Сега законът някак изтърва стадия с леката телесна щета. Шамарите, заканите, тормозът, опцията жертвата да предизвести, че леката телесна щета може да приключи с нещо по-сериозно.

" Може да си обезобразен, може да ти е строшен носът, може както се случи в този момент с момичето в Стара Загора - да си нарязан с макетно ножче и да е дълбано с машинката по главата ти, в това време ти се водиш дееспособен. Когато има лека телесна щета - ти подаваш тъжба. Привикват насилника, той написа пояснения, с мен се случи по този начин, написа пояснения, по-късно го пускат, той идва и те пребива. И ти си оттегляш жалбата, тъй като ти не можеш толкоз стремително да избягаш ", споделя още Яна Маринова.

Тя е била стреляна с револвер. Била е ръгана с нож. И е избягала там, където е построила щастието си. Превръща се в вярата за дами в нейното състояние. И в ядосан критик за тези, които невнимателно пишат закона. Защото всяка негова неточност е изпитала на гърба си.