Когато ме питат: Защо в тезите си използваш преди всичко

Когато ме питат: " Защо в тезите си използваш на първо място езикови доказателства? ", аз давам отговор: " Защото Бог е Слово. "

С това изречение стартира Евангелието на Св.Йоан, само че оттатък всички хрумвания, които е вложило в него човечеството, то е просто " дословен " превод на първия знак от арамейската писменост - " alof " - " aloh ". На арамейски " Aloh " значи Бог, което незабавно ни препраща към " аллах ", само че, несъмнено, арабите са заели тази дума в една доста по-късно ера. В арамейското " Aloh " незабавно се откроява понятието " loh " - Логос, Слово, Слог.

Арамейското А-Б звучи по този начин: " Алох (Алоф) Байт ", като " байт " (байто) е " къща " в ежедневния език, който и през днешния ден се приказва в мъченическата земя на тоя античен народ, разграничена сред Турция, Сирия, Ливан, Израел и Ирак. Но " байт " може да значи и " обичай ", а също и " съществуване ". Така че още с първите си букви арамейското писмо ни афишира: " Бог е " или " Боговете са (живеят, съществуват) ".

" Aloh " показва божествената същина -Логоса - в чистата ѝ форма. Но всички най-древни религии се характеризират с двуначалие - Добро и Зло. Бог Баал (Бел, Балох), Доброто начало, е във безконечна битка с Молох (Абсолютното Зло, Сатана, Дявол). В арийския свят този конфронтация се показва на езиково и документално ниво най-често посредством опълчването на звуците и буквите " б " и " м ":

положително, богатство, bonum, bene -

зло, malum, mal, male

съществуване, vivere (лат. ), като началният тон v e вид на b -

сМърт, marg (иран.), mors, mort, morte

бяло, alBa (лат.), blanc, bianco -

черно, мрак, mela, melasa (гр.)

огромен, доста, бол, big -

мал, дребен, small

Антагонизмът сред Баал и Молох се демонстрира и в опълчването на мъжкото и женското начало:

татко, pater (звуците p и b постоянно минават един в друг), babbo, бат, батко, брат -

майка, mather

В античните религии дамата е евентуален чиновник на Злото, изкусителка - виждане, което е отразено и във Вехтия Завет (Тората), както и в християнската практика(без да почива на нищо, казано в Четвероевангелието, в противен случай, Исус пази жената), очевидно следвайки дохристиянската традиция. Колкото и почитана да е Богинята Майка - Ма, нейната земна (черна) природа я опълчва на мъжкото естество Ба, Бе, ръководено от по-висши стихии, първородно и по-близко до небесното, " бялото " начало - Баал, Baloh.

Дори единствено посредством българския език, поради универсалността му, можем да преведем името или по-скоро епитета (защото имената на висшите богове са непознаваеми), Baal като " Бял ". Това име (епитет) съществува и във вид Bel, което във всички латински езици значи " хубав " и явно произлиза от думата " бял ", отразявайки разбирането, че бялото, белият цвят, бялата кожа, са красиви. Но за какво висшият Бог на Доброто се свързва тъкмо с понятието " Бял "? Отговорът на този въпрос може да разсече един гордиев възел в нашата историческа просвета и да позволи един отдавнашен спор, разгорял се изключително в последно време сред откривателите, числящи се към така наречен ново или различно историческо знание. Това е крайъгълният проблем на българската историография, занимаваща се с дълбоката античност, а точно: " Кои са тайнствените пеласги, основоположници на европейската цивилизация? "

Известно е, че на гръцки " пелагос " значи " море ". Всъщност тази дума се употребява най-много, с цел да се отбелязя Бяло (Егейско) море, а другояче " море " на гръцки език е " таласса ", явно произхождащо от тракийското и българско слово " талаз ", вълна. Винаги съм се питала от кое място е взело името си " Бяло ", това море, което свързваме с люлката на европейската просвета - дали от някакъв необикновен цвят на водата или от минералите на скалите по крайбрежието и дъното? Отговорът за мен пристигна ненадейно, в деня на Света Пелагея. Някак инцидентно и мързеливо се заинтересувах от произхода на името на тази, както ми се струваше, не толкоз значима светица и открих, че то значи " морска ". Щях да се задоволя с това пояснение, в случай че текстчето не съдържаше в края си добавката, че " пелагея " значи и " отвъдморска земя ". Една позната камбана зазвънтя в мен и щеше да пръсне гърдите ми!Трябваше единствено да заменя " п " с " б ", тъй като постоянно гърците произнасят и записват като " п " българското и тракийско " б ". Полученото " Бела- гея " внезапно като че ли раздра плътната завеса пред очите ми. " Бела - гея ", Бялата отвъдморска земя, можеше да бъде единствено Атлантида, великата цивилизация, чиито оживели синове са дарили своя културен модел на новото човечество.

Внезапно всичко се подреждаше и заставаше на мястото си - имената на антични градове като македонската столица Пела (Бела), идентични с тези на голям брой селища в днешната българска територия - Бяла, планината Беласица и прочие и прочие сходни названия указваха местата, където са живели техните оживели общности, обкръжени от " новите хора ". В басейна на Бяло море, по неговите архипелази и особено на о-в Крит тяхното наличие е било изключително интензивно, ето за какво морето е наречено " Бяло ". Имена на митични герои като Пелий, цар на Йолк, наследник на Посейдон (Посейдония е друго наименование на Атлантида) и Пелей, брачен партньор на морската богиня Тетида, татко на Ахил, намираха своето същинско звучене като Белий и Белей (Бельо). Всъщност в атлантския генезис на Ахил бях сигурна и преди (посочвам го и в книгата си " Атланти и чудовища " ), имайки поради, че е наследник на морска богиня, че е внук на Еак, един от съдиите в подземното царство, че доспехите му са изковани от самия Хефест и че поданиците му са наречени " мирмидонци " т. е. " мравки ", като че ли са гледани от горната страна надолу от създание с в действителност грамаден за човешките ограничения, растеж.

Заключението, че понятието " Бял " - " Баал " е обвързвано с атлантската раса, се удостоверява и от названието " Беловодие " на подстъпите към Шамбала, чийто смисъл, съгласно мен, с изключение на очевидния " бяла вода ", е и " път, вход, водещ към страната на Белите ". Белуха се назовава и най-високият връх на Алтай, обвързван, съгласно актуалните съветски откриватели, със следите от прастара просвета, както и посредством дълбоки подземни галерии - с Хималаите.

По подобен метод понятието " пеласги ", транскрибирано като " беласги " придобива по-отчетлив контур. Според античните гръцки създатели елините са сграбчили огромна част от културните си достояния точно от пеласгите, освен това, Херодот твърди, че атиняните, най-цивилизованите гърци, са кръвна и духовна сплав от елини и пеласги. Омир, за чийто тракийски, а не гръцки, генезис неведнъж съм привеждала доказателства, в прелестното си изложение на Крит в " Одисея " (XIX Песен), оповестява за няколко етноса на острова, измежду които се откроява " племе свещено пеласги ". Но той не се стопира на никакъв техен присъщ физически белег, евентуално тъй като съвременниците му са били наясно по какъв начин са изглеждали пеласгите, а може би и тъй като пеласгите - " беласги ", по негово време към този момент са изгубили доста от характерните черти на атлантите. Това ме навежда на следната мисъл - в латинските езици суфиксът " -asc ", " -asca ", " -accio ", " -asse ", прикован към дадена дума, значи дериват, влошено качество, сходство на същинското. Възможно е в древността този постфикс да не е придавал отрицателния смисъл, който носи в този момент, а просто да е имал значение на " потомък ", " произлизащ от ".

Според мен " пеласг ", " беласг ", при положение, че не значи непосредствено " атлант ", " приближаващ от Бялата земя - Бела-гея ", може да има смисъл на " потомък на атлантите, белите ", в чиито жили към този момент тече кръв, смесена с тази на новото човечество. Един " метис " - в най-благородния смисъл на тая дума - притежател на културата и бялата кожа на своите атлантски предци, само че изгубил грамадния растеж, придобил в огромна степен физическите черти на актуалния човек. Той към този момент е медиаторът и транслаторът на цивилизационния модел. В книгата си " Атланти и чудовища " декларирам, че атлантите са родоначалници на тракийските династии (факт, отразен в така наречен древногръцка митология), че са предали своите знания и са смесили своята кръв, както с тази на траките и българите, по този начин и с тази на други антични нации. Според мен бялата кожа на ариите е завещание от атлантите. Те стоят в основата на физическия образ и креативния капацитет на бялата раса.

Интересно е по какъв начин атлантите са назовавали своята раса. Производното от Атлантида (Посейдония) слово " атланти " очевидно е означение на техния географски генезис - сходно на " европейци ", " африканци " - и може би даже не е самоназвание, а им е обещано от новото човечество - по този начин, както зовем (понякога напълно погрешно) коренните поданици на Новия свят " индианци ", " американци " и прочие Кое характерно слово обаче са употребявали самите те, с цел да изразят за себе си това, което ние влагаме в понятието " човек " - т.е. личния си тип и генезис?

Убедена съм, че това е думата " Бог " - да, тъкмо това звучащо като гонг слово, влезнало без промени и примеси в лексиката на българите, техните най-преки наследници, а оттова и в речника на други нации. Удивително е на какъв брой места по цялата планета е публикувано това означение и на всички места, където се среща, то има съвсем еднообразно звучене и подобен смисъл:

град Богор в Индонезия

планина Бокор в Камбоджа

Gmina Bogoria, воеводство в Полша

град Бангор в Уелс

град Бангор в Сев. Ирландия

езеро Богория в Кения

село Богория в Бопалгар Техсил

(Bopalghar Tehsil), Джодпур, Раджастан, Сев. Индия, до границата с Пакистан.

Още по-интересно е, че огромният град Бопал, столица на днешния щат Мадя Прадеш, е учреден през 11 век от държател на име Божа Дева от династията Парамара, грамотен ценител на Писанията. На 28 км от Бопал (име, което носят и други селища в Индия), се намира античният център Божпур, прочут с паметниците си, измежду които е най-старият храм, отдаден на Шива - Божешвар, останал незавършен. Смята се, че храмът е предопределен за царствени погребения и в действителност, в зоната са открити триметрови скелети на исполини. Съществува индоевропейски език, наименуван божпури, който се приказва в Индия и Непал.

Римските историци Плиний Стари и Страбон оповестяват за царе на име Бокх (Богус) и Богоду (Богодух?), владетели на Мавритания. В тази ера това е бяла страна, обитаема с гетули. По името на Богоду, тя стартира да се назовава Боготиана. Не считам, че са инцидентни и названията на аристократичните рангове в остарялата българска страна - боили (високи, висши), багаини и багатури. Понятието " big " - " огромен " в британския език,според мен,също произлиза от " Бог ".

От изключително значение е и названието Багала на превала, водещ в долината Рингмо и свещеното езеро Паксунда( на непалски: Белоснежното езеро), посочено от ведическата традиция като вход към Шамбала.

Тези и доста други имена и обстоятелства, ме карат да заключа, че точно " Бог " за атлантите е словото, съответстващо на понятието " човек " и " човешки жанр " за нас. Не всички " богове " са починали заедно при катаклизма, потопил континента-майка. Тази световна цивизация е покривала цялата земя и колониите ѝ дълго след потопа са били огнища на културно онаследяване. Един любопитен подробност към казаното дотук, е фактът, че магьосниците от втори ешелон на религията вуду, публикувана в началото по западното(атлантическо)крайбрежие на Африка, намиращо се против евентуалното местоположение на Атлантида в океана, се назовават " бокори " - очевидно, те са част от индивидите, попили " черната страна " на тази " бяла " цивилизация.

Българският народ е единственият, който всеки ден хилядократно афишира на света своята принадлежност към расата на Белите Богове със самото изговаряне на местоимението " Аз! ". В това местоимение 1 л.ед.ч., което всеки от нас изрича, отнасяйки го към личната си персона, се съдържа съкровеният български генетичен код. Ето за какво:

Неотдавна бе потвърдено, че понятието " Аси " – " Асени ", " Асини " с което са посочени скандинавските богове, обитаващи небесната страна Ас-гард (Ас - град), значи " Бели ". Същото наименование носи монетата аспра - сребърна, бяла (тракийска, а не гръцка дума), както и голям брой планински върхове, наречени " Аспромонте " (Бели връх) в Италия. Великата българска династия Асеневци, извела нашата страна към една от епохите ѝ на най-светъл напредък, носи двойно удостоверение на своята расова и духовна приемственост - Асен Белгун. Известно е, че цар Калоян е бил красавец (това е запечатано в името му) с голям растеж - над два метра.

Аз стигам още по-далеч, като разгадавам съкровището, вложено в нашето българско " аз " (тавтологията не е случайна). Асен-белгун е всеки с кръв и жанр български. Откривам това наследие и в името на цялостен континент, най-големия на земята - Азия, вътрешност, люпилня на антични цивилизации. Той е бил " бял " преди взривното нарастване и завоеванията на жълтите нации. Нещо повече - посмявам да " изляза на битка със стихиите " и да заслужа гръм и мълнии да се посипят по главата ми, тъй като ще оспоря един наш сакрален културен мироглед, осветлен от традицията и престижите на епохата от Възраждането насам - тълкуването на нашето А-Б. Смея да плана в първите знаци на българската писменост - Аз Боуки - посланието: " Белите Богове... ".

Всъщност няма никакво осквернение - писменият знак, буквата (законът), са подарък за човечеството от Боговете. Арамеите постоянно са знаели, че тяхното разбиране за писмен знак - " агарта " - е идентично с названието Агарти, другото име на Шамбала, страната на Безсмъртните.

Автор: Милена ВЪРБАНОВА - фрагмент от новоизлязлата ѝ книга " Кръвен налог "