Когато майка ти е премиер министър на Великобритания, ти е

Когато майка ти е министър председател министър на Англия, ти е простено да витаеш в облаците. Това важи с цялостна мощ за Марк Тачър – наследник на Желязната лейди Маргарет.

Животът му е в действителност пъстър, само че сякаш краските в мрачно са повече. Обявяват го за превратаджия и стига до пандиза, само че да я караме подред.

Хора от близкото обграждане на Маги Тачър дефинират Марк като „ безспорен несретник “ още от младежките му години. Справя се зле в учебно заведение и няма доста другари, а след завършването се опитва в няколко бизнес инициативи, които се оказват много несполучливи.

Богата му фамилия обаче постоянно го поддържа и с помощта на нея живее пищно. Запалва се по ралитата в края на 70-те, а през 1980-а и 1981-ва взе участие в „ 24-те часа на Льо Ман “, само че и в двата случая не съумява да приключи. Завързва обаче контакти, които му разрешават да направи идната крачка.

„ През 1980 година в Льо Ман един от спонсорите сподели, че ще се пуснат с три коли Peugeot в „ Париж-Дакар “ и ме попита дали не желая да вземам участие – спомня си по-късно Тачър. – Съгласих се, само че не ми се струваше съществено и дори забравих за това. Но година и половина по-късно същият този спонсор се обади и ме предложения в Париж! “

Когато би трябвало да вземе финалното решение, Марк изпитва известни съмнения, само че по-късно взема решение, че шансът да прекоси Сахара на четири колела е нещо, което не е за изпускане. Проблемът е, че нито е квалифициран физически, нито познава задоволително добре автомобила. Преди старта има едвам 5-6 часа за проби, в които се оплаква, че повереното му Peugeot 504 има прекомерно дълго междуосие за изискванията, в които се организира ралито. Но директно преди старта водачът самоуверено декларира: „ Състезавал съм се в Льо Ман и освен, тъй че няма да имам проблеми в това съревнование. “

„ Грешката “ на сътрудниците

Странният екипаж с Тачър зад кормилото, Анна-Шарлът Върни като навигатор и механика Джеки минава сполучливо през първите стадии на конкуренцията. Но на 9 януари 1982-ра колата, ръководена от сина на английския министър-председател, изчезва.

Участници измежду останалите стават очевидци на това по какъв начин автомобилът закъсва поради проблеми със задното окачване. Естествено, уредниците са известени бързо и Тачър би трябвало да бъде евакуиран още същата вечер. Но работата е там, че подалите сигнала бъркат местонахождението на авариралия екип. Спасителите са изпратени на 25 километра западно от крайна на специфичния стадий, само че в действителност английското трио е тъкмо в противоположната посока – на изток…

Марк и хората му имат единствено към пет литра вода и скромни ресурси от храна, само че резервират хладнокръвие. Разпределят провизиите си рационално и се настройват за дълго очакване.

По принцип Тачър и компания не са толкоз надалеч от цивилизацията, а също така близо до мястото, където са аварирали, има солна мина. Британците обаче не желаят да оставят оборудването си и да рискуват да се изгубят изцяло. А и жегата е непоносима, което крие своите опасности, в случай че се тръгне към мината. Решават да чакат.

Скандал вместо поетичен край

Търсенето от страна на уредниците не потръгва по никакъв начин добре и обезпокоен от развоя на събитията в Африка идва брачният партньор на Маги Тачър – Денис. Височайшото посещаване оказва нужния резултат и в акцията се включва и алжирската войска. Със съдействието на униформените бедстващите са открити бързо, само че поради пропиляното преди този момент време прекарват измежду пясъците шест денонощия. За наслада няма потърпевши и всичко е наред.

Хепиенд? Изобщо не.

Тачър-младши даже не благодари на спасителите си и по някаква причина отхвърля да се ръкува с татко си. В резултат на това в продължение на седмици английските таблоиди раздират от рецензии „ глезеното мамино синче “ за арогантното му отношение.

И това не е всичко. След евакуацията от пустинята Тачър и навигаторът му се настаняват в хотел и гълтам големи количества алкохол. За да потули надигналото се неодобрение към сина ѝ, Желязната лейди заплаща избавителната акция на алжирците от джоба си (или най-малко по този начин твърди) и успокоява ситуацията.

Успехи в бизнеса и преврата

Що се отнася до по-късния живот на Марк Тачър, той въпреки всичко съумява да стане много сполучлив бизнесмен. Но не и без обвинявания, че получава най-изгодните контракти с помощта на потеклото си. Има аргумент, нали?

През 2004-та обаче е наказан и влиза зад решетките, откакто се потвърждава, че е подпомагал опозиционера в заточение Северо Мото, който има намерение да смъкна президента на Екваториална Гвинея с прелом. Плановете на революционерите се провалят и изтича информация, че Тачър е оказал помощ на Мото с пари, като в подмяна са му били обещани преференциални условия за рандеман на нефт.

Марк, несъмнено, отхвърля присъединяване си в заговора. Признава, че е превел средства, само че просто е желал да помогне на Мото да се върне в страната и не е знаел за проектите му за принудително завладяване на властта.

Тачър е задържан в Южна Африка и шест месеца по-късно е наказан на четири години пробация, както и санкция в размер на 265 хиляди лири. Последното не смущава съня му изключително. Състоянието на Марк по това време се прави оценка на над 60 млн. лири.

Маги Тачър си отива през април 2013 година, а един от съветниците на Желязната лейди споделя, че когато Марк е бил приет за отговорен в подготовката на прелом в непозната страна, майка му е „ изпитала надълбоко възприятие на позор “…