Тридесет години след геноцида в Руанда, болезнените спомени са дълбоки
Когато мародерските полицаи дойдоха на вратата й през онази заран през април 1994 година, Флорънс Мукантаганда знаеше, че няма къде да избяга.
Бяха единствено три дни след опустошителния 100-дневен геноцид в Руанда, когато полицаи вилняха по улиците и домовете на хората в клане, което вечно прекатурна живота в Централна Африка нация. Когато мъжете влязоха в дома й, госпожа Мукантаганда сподели, че брачният партньор й, просветител, се моли за нея и двете им дребни деца и скришом й сподели къде е скрил малко пари, ако тя оцелее.
След това й сподели последните си думи, преди да бъде насечен до гибел с мотика.
„ Той ми сподели: „ Когато дойдат за теб, би трябвало да бъдеш мощен, би трябвало да умреш мощен “, спомня си 53-годишната госпожа Мукантаганда една неотдавнашна заран в дома си в Кабуга, дребен град на към 10 благи източно от Кигали, столицата на Руанда. „ Нямаше нищо...
Прочетете целия текст »
