Когато Лудвиг Хелм за първи път чува, че една вила

Когато Лудвиг Хелм за първи път чува, че една вила в неговия град изразходва 80 000 литра вода дневно - 625 пъти повече от междинното на ден ползване на едно домакинство в Германия - той счита, че измервателният апарат би трябвало да е развален.

Но се оказало, че не е по този начин.

Богатият град Кьонигщайн, ситуиран по гористите скатове на Таунус, планинска верига покрай Франкфурт в Германия, наброява към 98 души с годишни приходи над 1 милион евро измежду своите 16 700 поданици. Тези семейства усилват потреблението на вода до краен лимит, пренебрегвайки рестриктивните мерки, целящи запазване на запасите от питейна вода, до момента в който районът се бори със сушата.

" В някои случаи потреблението на вода е изцяло безкрайно ", споделя Хелм, кметът на Кьонигщайн. " Хората са не запомнили изцяло, че в Германия просто няма британска ливада. Имаме разнообразни климатични условия. Но хората желаят да я имат. "

Тъй като равнището на подпочвените води в региона на Кьонигщайн спада, Хелм лимитира времето, в което жителите могат да поливат градините си или да пълнят плувните си басейни, с цел да се увери, че градът няма да остане без питейна вода.

Според него обаче тези ограничения не дават резултат - най-много тъй като богатите поданици ги подценяват, а локалните управляващи нямат опция да наложат разпоредбите.

Все по-ниските равнища на подпочвените води водят до пресъхване на локалните потоци и реки, твърди Томас Норгал, заместник-управляващ шеф на клона на немската неправителствена организация BUND в Хесен. На този декор високото ползване на вода от богатите семейства също стартира да опълчва жителите един на различен и провокира безпокойствие в околните градове, които се опасяват за личните си водоснабдявания, написа „ Политико “.

Все повече общини в Европа са изправени пред сходни компликации на фона на тежката суша, която обгръща континента от 2018 година насам.

Общината Шатоньоф-Грас покрай Кан попадна по-рано тази година в заглавията на вестниците, откакто бе обявено, че богатите притежатели на жилища - множеството от които са задгранични жители, употребяват повече вода за една седмица, в сравнение с по-голямата част от жителите на общината за една година. Понастоящем други 120 общини във Франция изпитват усложнения с достъпа до питейна вода.

" В моята община имам няколко частни хеликоптера. Някой, който може да си разреши да зарежда хеликоптера си, няма да има проблем да заплати санкция от 1500 евро или двойно повече при положение на рецидив ", съобщи тогава пред „ Фигаро “ Еманюел Делмот, кмет на Шатоньоф-Грас. " И тогава санкцията няма да реши казуса с неналичието на вода. "

Разочаровани, локалните управляващи и неправителствените организации приканват националните държавни управления и Европейски Съюз да оказват помощ за управление на търсенето на вода с ограничения, вариращи от преосмисляне на системите за ценообразуване на водата до преразглеждане на метода, по който питейната вода се разпределя сред жилищата, индустрията и селското стопанство.

Според Хелм, фрапантното увеличение на цените на водата, когато семейството изразходва несъмнено количество, " ще даде ясно да се разбере, че сходно прекалено ползване просто не е обикновено ".

Голямо разхишение

По данни на Европейската организация за околната среда съвсем една трета от европейците са наранени от дефицит на вода. Очаква се този проблем да се задълбочи, защото с изменението на климата засушаванията стават все по-чести и по-интензивни.

Проучване, оповестено в списание „ Нейчър “, откри, че " неустойчивото потребление на вода от елита може да изостри водните рецесии в градовете най-малко толкоз, колкото изменението на климата или повишаването на популацията ".

Това прави смяната на потребителските привички приоритет за регионите, наранени от суша. Но това е и систематичен проблем, настояват откриватели и природозащитници. Отстраняването му ще изисква " фундаментално преосмисляне на потреблението на вода и доста по-голямо изтъкване на пестенето на вода ", споделя Норгал.

Някои районни политици са съгласни с това и приканват за цялостна смяна. Елизабет Кула, ръководител на крайнолявата партия „ Левица “ в районния парламент на Хесен, съобщи по време на парламентарен спор през юни, че " скъпата питейна вода " се разхищава за " миене на тоалетни и в... басейни за богатите ".

Като част от националната си тактика за водите, призната през март, Германия съобщи, че желае да пести питейна вода, като интегрира дъждовната вода във водните системи за непитейни потребности.

Тъй като минусите на сегашните системи за ръководство на водите стават все по-очевидни, апелите към Европейски Съюз да предприеме дейности стават все по-силни.

Брюксел има редица правила за отбрана и ръководство на сладководните запаси, в това число главния закон за питейната вода. Според Европейския стопански и обществен комитет (ЕИСК), орган, който съставлява организациите на гражданското общество и поучава институциите на Европейски Съюз, обаче " съществуващите принадлежности остават разпокъсани " и " не са добре интегрирани във всички политики на Европейски Съюз ".

През октомври ЕИСК би трябвало да показа на Европейски Съюз оферти за " синя договорка ", които да отразяват проектите на блока за екологичен преход. Според него Европейската комисия би трябвало " да стартира да преглежда водата като приоритет в европейски мащаб ".

Според Флориан Марин, румънски член на ЕИСК, създаването на общоевропейски метод към цените на водата е от решаващо значение за справяне с дефицита на вода.

Според него, потреблението на вода би трябвало да бъде безвъзмездна до избран предел, след което да се ползват цени. Според Марин, частните семейства да заплащат на по-ниски цени спрямо други браншове, като да вземем за пример индустрията.

В множеството страни, в това число Германия и Франция, промишлеността, която употребява вода, нормално заплаща доста по-малко за питейна вода, в сравнение с частните семейства, макар че използва доста по-голям дял.

Но Брюксел би трябвало да създаде също по този начин стандарти за всеки бранш, в това число за частните семейства, с цел да контролира потреблението на водата, добави Марин, като акцентира, че питейната вода не би трябвало да се употребява за пълнене на басейни.

Законодателите от Европейски Съюз също показаха поддръжка за тактика за водите в целия блок.

Миналия месец Ема Визнер, евродепутат от демократичната група " Обновление ", се застъпи за Синята договорка с аргумента, че " водата е главно право на всеки жител ". Според нея, Европейски Съюз би трябвало да се заеме с този въпрос, " преди да зародят повече спорове в границите на държавите-членки или даже сред тях ". /БГНЕС