Когато Лия Калеб и нейните съотборници от отбора на Англия

Когато Лия Калеб и нейните съотборници от тима на Англия слизат от самолета в Мексико Сити, те са посрещнати от големи тълпи на препълненото летище. Светлини осветяват нощното небе и „ Една от другите играчи се обърна към мен и сподели: „ Тук несъмнено би трябвало да има някой специфичен “, спомня си Калеб. „ Оказа се, че сме ние. “

Годината е 1971 и националният дамски тим по футбол на Англия е на път да вземе присъединяване в неофициалното международно състезание за дами. Турнирът – проведен от Fédération Internationale Européenne de Football Féminine (FIEFF) – е посрещнат с голяма незаинтересованост в Англия. Но в Мексико той е сензация, а обещаващите облаги от реклами и спонсорство – както и способността му да се възползва от пристрастеността на нацията хазаин към футбола – дефинира шаблона за многомилионната приказност, която ще бъде Световното състезание за дами през 2019 година

В някои връзки е удивително, че шампионатът от 1971 година въобще се организира. След като изразява слаб интерес към женския футбол – и се опасява, че играта може да попадне „ в ръцете на промоутърите “ – FIFA, управителният орган на международния футбол, не разрешава на Мексиканската футболна федерация да оказва помощ за организирането на шампионата. На собствен ред федерацията заплашва да санкции всяка организация, която разрешава да се употребяват техните игрища или образователни уреди.

Но опитите на FIFA да спре турнира се провалят изначално – основно тъй като през последните няколко години интернационалният женски футбол бележи напредък и получава все по-голямо внимание. През 1970 година 50 000 почитатели се събират на стадион Stadio Olimpico Grande Torino в Торино, с цел да гледат по какъв начин Дания побеждава Италия с 2: 0 във финала на шампионат, наименуван Martini Rosso Cup. Същата година Мексико е хазаин на Италия в поредност от другарски срещи – първата e гледана от 60 000 фенове и e излъчена от националния Canal 2.

Тези другарски срещи може и да загатват за големия публичен вкус в Мексико към женски футбол, само че FIEFF не одобряваха триумфа на Световното състезание за даденост. И в опит да генерират още по-голямо очакване в страна, която през миналата година е хазаин на зрелищно сполучливата Световна купа за мъже, уредниците комерсиализират шампионата по безусловно същия метод. Те основават талисмана Xochitl (което на мексиканския език Науатл значи „ цвете “) – младо момиче, облечено в екипа на мексиканците с топка под мишница. Xochitl дава на шампионата образна фокусна точка и се появи в редица мърчандайз артикули, в това число списания и стратегии, кукли, тениски, значки и чанти. Скоро се появяват и известни корпорации, като бирата Carta Blanca, Nikolai Vodka, напитката за намаляване Dietafiel и чай Lagg’s, които се причисляват към Martini & Rossi като публични спонсори.

Въпреки че FIEFF очевидно почита качествата на играчите на терена, те не се опасяват да употребяват пола им, с цел да разпространяват шампионата. Xochitl носи косата си на опашка и има подчертана фигура вид амфора, а стълбовете на футболните врати са боядисани в розово и бяло. В публикация за New York Times преди шампионата Хайме де Харо, началник на организационния комитет, декларира: „ Наистина ще подчертаем женскaта страна на шампионата. Нормално е – въпреки всичко това е композиция от двете пристрастености на множеството мъже по света: футбол и дами. “

Поглеждайки обратно от 21 век, тези думи може да наподобяват безразсъдни, само че няма подозрение, че маркетинговата тактика на уредниците е супер успешна – както английският отбор открива, когато стъпва в Мексико. Веднага откакто напущат летището, те са търсени от локалните медии – което е надалеч от цялостната липса на интерес към женския футбол в личната им страна.

„ Имаше няколко фрагмента в английската преса, само че те бяха смешка работа “, спомня си крилото на Англия Гил Сайел, която е единствено на 14, когато шампионатът стартира. „ Но в Мексико ни възхваляваха на всички места и обикаляхме непрекъснато по малкия екран. За ученичка да бъдеш така изведена в светлината на прожекторите беше много нереално. “

Интересът на медиите продължава през целия месец престой на тима в Мексико. Националните вестници Excélsior и El Heraldo de México издават постоянно материали за мачове и актуализации за дейностите на другите тимове отвън терена. Отборът на Англия също би трябвало да извърши голям брой обществени задължения, в това число да отиде на банкет с коктейли в резиденцията на английския дипломат.

„ През седмиците, предхождащи шампионата, можеше да почувстваш, че следва нещо особено “, спомня си дясното крило Лия Калеб, която на 13 години е даже по-млада от Гил Сайел. „ Навсякъде, където отивахме, имаше хора, които идваха при нас за подписи. Имахме полицейски ескорти, които ни водеха на мачовете. Веднъж треньорът ни беше спрян на автомагистралата, тъй като всички желаеха да ни свидлив ръцете през прозореца и да ни дадат неща. “

Наред с Мексико, Аржентина, Дания, Франция и Италия, Англия е един от шестте тима, които се състезават на Мондиал 1971. Това, че въобще бяха там, значително се дължи на пионерската работа на треньора Хари Бат. През 1969 година Бат, подкрепян от брачната половинка си Джун, образува Chiltern Valley Ladies FC и бързо причислява отбора към FIEFF. Бат, който се е бил в Испанската революция и владее няколко езика, е буен бранител на женския футбол. „ В бъдеще в тази страна ще има много редовни професионални дамски клубове и тимове “, съобщи той.

Но през 70-те години в Англия тази смела прогноза се трансформира в далечна фантазия. Световното състезание през 1971 година се организира по време, когато женският футбол се третира с пренебрежение и насмешки. Този подбив е изключително видим в националната преса: когато Англия играе с Шотландия през 1973 година, един прочут публицист от Sunday Times написа: „ Това е като куче, което се разхожда на задните си крайници. Не е доста ловко, само че е изненадващо въобще да се види. “

Нито Калеб, нито Сайел имат право да играят за учебните си тимове. Главният преподавател на учебното заведение на Калеб моли локалната власт да й разреши да играе за тима на момчетата. Отговорът е „ Не “.

Футболът „ не е любимият спорт измежду девойки, само че това нямаше значение за мен “, спомня си Калеб, която играе под управлението на Бат за Дамите от Чилтърн Вали. „ Току-що започнах да играя футбол на детската площадка в главното си учебно заведение, тъй като момчетата ритаха топка, а девойките отидоха да ритат с тях. Скоро развихте пристрастеност към играта, тъй като можехме да я играем. Това бяха дните на Джордж Бест, Денис Лоу и Пеле – това беше вълнуващо време за мъжкия футбол и тъй като Англия от дълго време не беше печелила Световната купа, имаше доста ентусиазъм. “

На девет години Сайъл се причислява към тима на момчетата (преструвайки се на момче – съотборниците й я назоваха „ Били “), само че когато други тимове схващат, че е момиче, отхвърлят да играят против нея – просто тъй като е по-добра от тях.