Когато липсва добра воля, и в най-перфектния юридически договор може

Когато липсва благосклонност, и в най-перфектния юридически контракт може да се открие " подводен камък ", разяснява историкът доктор Бисер Банчев от Института по балканистика при Българска академия на науките във връзка визитата на българския министър председател в Скопие.

Според него, дали постигнатото в Скопие ще сработи, ще стане ясно през идващите няколко месеца. Договореното би трябвало да премине през тестването на интензивната работа. Ако това не стане, ще стане ясно, че проблемите сред двете страни изобщо не са били единствено в смената българо-македонска историческа комисия.

За договоренето в Скопие, за ролята и мястото на разногласието сред София и Скопие на Балканите, приказва доктор Банчев в изявление за Dir bg&

- Какви са знаците от визитата на българския министър председател в Скопие и контрактуваното с македонското държавно управление? Какъв е прочитът Ви като историк?

- Няма изненада от резултатите на визитата. Спазени бяха авансово оповестените задължения. От българска страна беше демонстрирана една протегната ръка, от македонската страна също беше изработен опит да се показва едно положително отношение.

- И преди сме били сведетели на фанфари и обятия сред министър председателите на Северна Македония и България - със Зоран Заев и Бойко Борисов. Какво е по-различното в този момент?

- Това ще се разбере след няколко месеца, следва да премине през тестването на интензивната работа. Различното е, че се засилват пет нови работни групи. Надеждата и позитивният резултат, на който се надява българският министър председател, са тези работни групи да интензифизират всички вероятни области на съдействие, коита да се създат дух на доверие на чисто човешко равнище. Това, за което би трябвало да следим, е отрицателен сюжет по какъв начин работните групи стартират да работят положително и оптимистично и по-късно да спрат от македонска страна. Тогава ние ще разберем, че проблемите сред двете страни изобщо не са били единствено в смената българо-македонска историческа комисия.

- Кой би трябвало да е идващият печеливш ход на София?

- Трябва да се съблюдава избраният работен график на двустранните работни комисии и проблемите да се изчстват. Защото, когато приказваме за история, ние пропущаме обстоятелството, че гръцки или сръбски компании доста по-лесно могат да стартират бизнес в Северна Македония, до момента в който българският среща " необясними " административни спънки. И това съвсем не се разяснява.

- България призна РСМ под късото й име Северна Македония, като от Скопие заявиха, че то се отнася единствено до политическото обединяване, а не за географския район, част от който е в рамките на България, и няма териториални искания към страната ни. Има ли " подводен камък " в тази договореност?

- Когато липсва благосклонност и в най-перфектния юридически контракт може да се открие " подводен камък ". В съответния случай декларирането от Северна Македония, че няма да има териториални искания към България, бе наше искане от съвсем две години. Правителството приготви тази нота преди няколко месеца. Вчерашното посещаване се употребява като фиктивен мотив за нея. Интересното е, че българските медии показват това като български триумф, до момента в който македонските медии не разясняват изобщо тази част от нотата или в случай че има коментар, то той е, че България е направила остъпка и е признала Северна Македония. Ако оставим настрани тези малко едностранни тълкувания, би следвало да приемем на първо четене, че нещата са в вярна посока.

- Наскоро нерегистрираната у нас организация ОМО Илинден-Пирин поискала среща с президента Пендаровски, като не беше конкретизирано от прессекратарията на президента какъв е мотивът и по кое време ще се състои. Може ли да търсим някаква скрита реципрочна връзка със декларираното от българските македонци искане у нас да бъдат като държавнотворен народ в РСМ?

- Не, не можем да търсим такава връзка, тъй като още през 90-те години на предишния век има задоволително разкрития, че ОМО Илинден-Пирин е под дирекнния надзор на някогашните тайните служби на Скопие и Белград. По-скоро това е следващ опит на " дълбоката страна " на някогашна Югославия да минира връзките ни със Скопие . Разбира се, България би трябвало да е подготвена за реакция за сходни опити. Трябва да отбележим, че президентът Пендаровски в последния миг отхвърли тази среща. Може въобще да не е считал да я организира и единствено да е блъфирал, само че в последна сметка тази среща не се организира. А другояче като официално положително очакване министър председателят Кирил Петков си е заложил след два месеца да забележим самолетна връзка Скопие-София. Това го одобрявам с известно състрадание, само че няма по какъв начин да не проявим схващане, тъй като в действителност транспортната връзка сред двете столици е огромен проблем и фактът, че от 140 година не може да се реализира една пълноценна връзка, значи, че има разнообразни ползи, а освен, че има некадърни строители и политици от двете страни.

Разбира се, доста по-добре би било да се построи автомагистралата сред Скопие и София, само че това няма по какъв начин да се реализира за два месеца, до момента в който една самолетна линия може. Това ще бъде алегорично. Министърът на превоза съобщи, че чака тази линия да се развие туристическите контакти. Но в случай че би трябвало сме справедливи, доста по-добре би било самолетът от Скопие да каца в Пловдив и оттова по зимните ни курорти. Все отново тази линия ще развие по-активни настоятелен и политически контакти, въпреки и в по-тесен кръг лица и положителен знак. Но дано да забележим какво ще се случи след 60 дни.

- Доколко " Коридор 8 " концентрира вниманието на визитата на Кирил Петков в Скопие, сякаш този въпрос остана в сянка?

- Не бих споделил, само че не беше видяно. Кирил Петков съобщи, че работните групи ще работят в тази посока, само че самият той означи, че този план не се осъществя 140 години и това от гледна на историка значи, че има доста по-сериозни спънки, в сравнение с липса на финанси и предпочитание от двете страни.

- Каква е ролята на разногласието сред София и Скопие в геополитическата карта на Балканите?

- Геополитическото измерение има две равнища. Първото е присъединяване на балканските страни, а другото - присъединяване на огромните международни играчи на Балканите. На равнище балкански страни няма подозрение, че и Сърбия, и Албания и Гърция са извънредно заинтригувани по какъв начин ще се развие разногласието със Скопие. Албания е заинтересова да се развие положително, до момента в който Сърбия и Гърция на противоположната стран а.

Тук бих желал да отбележа нещо, което се пропусна от всички коментатори, за това по какъв начин Кирил Петков е нарушил протокола и първи е отишъл в Скопие. На официално равнище може и да е по този начин, само че никой не направи връзка, че две седмици по-рано гръцкият министър председател наруши протокола и пристигна в България, като се промени цялата стратегия, единствено с цел да се срещне с българския министър председател и претекстът беше разногласието ни със Скопие.

Иначе огромните играчи на Балканите си ги знаем. От гледна точна на НАТО Съединени американски щати не желаят да има спорове в района, до момента в който Русия е заинтригувана да имаме такива спорове.

- Как ще коментирате изказванията на американски конгресмени за вероятни наказания към страната ни, в случай че не вдигнем ветото над Северна Македония? От администрацията на Джо Байдън отхвърлиха сходни планове и все пак - какъв брой са огромни страховете на Съединени американски щати от въздействието на Русия в района?


- Няма никакви страхове. Първо тук приказваме за изявления на конгресмени, които са не повече от 20, а целият конгрес набраява 500 души. Второ американският конгрес безусловно не се занимава с външна политика и не знам за какво всички пропущат този факт. С външна политика се занимава Сенатът. Т.е. единственото, което може да забележим, е една подправена вест, вдигнала медиен звук, която обаче е резултат от дългогодишни лобистки заплащания на Скопие.

- Каква е ролята и въздействието на Русия по разногласието ни със Скопие?

- По отношение на евроинтеграцията въздействието на Русия е по-скоро алегорично, в сравнение с действително, само че Русия употребява всяка разкрила се цепнатина, с цел да сътвори напрежение сред съдружниците в НАТО. Русия не се интересува от развиването на Европейски Съюз, нейният интерес е НАТО и проблемите са свързани със сигурността и районната непоклатимост, а от наша позиция - с евроинтеграцията на Скопие. Така че разногласието ни въобще не е на фокуса на внимание нито на Русия, нито на Съединени американски щати. Да не изпадаме в грандомания като македонците, този спор не ги интересува, просто е едно от местата на конфликт при появила се цепнатина.

- Кой е най-големият състезател на Балканите от страните в района - Турция ли? Тази седмица Ердоган бе на поредна обиколка в района - в Албания и Сърбия.

- Както биха споделили в Анкара, през последните 700 години те са заинтригувани от събитията на Балканите, само че всяка страна от района има съществени ползи. И Гърция е не по-малко сериозен състезател. Мен ме тормозят по-скоро упоритостите на Сърбия. Така че най-малко три страни сблъскват ползи.

- На база на историята в подтекста на разногласията в района, каква е вашата прогноза за решение на разногласието ни със Скопие? Ще може ли да се реши, както беше споделил в началото министър председателят Кирил Петков?

- Като историк изрично мога да кажа, че в никакъв случай периодите на Балканите не са били спазвани, без значение дали са били протоколни изявления или положителни планове. По-важно е какво ще създадем в дълбочина.