Когато красивата Марина Влади се среща за първи път с

Когато красивата Марина Влади се среща за първи път с неустоимия Владимир Висоцки , дъщерята на съветски бежанец е известна френска актриса с два несполучливи брака зад тила си и три деца. Той е упорит кино артист, артист и създател на песни, брачен партньор и татко.

Марина Владимировна Полякова-Байдарова е родена на 10 май 1938 година в Клиши, Франция. Тя е най-малката от четирите дъщери на популярния реализатор на цигански романси в Париж Владимир Поляков.

Започва да се снима в киното още на 10-годишна възраст, а на 17 години изиграва основната роля във френско-шведския филм „ Магьосницата “ (1955), който обикаля международните киноекрани и ѝ носи нечувана известност. Обаятелна и женствена, актрисата притегля надарените режисьори. На фестивала в Кан през 1963 година получава премията за най-хубава женска роля.

Бъдещите съпрузи се срещат през 1967 година в Таганка спектакъл след пиесата „ Пугачев “, където Владимир играе Хлопуша. Марина идва в Москва по работа и е възхитена от продукцията. Поканена е да продължи вечерта в ресторант в компанията на артисти, измежду които се озова и Висоцки . Тя си спомня първата им среща в книгата „ Владимир, или прекъснатият полет “: 

„ Ти си противен, имаш неосезаем външен тип, само че очите ти са невероятни. Аз бях възхитена от гласа ти, от силата ти, от вика ти. Ти бе седнал в краката ми и пееше за мен самата. “

Няколко месеца по-късно Владимир и Марина се срещат още веднъж, отдавайки се на любовта си един на различен:

„ Ние сме на тридесет години, имаме доста житейски опит – няколко съпруги и съпрузи, общо петима сина, професионални триумфи и провали, възходи и падения, популярност. И ние сме очаровани един от различен, като деца, които се учат на обич за първи път. “

В едно изявление Марина споделя:

„ Владимир беше повече от брачен партньор. Той беше добър другар, с който аз можех да споделя всичко, което ми беше на душата. “

Въпреки че стартира като красива приказка, траялият близо 12 години взаимен живот на Марина и Владимир напълно не е слънчев. Любовта не избавя барда от пиянството. В положение на афект той си прерязва вените, само че съумяват да го спасят.

Поетът с китара се пробва да се излекува от алкохолизма. Имплантират му „ безконечна “ ампула от платина, така наречен „ есперал “, само че и това не го опазва. Без алкохол Висоцки не може да написа, да пее, да свири и някой го поучава да вземе слаба доза опиати за облекчение на положението си. За страдание той не съумява да се избави от зависимостта.

Отношенията им с Марина се утежняват, изострят, тя желае да се разведе, само че не ѝ стигат силите за това. Владимир се бои от раздялата с нея и споделя: „ Не мога да бъда към този момент с нея, само че и без нея също не мога “.

През лятото на 1980 година Висоцки написа на Марина :

„ Мариночка, обичана моя, аз се впускам в незнайното. Имам възприятието, че ще мога да намеря някакъв излаз, въпреки че в този миг съм нестабилен и слаб. Може да ми потрябва атмосфера, в която да се усещам нужен, потребен, а освен болен. При това желая да ми оставиш някаква вяра, да не приемеш това като разкъсване, тъй като ти си единствената, с помощта на която аз мога още веднъж да стъпя на краката си. Още един път, обичам те и не желая да страдаш. После всичко ще си пристигна на мястото, ще поговорим и ще заживеем щастливо. “

Това писмо е последното, което Висоцки написа на любовта на своя живот.

Въпреки обещанието да приключи самоубийствения си метод на живот, на 25 юли 1980 година сърцето му стопира да бие. Едва на 42 години.

Два дни по-късно е трябвало да играе още веднъж на сцената Хамлет . Никой обаче не връща назад билета си за несъстоялия се театър. Хиляди поклонници на артиста обкръжават театъра на Таганка, с цел да се простят със своя любим. Марина долита от Франция и прекарва цялата нощ край тялото на своя брачен партньор, а след това го съпровожда в последния му път.

Няколко години след неговата гибел Марина Влади се омъжва за известния лекар-онколог Леон Шварценберг . Животът ѝ е белязан с огромно злощастие: огромният ѝ наследник катастрофира тежко, две от внучките ѝ умират. Тя въпреки всичко намира сили да продължи напред.

И до момента не се разделя с първата стихосбирка на Висоцки , нито с плочите му, само че не е в положение да слуша умерено записите:

„ Минаха толкоз години, само че още не мога да приказвам умерено за Володя, да виждам неговите фотографии и да чувам гласа му, когато него към този момент го няма. За мен това е отвратително. “

40 години след гибелта на поета, Марина споделя в изявление:

„ Обикновено си го припомням без никакъв мотив. И освен си го припомням. Често сънувам Володя. Лошо дремя и нощем чувам радио, по което от време на време звучи гласът на Володя. Това постоянно ме раздрусва и вълнува. Спомням си не обособени фрагменти, като на кино, а всичките 12 години взаимен живот – неговата талантливост, нашата среща. И най-важното – нашата обич. “

И дано вечерта възпламени свещи за мен,
И твоят облик опушва дима…
Но не желая да знам, че времето лекува
Че всичко върви с него