10 психологически феномена, които ръководят нашия живот
Когато споделяме, че дейностите ни са резултат само от нашите решения, малко или доста послъгваме. Мозъкът ни непрекъснато ни заблуждава и пречи на вярното усещане на действителността.
В идващите редове ще ви представим 10 психически резултата, които поемат надзор над нашето държание и несъмнено не ни вършат по-умни.
Синдромът на „ кипящата жаба “
Този синдром е кръстен на същински опит: в случай че поставите жаба в тенджера със стоплена до удобна температура вода, след което започнете постепенно да я нагрявате, тя ще се изтощи в желанието си да стабилизира своята лична телесна температура. Съответно, няма да може да скочи отвън тенджерата, когато водата стартира да кипи. Ако обаче я сложите непосредствено в кипяща вода, ще се измъкне незабавно.
Същото е и при хората – когато разнообразни дреболии ни тормозят, избираме да преглътнем неудобството, до момента в който не източат цялата ни сила. Трудните връзки и работата, която не ни носи благополучие, са същински клопки, в които сами влизаме, просто тъй като не сме склонни да променим нещата.
Консервативното мислене
Нашият мозък има навика да се придържа към остарели вярвания и да пренебрегва новата и към този момент тествана информация. Класически образец – епохи наред хората са вярвали, че Земята е била плоска (впрочем и през днешния ден съществуват сходни индивиди). Просто надалеч по-удобно е било да се разсъждава по този метод.
Много от нас са извънредно консервативни в своето ежедневие. Трудно ни е да кажем „ довиждане “ на непотребната информация или даже на усеща, които от дълго време са избледнели.
Ефектът на щрауса
Когато всичко се обърка, ние постоянно не желаеме да знаем прекалено много детайлности за нашите неприятности – сходно на прословутия щраус, който си крие главата в пясъка. Игнорираме информацията, която ни разстройва. Предпочитаме да не мислим за казуса. Така да вземем за пример – радваме се, че учителят към момента не е ревизирал контролните, тъй като не желаеме да знаем каква е оценката ни. Ами в случай че е слаба?
Ефектът на „ сляпото леке “
Това може и да звучи парадоксално, само че неспособността ни да забележим когнитивните пристрастия в нас самите също е тип користолюбие. Ефектът на „ сляпото леке “ е тъкмо сходно нещо. Хората имат навика да виждат проблемите у другите, като пренебрегват своите лични. Дори най-очевидните. Изследвания са посочили, че всеки е изпитвал този резултат минимум един път.
Евристична наличност
Често надценяваме цената на наличната информация, изключително когато взимаме решения. Така да вземем за пример човек, защитаващ неприятния си табиет, ще каже, че някой, който пушил по 3 кутии дневно, живял до 100-годишна възраст. Мозъкът изключва опцията този случай да е неповторим (ако не и фалшив). Индивидът автоматизирано ползва положителния образец към своите лични условия и изобщо не се тревожи.
В идващите редове ще ви представим 10 психически резултата, които поемат надзор над нашето държание и несъмнено не ни вършат по-умни.
Синдромът на „ кипящата жаба “
Този синдром е кръстен на същински опит: в случай че поставите жаба в тенджера със стоплена до удобна температура вода, след което започнете постепенно да я нагрявате, тя ще се изтощи в желанието си да стабилизира своята лична телесна температура. Съответно, няма да може да скочи отвън тенджерата, когато водата стартира да кипи. Ако обаче я сложите непосредствено в кипяща вода, ще се измъкне незабавно.
Същото е и при хората – когато разнообразни дреболии ни тормозят, избираме да преглътнем неудобството, до момента в който не източат цялата ни сила. Трудните връзки и работата, която не ни носи благополучие, са същински клопки, в които сами влизаме, просто тъй като не сме склонни да променим нещата.
Консервативното мислене
Нашият мозък има навика да се придържа към остарели вярвания и да пренебрегва новата и към този момент тествана информация. Класически образец – епохи наред хората са вярвали, че Земята е била плоска (впрочем и през днешния ден съществуват сходни индивиди). Просто надалеч по-удобно е било да се разсъждава по този метод.
Много от нас са извънредно консервативни в своето ежедневие. Трудно ни е да кажем „ довиждане “ на непотребната информация или даже на усеща, които от дълго време са избледнели.
Ефектът на щрауса
Когато всичко се обърка, ние постоянно не желаеме да знаем прекалено много детайлности за нашите неприятности – сходно на прословутия щраус, който си крие главата в пясъка. Игнорираме информацията, която ни разстройва. Предпочитаме да не мислим за казуса. Така да вземем за пример – радваме се, че учителят към момента не е ревизирал контролните, тъй като не желаеме да знаем каква е оценката ни. Ами в случай че е слаба?
Ефектът на „ сляпото леке “
Това може и да звучи парадоксално, само че неспособността ни да забележим когнитивните пристрастия в нас самите също е тип користолюбие. Ефектът на „ сляпото леке “ е тъкмо сходно нещо. Хората имат навика да виждат проблемите у другите, като пренебрегват своите лични. Дори най-очевидните. Изследвания са посочили, че всеки е изпитвал този резултат минимум един път.
Евристична наличност
Често надценяваме цената на наличната информация, изключително когато взимаме решения. Така да вземем за пример човек, защитаващ неприятния си табиет, ще каже, че някой, който пушил по 3 кутии дневно, живял до 100-годишна възраст. Мозъкът изключва опцията този случай да е неповторим (ако не и фалшив). Индивидът автоматизирано ползва положителния образец към своите лични условия и изобщо не се тревожи.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ