Пътуващи артисти се заселиха на къмпинг в Тракия
Когато караваните на пътуващите театри от Европа стопираха под дърветата до Паметника на репресираните от комунизма в „ Тракия ”, хората от блоковете в близост настръхнаха - взеха ги за цигански лагер. Когато влезеш в лагера, обаче разбираш, че вътре не е по никакъв начин ужасно. Иначе настина наподобява на ромско сборище поради цветовете - караваните са боядисани в розово, бонбонено синьо или яркочервено. Пътуващите театри се разположиха на три места в Пловдив като част от програмата за Европейска столица на културата. Арт биваците са в " Тракия ", на Гребната и в " Столипиново ".
Голямата атракция в тракийския стан на артистите и дребен шедьовър в къмпингуването - нещо като кафез на колела. В него притежателят му е съумял да въдвори двоен матрак и нищо друго.
Коне пасат в единия край, кокошки щъкат сред палатки и фургони. Изненадващото е, че в този артистичен лагер живеят и дребни деца, които са тук с родителите си. Като фамилията на Валерия и Алесио от италианския Грота Маре. На турнето им в Пловдив е пристигнал и дребният Алесандро, който едвам е навършил 3 години. Тримата населяват каравана дълга към 3 метра.
В 10 сутринта пътуващите актьори едвам отварят очи. В кафеза за канари, където е станало горещо, вратата е отворена. Мароканецът Набил Кажиж, гол до кръста, с шепи, цялостни с пловдивски черници, е тръгнал към общата палатка, където сервират яйца на очи. И смайва с изказванието си, че няма никакво непрекъснато европейско жителство. От Мароко съм и пътувам по света, изяснява той. Движи с театралите от 3 години. Участва в представленията и има самочувствие на артист. „ Живея в караваната, която е до конете ”, прецизира Набил.
Започнал да снима документален филм за пътуването си от Франция до тук. По пътя счупил камерата си и по този начин мароканският вид на „ До Пловдив и обратно ” останал незавършен. Безделието, което господства над лагера в „ Тракия ”, му харесва. „ Живот е - какво да го правиш! ”, сподели философства той. В лагера всеки новосъбудил се се прегръща със станалите по-рано.
„ Тук живеем дружно и споделяме всичко. Това не е къща на колела, а нашата артистична галактика. Затова всичко е шарено ”, изясни Валерия от Грота Маре. Голяма част от годината тя населява с мъжа си и сина си жилище, чиято повърхност е по-малка от кухня в панелната „ Тракия ”.
„ През топлите месеци съм на път с кемпъра ни, който направих от остарял рейс. През зимата стопираме за подготовки и за уъркшопове ”, изяснява белгиецът Андреас. В буса си има баня, тоалетна и място за сън за четирима.
Казва, че Пловдив е прелестен и като се върне в Белгия, ще пропагандира приятелите си да го посетят като Европейска столица на културата.
Голямата атракция в тракийския стан на артистите и дребен шедьовър в къмпингуването - нещо като кафез на колела. В него притежателят му е съумял да въдвори двоен матрак и нищо друго.
Коне пасат в единия край, кокошки щъкат сред палатки и фургони. Изненадващото е, че в този артистичен лагер живеят и дребни деца, които са тук с родителите си. Като фамилията на Валерия и Алесио от италианския Грота Маре. На турнето им в Пловдив е пристигнал и дребният Алесандро, който едвам е навършил 3 години. Тримата населяват каравана дълга към 3 метра.
В 10 сутринта пътуващите актьори едвам отварят очи. В кафеза за канари, където е станало горещо, вратата е отворена. Мароканецът Набил Кажиж, гол до кръста, с шепи, цялостни с пловдивски черници, е тръгнал към общата палатка, където сервират яйца на очи. И смайва с изказванието си, че няма никакво непрекъснато европейско жителство. От Мароко съм и пътувам по света, изяснява той. Движи с театралите от 3 години. Участва в представленията и има самочувствие на артист. „ Живея в караваната, която е до конете ”, прецизира Набил.
Започнал да снима документален филм за пътуването си от Франция до тук. По пътя счупил камерата си и по този начин мароканският вид на „ До Пловдив и обратно ” останал незавършен. Безделието, което господства над лагера в „ Тракия ”, му харесва. „ Живот е - какво да го правиш! ”, сподели философства той. В лагера всеки новосъбудил се се прегръща със станалите по-рано.
„ Тук живеем дружно и споделяме всичко. Това не е къща на колела, а нашата артистична галактика. Затова всичко е шарено ”, изясни Валерия от Грота Маре. Голяма част от годината тя населява с мъжа си и сина си жилище, чиято повърхност е по-малка от кухня в панелната „ Тракия ”.
„ През топлите месеци съм на път с кемпъра ни, който направих от остарял рейс. През зимата стопираме за подготовки и за уъркшопове ”, изяснява белгиецът Андреас. В буса си има баня, тоалетна и място за сън за четирима.
Казва, че Пловдив е прелестен и като се върне в Белгия, ще пропагандира приятелите си да го посетят като Европейска столица на културата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ