Когато кажем Милано – мислим си за прочутия театър ла

Когато кажем Милано – мислим си за фамозния спектакъл ла Скала, олицетворяващ непреклонната воля на свободолюбивия италиански народ да бъде постоянно водеща нация в развиването на европейската просвета и съхраняването на нейните вековни обичаи. Не инцидентно след излизането на Италия от оста Рим – Берлин – Токио през Втората международна война, хитлеристка Германия взема решение да спре напора на съдружниците от юг, като трансформира полуострова в защитна цитадела. Но по тази причина е било нужно да се влияе върху съпротивителните сили на хората, подготвени да се борят против нацистите. И Ла Скала е срината до основи след масирани бомбардировки на Луфтвафе. Ефектът е противоположен – хората се сплотяват още повече да дадат отпор на хитлеристите, оказват помощ на съюзните англо-американски елементи и ги посрещат като освободители. И незабавно стартират с разчистването на руините на заличавания спектакъл.

Възстановяват го в изумително къси периоди и представленията са обновени! Сърцето на Италия стартира да бие още веднъж! На назад във времето са останали недоимъка, глада, разрухата, от които страда целия народ! Какъв по-добър образец за нация, от дълго време повярвала в силата на културата да съхранява през вековете духовната й целокупност! А къде е мястото на културата у нас?! Зарити сме с долнопробност, двуличие и то с единствената цел да се покажем, че сме повече от другите, че разполагаме с доста пари, с цел да задоволяваме потребностите си – най-често опиращи до ситни обеди и разхайтени гуляи. А потребността от просвета – да задоволяваме с чалга и развлекателни шоу-програми. Къде остана операта с фамозните български реализатори?! Много, доста обратно в миманса! Обикновените хора привикнаха да бъдат третирани не като самостоятелни персони с избрани културни потребности, обезпечаващи развиването и съхранението на нацията, а като последователно оскотяващи гласоподаватели, длъжни да се възхищават само на асфалтираните пътища и новите автомагистрали! Действително инфраструктурата в цялата страна се нуждае от изцяло създаване, само че, дано това не бъде за сметка на културата! А тя не е единствено артисти и диригенти, само че и актьори, художници, деятели… За тях пари постоянно няма! Който и да е на власт намира по-важни цели. Така се разрушават мостовете към предишното – към нашите известни и отвън страната писатели, актьори, постановчици театраловеди и – надалеч не на последно място – надарени диригенти и цяла плеяда от международно известни артисти! Не на вятъра седем от десетте портрета в Ла Скала на оперни артисти, съдействали за възхода на това изкуство са на българи! И което е значителното – не е глобализацията в основата на трайно утвърдилата се през последните 25 години у нас наклонност да унищожаваме методически същинската просвета и последователно да оставяме в забвение културните достижения от епохата на целия 20-я век! Не, просто политиките в това отношение са напълно сбъркани – дали заради незнание или преднамерено?! Нека тези, които претендират да ни ръководят, да не тласкат народа към оскотяване и оцеляване непременно, а да работят по посока съхраняването ни като нация точно благодарение на културата!