Историята на израза „лебедова песен“
Когато кажат, че човек си е изпял лебедовата ария, се схваща, че той е направил нещо за финален път. Ако не знаете смисъла на този фразеологизъм, то може и да не се досетите какво тъкмо значи: та белким лебедите пеят?
Произходът на израза „ да си изпееш лебедовата ария “ би трябвало да се върнем преди две хиляди години в Древна Гърция. Точно там се появило поверието, че безмълвните в нормалния си живот лебеди преди гибелта си издават стонове, напомнящи на ария.
Споменаване на лебеда, пеещ последната си ария преди гибелта, може да се открие в творчеството на поета-баснописец Езоп или в творбата на Есхил „ Агамемнон “.
Ренесансовите поети черпели ентусиазъм от творбите на античните поети и писатели, по тази причина последователно изразът „ лебедова ария “ се появил в творбите на класиците. Например може да се открие в записките на Да Винчи и Шекспир.
И както се оказало, в израза има някаква истина. В зоологията лебедите се разделят на 7 типа, най-известният в Европа от които е глух лебед – той не издава никакви други звуци, с изключение на шипене и леко съскане при заплаха.
Но един път годишно Европа бива посещавана и от руг тип лебед – поен лебед, който издава тръбни звуци. Когато пойният лебед умира и остатъците въздух излизат от белите му дробове, специфичната конструкция на трахеите му от време на време способства появяването на на самобитен „ тръбен “ тон, който, естествено, напълно не наподобява на пеене.
Двата типа лебеди били необятно известни в Древна Елада, където, прочее, лебедът се смятал за птица на хармонията и хубостта, благословена от самия Аполон. Възможно е, чувайки последните издихания на пойния лебед, античните писатели леко да са го поукрасили и да са го трансформирали в ария.
С времето особеността на пойния лебед почнала да се приписва на безусловно всички лебеди. А многократното споменаване на лебедовата ария в художествените творби закрепили дадения израз в доста езици по света.
