Когато животът те изненада с две счупени колела, тежък товар

Когато животът те изненада с две счупени колела, тежък товар и зелен светофар, очакваш само още компликации. Но от време на време – тъкмо в такива моменти – чужд протяга ръка, на своя глава „ за какво “, без да гледа часовника си, и те прибира вкъщи с усмивка и добрина.

Точно такава история развълнува десетки в обществените мрежи, откакто пловдивчанката Малина Ковачева показа преживелица, която трогна мнозина и възроди вярата, че човечността още съществува – не по екрани и речи, а тъкмо там, където минимум я чакаме: на улицата.

„ Купих от Практикер два чувала торфена примес (за цветята пред блока) — към 40 кг. Напъхах ги в пенсионерската количка и към у дома. На светофара и двете колела се счупиха… “

Така стартира обявата на Малина, в която с комизъм разказва по какъв начин, към този момент в трета възраст, се озовава посред улицата, дърпайки разпадащата се количка. И тъкмо в този миг до нея стопира бяла кола, от която слиза млад мъж и ѝ предлага помощ.

„ Прибра ме детето и парите за почерпка не взе. “

Случаят е елементарен – и точно в това се крие неговата мощ. Момчето не е потърсено по име, не е снимано, не е тагнато. Но е запомнено. Не с броя почитатели, а със сърцето си.

„ Благодаря на майката, отгледала и възпитала това момче. Да имаш сърце и да го ползваш по предопределение е необичайност в днешно време. “

В една България, в която постоянно чуваме за експанзия, измами и неучтивост, сходни жестове звучат като тиха, само че мощна музика на вярата. Затова ги споделяме. Затова си коства да се написа за тях.

Те ни припомнят, че не сме изгубили изцяло себе си. И че положителното съществува – не във фойерверки, а в безмълвни действия, които вършат света по-поносим, квартала – по-човешки, а деня – по-лек.

Защото положителното постоянно намира метод да пресече улицата – даже когато колелата са счупени.