Когато Ислямска държава превзе Палмира в Сирия през 2015 година,

Когато Ислямска страна завладя Палмира в Сирия през 2015 година, едно от първите неща, които направи, беше да взриви пандиза Тадмор – най-известният затвор в страната, където в продължение на десетилетия са арестувани и изтезавани политически дисиденти. BBC споделя:

Западният свят познава Палмира поради античните й гръцко-римски руини, само че Тадмор кара множеството сирийци да настръхват. Това е синоним на гибел, изтезание, смут и полуда.

Затворът е издигнат от французите през 30-те години на предишния век в сърцето на пустинята, на към 200 км североизточно от Дамаск. Но по време на 30-годишното ръководство на Хафез ал-Асад сред 1971 година и 2000 година той придобива репутацията си на място за мъчения. Съобщава се, че хиляди политически дисиденти са били унижавани, измъчвани и екзекутирани по бързата процедура.

„ Напълно незаслужено е да го назовем затвор. В пандиза имаш съществени права, само че в Тадмор нямаш нищо. Оставаш единствено със боязън и смут “, споделя палестинският публицист Саламех Кайле, прекарал две години там, от 1998 до 2000 година, упрекнат, че се опълчва на задачите на революцията, довела партията „ Баас “ на Асад на власт.

Произволното задържане и бруталното отношение към политическите пандизчии в Тадмор стартира през 70-те години, когато опозиционното придвижване набира скорост.

Водени от Мюсюлманското приятелство и няколко всемирски партии, деятели желаят политическо посланичество и господство на закона. Популярността на Мюсюлманските братя нараства и въоръженото им крило прави актове на политическо принуждение против армията и режима на Асад.

В края на 70-те и началото на 80-те години обаче хиляди поддръжници на леви и ислямистки групи са задържани. Много от тях са екзекутирани или умират от мъчения. Късметлиите лежат по три-четири години в пандиза. Някои са там по 20 години.

Кървавото кръвопролитие, осъществено зад стените на Тадмор през 1980 година е вкоренено в съзнанието на Сирия.

Ден след несполучливия опит за ликвидиране на Хафез ал-Асад, членовете на печално известните Отбранителни сили, ръководени по това време от брата на Асад, Рифаат, изхвърчат от Дамаск за Тадмор с хеликоптер. Войници вървят от килия на килия, стреляйки по пандизчиите с картечници.

Никой не знае тъкмо какъв брой са убитите, само че отчет на Амнести интернешънъл от 2001 година пресмята, че 500 до 1000 души са били убити единствено за няколко минути – множеството от тях са били членове или обвинени поддръжници на Мюсюлманското приятелство. Говори се, че телата им са били захвърлени в всеобщ гроб отвън пандиза.

Тадмор е издигнат в стила на паноптикум, кръгла постройка, където пандизчиите в килиите могат да бъдат непрекъснато следени от пазачи.

Терминът идва от Panoptes, митологично гръцко създание, което има 100 очи.

Бивши пандизчии описват пред Амнести интернешънъл, че пандизът имал седем двора, 40 до 50 спални и 39 по-малки килии. Имало е и 19 дисциплинарни подземни килии, които се употребявали за изолираност.

„ Всички спални имаха прозорци, покрити с бодлива тел на тавана, което позволяваше на пазачите да държат пандизчиите под непрекъснато наблюдаване “, споделя Кайле. „ Не знаехме дали пазачите са горе и ни следят или не. Но никой не би посмял да мръдне от мястото си или даже да вдигне глава, защото следствията щяха да бъдат ужасни “.

Затворниците нямали право да подвигат глави, да гледат нагоре или да се гледат един различен. „ Не съм виждал очите на нито един от моите съкилийници и никой от тях не видя моите, до момента в който не напуснахме пандиза. Контактът с очи беше безусловно неразрешен “, споделя сирийският публицист Ясин Хадж Салех. Той е бил в пандиза от 1995 до 1996 година

„ Различавахме пазачите по цвета на ботушите им, защото в никакъв случай не виждахме лицата им “, споделя различен сирийски публицист, поетът Фарадж Байракдар. „ Пазачът с черни ботуши беше добър, само че този със зелените ботуши – безсърдечен “.

След освобождението им минават години, преди някои от пандизчиите да съумеят да се срещнат още веднъж и да осъществят зрителен контакт.

Изтезанията там са били всекидневен обред – дълго пътешестване на болежка и мудна гибел.

„ Когато гибелта е всекидневие, дебнеща в изтезания, случайни побоища, вадене на очите, чупене на крака и премазани пръсти… не бихте ли предпочели милостивото избавление от патрона? “ написа в свои записки някогашен пандизчия, изнесени незаконно от Сирия през 1999 година

Бившите пандизчии постоянно приказват за първите си часове в Тадмор и за по този начин нареченото „ приемно празненство “ – първичен сеанс на изтезания, който пандизчиите търпели при идването.

„ Надзирателите ни издърпаха от рейса, биейки ни безмилостно и брутално, до момента в който не излязохме всички. Военната полиция претърси облеклата ни и един по един бяхме хвърлени в гумата /принудени са да влязат в автомобилна гума/ и всеки човек беше обичай сред 200 и 400 пъти по краката “, споделя различен някогашен пандизчия пред Амнести.

„ Всички бяха в тежко положение, краката им бяха кървящи и покрити с рани, както и други елементи от телата им. Някои от пандизчиите починаха по време на приема “.

Задържаните описват, че са били унижавани, бичувани и бити от самото начало, прекарано там.

„ На тъмничарите беше обещано намерено позволение да вършат всичко, даже да убиват. Животът ви просто не струваше нищо “, споделя Кайле. Военните офицери са били новатори в намирането на още и още способи за унижение на пандизчиите. Кайле споделя, че са прибягвали до странни и мъчителни форми на изтезание, от време на време просто от досада. Една вечер пазачът, гледайки от прозореца на тавана, му наредил да реалокира всички чехли в спалното помещение – към 100 чифта. Той му споделил, че може да употребява единствено устата си. Трябвало е да мести чехлите по този метод цяла нощ.

Други си спомнят за случай, при който двама пандизчии са принудени да държат различен пандизчия за ръцете и краката, да го люлеят високо във въздуха и по-късно да го захвърлят, с цел да падне на земята.

Един пандизчия, който отказал да го направи, бил обичай по главата и умрял месец по-късно.

Затворниците са викали за здравна помощ за умиращи хора. Отговорът на пазачите бил постоянно еднакъв: „ Обадете ни се единствено с цел да приберем труповете “.

„ Тадмор е царство на гибелта и лудостта. Фактът, че такова място е съществувало, е позор освен за сирийците, само че и за цялото човечество “, споделя Байракдар.

Когато Ислямска страна завладява Тадмор, разгласява фотоси от вътрешната страна. Освен пазачите и арестуваните, които доживяват да опишат историята, никой не е виждал пандиза зад стените му. Разрушаването му обаче е потрес за мнозина, тъй като желаят тя да бъде очевидец и повествовател на историята на години на свирепост.

„ ИД унищожи исторически знак, който трябваше да остане. Във всяка стая имаше убити хора “, споделя Али Абуден, ливанец, прекарал четири години там.

Ясин Хадж Салех написа: „ Разрушаването на пандиза, който беше знак на нашето иго, е заличаване на нашата независимост “. Той счита, че актът на взривяването на Тадмор е „ голяма услуга за робския режим на Асад “.

Обръщаме взор към прилежаща Турция. Един от най-зловещите затвори в света е точно там- в Диарбекир.Придобива популярност на кърваво място, в което жестокостта, мъченията и изтезанията са на респект след преврата от 12 септември 1980 година.

Печално известното място в началото е наричано Затвор номер 5.

Превърнало се е в знак на репресиите на военната хунта. Повечето от пандизчиите са били кюрди. Много хора са умряли в пандиза от мъчения, инфекциозни заболявания или са се самоубили. Няма публични данни за умрелите, само че до момента е известно за над 30 жертви за интервал от две години. Бивш народен представител от Партията на справедливостта и развиването, който е лежал в този затвор, споделя, че там са били прилагани чудовищни мъчения, незнайни на никое място по света.

Миналата година властта в Турция взе решение пандизът да бъде трансфорат в музей. Преустройството му би трябвало да завърши тази година.

Сред първенците по свирепост е и пандизът Карандиру в Бразилия. Построен през 1920 година, пандизът не бил ремонтиран за всичките 80 години на действието си. Липсвали всевъзможни човешки условия, както и хигиена.

В един миг там били заключени от 7 500 до 10 000 души, за които отговаряли по-малко от 1000 надзиратели. Всеки пети човек бил инфектиран с ХИВ. Стотици от пандизчиите умирали от разнообразни заболявания и рани, получени при спорове със съкилийници, а броят на самоубийствата бил поразителен. Често при осъществяване на интервенция в затворническата болница не била поставяна анестезия.

Затворът Карандиру е закрит през 2002 година.

Централният затвор Гитарама в Руанда също стои в черната ранглиста. Построен е с размери, които могат да поберат до 500 пандизчии. Реалността обаче е друга. Затворниците вътре доближават над 6 000 души. Хората в килиите са принудени да спят един до различен в плътни редове на пода. В Гитарама няма канализация, заради което пандизчиите са принудени да живеят измежду личните си екскременти и непрекъснато да гонят рояци от жестоки инсекти. Цари и непрекъснат апетит, който от време на време води до канибализъм.

В Гитарама изцяло отсъства здравно обслужване и хората умират всекидневно.

Лагер 22 в Северна Корея е открит през 1965 година за политически пандизчии. Размерите на оборудването са много внушителни и мястото побира над 50 000 наказани. Ужасяващ е фактът, че освен наказаният бива затворен, а цялото му семейство.

Условията в пандиза са основани по този начин, че да бъдат допустимо най-ужасяващи. Затворниците преднамерено са държани покрай гладна гибел. Порциите са по 170 грама царевица по два пъти дневно, тъй че арестуваните би трябвало да ловят плъхове и змии, с цел да оцелеят. Заради сериозната липса на храна близо 2000 души умират всяка година – огромна част от тях са деца. Също по този начин се приказва, че хора са употребявани за разнообразни опити. Твърди се, без доказателства, че мястото е закрито през 2008 година.

Автор: SafeNews

Още вести четете в: Свят За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News