„Рожден ден“ в театър за музика и глас
Когато искаш да разпилееш предишното си окончателно. Когато не искаш да го събираш. Когато се взираш прекомерно дълго в себе си. Когато те боли, без да знаеш за какво. И когато се страхуваш от всичко... е време за „ Рожден ден “.
Новото заглавие от афиша на „ Сфумато “ създателят Владимир Давчев разказва сбито като „ елементарен флирт, преливащ в любовна история с необичайно начало, среда и нелогично логически край “.
Снимка: Антон Даскалов, „ Сфумато “
„ Рожден ден “ е зрелище и спектакъл за музика и глас. Красиви и промъкващи се като мъгла измежду тъмния фон мелодии и глас – гласът на Димитър Марков – явен, изразителен, на моменти внезапен, само че въздействащ от самото начало със своя темп и насеченост.
Освен „ рожденик “, дружно с актрисите Самуела-Ивана Церовска и Мария Панайотова, Марков е и режисьор на това ъндърграунд „ празненство “. Случайни запознанства. Мъже. Жени. Истории. Всичко се случва с оптимизма на безразличното „ Да “, преплита се в някаква си негова действителност, минава през захлас и стремежи, с цел да докара до смяната. За да стигне до двоумението дали „ новото начало води до край или от време на време финалът е начало “ – отново думи на Давчев.
Усещането за празник в този театър е като чувство за жена, с която правиш обич, само че в най-смелите си мечти. То е като да танцуваш в несвяст, а музиката да е единствено в главата ти. Като чувство за вечер измежду бял ден...
„ Рожден ден “ носи и чувството за филм, и за стилистика, въодушевена от мрачната страна на живота, полята щедро със жлъч и няколко усмивки за цвят. Възпята е бутафорията на битието и всички привидни благини, които то сервира. Пиесата е и за още нещо – да видиш действително, пред теб, това, което най-често си мислиш, че в никакъв случай не ти случва.
Защото всичко, което претърпяваме, е в успореден живот и е чувство за памет, която най-често ни изневерява – на финала, който едвам в този момент стартира. Както споделя една от героите в „ Рожден ден “, не всяка история би трябвало да има начало, среда и край. И получава „ ексцентричния “ отговор: „ Така е, само че краят е значим, началото – също, среда може да няма, само че начало и край – наложително “.
Новото заглавие от афиша на „ Сфумато “ създателят Владимир Давчев разказва сбито като „ елементарен флирт, преливащ в любовна история с необичайно начало, среда и нелогично логически край “.
Снимка: Антон Даскалов, „ Сфумато “
„ Рожден ден “ е зрелище и спектакъл за музика и глас. Красиви и промъкващи се като мъгла измежду тъмния фон мелодии и глас – гласът на Димитър Марков – явен, изразителен, на моменти внезапен, само че въздействащ от самото начало със своя темп и насеченост.
Освен „ рожденик “, дружно с актрисите Самуела-Ивана Церовска и Мария Панайотова, Марков е и режисьор на това ъндърграунд „ празненство “. Случайни запознанства. Мъже. Жени. Истории. Всичко се случва с оптимизма на безразличното „ Да “, преплита се в някаква си негова действителност, минава през захлас и стремежи, с цел да докара до смяната. За да стигне до двоумението дали „ новото начало води до край или от време на време финалът е начало “ – отново думи на Давчев.
Усещането за празник в този театър е като чувство за жена, с която правиш обич, само че в най-смелите си мечти. То е като да танцуваш в несвяст, а музиката да е единствено в главата ти. Като чувство за вечер измежду бял ден...
„ Рожден ден “ носи и чувството за филм, и за стилистика, въодушевена от мрачната страна на живота, полята щедро със жлъч и няколко усмивки за цвят. Възпята е бутафорията на битието и всички привидни благини, които то сервира. Пиесата е и за още нещо – да видиш действително, пред теб, това, което най-често си мислиш, че в никакъв случай не ти случва.
Защото всичко, което претърпяваме, е в успореден живот и е чувство за памет, която най-често ни изневерява – на финала, който едвам в този момент стартира. Както споделя една от героите в „ Рожден ден “, не всяка история би трябвало да има начало, среда и край. И получава „ ексцентричния “ отговор: „ Така е, само че краят е значим, началото – също, среда може да няма, само че начало и край – наложително “.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ