Кой е четвъртият кораб или загадките на Христофор Колумб?
Когато желаеме да разберем кой в действителност е бил Христофор Колумб, несъзнателно се досещаме за едно от най-разпространените прозвища на мистични персонажи в престъпната литература – „ господин Никой “.
Произходът и откритията на Колумб са обгърнати в загадъчна неопределеност. Макар да се счита, че той бил наследник на генуезкия тъкач Доменико Коломбо, в непокътнатите описи на майсторите от гилдията на тъкачите в Генуа няма човек с такова име. Къщата на площад „ Данте “, където се твърди, че е роден, съставлява елементарна туристическа бутафория, сходна на „ жилището на Шерлок Холмс “ на „ Бейкър-стрийт “ в Лондон.
Първите почти достоверни следи от Колумб се появяват едвам през 1473 година, когато е към този момент на двадесет и две години. Приблизително от това време е документът, в който: „ Венецианският морски съд предизвестява за пирата Коломбо, който е на работа при анжуйския херцог Рене “. Това, без подозрение, се отнася за Христофор Колумб – на зрелост самият той постоянно с положително си припомнял службата при херцог Рене. Колкото до „ пиратството “, това разбиране било прекомерно разтегливо. Тогава то се считало за „ занятие, почтено за аристократ “. Пък и тук става дума не за пиратство, а за каперство – набези срещу кораби на страни, враждебни на владетеля, който издавал позволение за нападенията.
Историята на дългогодишните молби на Колумб към португалския и испанския двор е добре известна. Не е напълно ясно за какво португалският крал реагирал толкоз безразлично на проектите на Колумб. Може би към този момент знаел, че на запад няма никаква „ Индия “ – а единствено джунгли с човекоядци, без никакво злато? Златото щели да го открият доста по-късно и по-навътре от крайбрежията с канибалите…
А изискванията в контракта на испанската корона с Колумб са приказно великодушни и… останали неизпълнени. При това е потвърдено известно, че испанските монарси се отличавали с честност и почтеност към своите чиновници. Защо не се отличили по този начин към Колумб? Може би тъй като достиженията на Колумб “ въобще не впечатлили кой знае какъв брой съвремениците му? Нито злато, нито други благосъстояния от приказната Индия. А същинските размери на континента, открит от него (всъщност, той разкрил не самия континент Америка, а единствено Карибския архипелаг) станали известни доста по-късно.
През 1609 година в Лисабон излязла книгата на перуанския историк Гарсиласо де ла Вега „ За страната на инките “. Авторът твърди, че към 1484 година един лоцман от испанския град Уелва, Алонсо Санчес, по пътя си към Мадейра попаднал в мощна стихия и корабът му бил носен в морето към месец. Тогава пристигнали на незнаен остров, евентуално Хаити. После Санчес съумял да се завърне в Европа, като изгубил 12 от 17-те членове на екипажа. „ Те останали в къщата на известния Христофор Колумб, генуезец, тъй като го познавали като популярен лоцман и картограф, който съставял карти за мореплаване… Всички умрели в неговия дом, оставяйки му в завещание своите писания, които ги довели до гибел и които великият Колумб се захванал да довърши “.
В края на 1970-те години в архивите на италианския град Модена било намерено писмо от неаполитанския дипломат в Барселона Анибале ди Дженаро, изпратено на 9 март 1493 година до брат му, който заемал същия пост в Милано. Сред другите вести от Испания Анибале оповестява: „ Преди няколко дни се завърна Колумб, който през август предходната година с 4 кораба тръгнал на корабоплаване през великия океан “.
Странни неща има в това писмо! Първо, по какъв начин по този начин 4 кораба? Обикновено традицията твърди, че Колумб е тръгнал за своята Първа експедиция с 3 кораба: „ Санта Мария “, „ Пинта “ и „ Ниня “. Кой е четвъртият транспортен съд?
На второ място, формалната дата на завръщането на Колумб от първата му експедиция е 15 март 1493 година! Но Анибале написа още на 9 март, че към този момент е схванал за идването на корабите на Колумб в испанското пристанище Палос. Също и в случай че приемем датата 4 март – известната дата на идването на Колумб в Лисабон, сметките отново не излизат, тъй като би трябвало тези над 1250 км от Лисабон до Барселона да са изминати от пощальон единствено за 5 дни (по 250 км дневно) до 9 март, когато Анибале написа писмото си. Очевидно невероятно.
Изводът? Ако вземем поради писмото на Анибале Дженаро, се оказва, че Колумб се е върнал в испанското пристанище Палос доста по-рано от формалната дата 15 март – наподобява някъде към 20 февруари. Две седмици по-късно новините за това събитие стигнали до Барселона.
Освен това, Дженаро не написа за никакви „ нови земи “. Чак една-две години по-късно стартират значимите пътувания на Колумб и младия идалго Алонсо де Охеда – добре документирани, завършващи с доставката на същинско злато и напълно същински индианци в Испания, за което са останали документи. И поражда въпрос: а в действителност, разкрила ли е нещо първата експедиция на Колумб? Ами в случай че не е?
Може би това изяснява толкоз странната, нечувана до тогава „ непризнателност “ на испанската кралска двойка – на Колумб просто нямало защо да се заплати. Нищо не разкрил – нищо не му платили.
Това, несъмнено, е единствено догадка. Но и за самата Първа експедиция на Колумб има прекалено много подозрения, че е единствено една догадка.
