„Транспорт отвъд вечността” - красив роман, макар и разказващ за концлагерите и смъртта (предложение за четене)
„ Когато имаш опция да избереш от два пътя, поеми по по-тежкия ”. Житейската максима, изречена от чешкия публицист, разказва най-точно романа му „ Транспорт оттатък вечността ”.
Високо оценената от рецензията и читателите в Чехия книга споделя спираща дъха история за група другари, които войната заварва с техните момчешки фантазии и проблеми.
Хонза усеща бича на новодошлото зло най-бързо – татко му е задържан от Гестапо. Скоро обаче Петър и Якуб получават възбрана да посещават учебно заведение, а на реверите им се появяват… жълти звезди. Следват изпълнени с доста инциденти дни, в които приятелите все пак остават дружно.
„ Транспорт оттатък вечността ” се наема с сложната задача да опише красиво и съдържателно житейската покруса нацяло едно потомство. Огромният ѝ плюс е, че децата научават най-важното за оня необикновено тежък интервал през очите на свои връстници.
Авторът демонстрира устройството на едно от най-известните гета в Централна Европа – чешкия Терезин. Разказва ни за ужасяващите транспортни влакове, откарали хиляди души в концлагерите. Придружава героите си и до камерите на гибелта в Аушвиц.
Книгата обаче преди всичко е чудесна история, отдадена на другарството и на неподозираната мощ, която може да прояви даже един малолетен. Без да морализаторства, Франтишек Тихи ни среща с герои човечни и елементарни, преследващи фантазиите си даже когато на хоризонта е останало единствено едно – гибелта.
В резултат, напълно разумно, „ Транспорт оттатък вечността ” печели най-престижната чешка литературна премия „ Магнезия Литера ”.
Историята е още по-невероятна заради един простоват факт – огромна част от героите на романа са фактически съществували юноши. Надарени и надарени, те оставят след себе си дневници, рисунки, стихотворения, даже романи…
Писателят изследва творчеството им и го вплита в „ Транспорт оттатък вечността ”, като по този начин се ражда четиво, което съчетава потребността да познаваме историята с опцията всяко дете да се въодушеви самото то да е създател.
Допълнителен плюс е самият професионален път на Франтишек Тихи – основател на лична образователна система, той я ползва в своето учебно заведение, което е лицензирано от Министерството на образованието в Чешката република. Пражката Природни школа стои зад доста планове за запазване на предишното, като децата са поощрявани да поддържат връзка с природата, да развиват гениите си и да основават пълноценни връзки със своите връстници, пък и всички останали.
Всичко това трансформира „ Транспорт оттатък вечността ” в неизмеримо преживяване – книга, от която всеки подрастващ може да научи най-важното за живота… Да цени другарството и човечността, също честността, да мечтае. И героите на Франтишек Тихи са образец за това. А затваряйки последната страница на романа, чувството е едно – за сърце преливащо, което щастието и тъгата от прочетеното са създали още по-богато.
Историите имат вълшебна мощ – споделя самият създател на „ Транспорт оттатък вечността ”. „ Вярвам, че и със основаването на този сюжет нещо се е трансформирало в животите на всички ни – продължава Франтишек Тихи, - че ние, живите, най-малко по този път през бездната на времето сме могли да изплатим нещо от дълга на тези, които ни чакат на другия бряг ”.
Животът през очите на дребните герои на Франтишек Тихи (Цитати от „ Транспорт оттатък вечността ”):
· „ Не се опасявай. Бог знае какво прави ”
· „ Онова, което не може да се промени, би трябвало да се издържи ”
· „ Малко е потребното, което вършим, а още по-малко добрините, всичко положително е потребно, само че не е наложително всичко потребно да е положително. ”
· „ Когато имаш опция да избереш от два пътя, поеми по по-тежкия ”
· „ Сега… сега… в този момент. Това е действителността. Всичко останало е просто една такава игра – на Петър и Хонза, на евреи и немци, на болежка и радост… Сън преди пробуждането. ”
· „ Нашите животи, копнежи, любови и страдания няма да бъдат забравени, ами ще се връщат и ще се разиграват още веднъж и още веднъж, до момента в който всичко преходно на края на всички неща не се влее в океана на Вечността ”.
