Момчето, което избра волейбола пред изкуството
Когато имаш доста благоприятни условия пред себе си, изборът не е елементарен. Но когато нещо е в кръвта ти и всички чакат да се насочиш към него, и в даден миг се появи друго – напълно друго, става все по-сложно. Особено, в случай че би трябвало да вземеш решението в ранна възраст като нашия воин.
Случайните неща не се случват по никакъв начин инцидентно, само че постоянно носят своя сексапил и това те кара да ги преследваш от ден на ден. Че даже и на инат…
Точно това се получава, когато младият национал Симеон Добрев се среща с волейбола и от този момент са неразделни.
“Любовта ми към волейбола се зароди в една далечна лятна почивка, като бях на село. По-големите бяха разпънали мрежа сред две дървета. Аз толкоз желаех да се включа в играта, и след толкоз запитване най-сетне ме включиха с думите: " Застани там в края, топката там най-вече отива ". Съответно - нито един път не допрях топката в игра, а единствено я гонех. Тогава си споделих, че няма да стане тази работа и, че ще се науча да играя. От този миг съм неразлъчен с волейболната топка, без значение че започнах да упражнявам много години по-късно”, стартира описа си либерото на Дунав (Русе).
Изкуството е на респект в фамилията на Мони. И, несъмнено, никой не допуска, че ще се захване с нещо толкоз далечно от това. “Интересен факт е, че в моето семейство няма спортисти. Майка ми и татко ми са артисти!”. Но когато сърцето ти бие в различен темп, когато „ си на друга вълна”, всичко се подрежда по този начин, както искаш. Защото няма смисъл да се захващаш с нещо, което просто не е „ твоето”. „ Ако не беше волейболът, щях да бъда човек на изкуството - да се захвана с музика или актьорско майсторство. Един свят, надалеч от спорта, което доста ме плаши”, споделя той.
Преди жълто-синята топка да завладее изцяло времето и живота на волейболиста, за малко опитва бойните изкуства. " Тренирах карате известно време. Мислех, че е като по филмите, т.е. влизам, обличам кимоното и стартирам да се удрям. А в действителност правехме единствено някакви извършения и не виждах смисъл. Не ми доставяше наслаждение ".
Детските мемоари провокират у него трогване. Не не помни корените си все пак. “Изживях едно ужасно ранно детство на село при моята прабаба, като и до ден сегашен това ми е обичаното място. Любимите ми мемоари са по какъв начин по през целия ден с тайфата обикаляхме с колелетата на всички места, откривахме страхотни места, карахме до брега на река Дунав, даже сме карали и до други села. Естествено, на огромния двор имахме и надуваем басейн, като постоянно се събирахме с другари и се къпахме в горещите дни. Една игра също ми носи доста хубави мемоари, както и неконтролируема носталгия всякога, когато я играя. Това е именитата GTA San Andreas”, разкрива той.
Волейболът трансформира живота на финалиста в състезанието Мистър BGvolleyball.com . Но оказва въздействие и върху връзките му с близките: „ Със сигурност волейболът доста промени живота ми. Мисля, че съм доста по-подреден и порядъчен. На приятелите ми, които не се занимават със спорт постоянно съм казвал, че се прибирам по-рано от тях, тъй като на сутринта имам подготовка. Трябва да съм задоволително отпочинал и да имам най-малко 8 часа сън всяка вечер.” И продължава: „ Не мисля, че по някакъв метод спортът е повлиял на държанието ми, постоянно съм бил подобен какъвто съм. Време има за всичко стига да има предпочитание. Разпределям времето си и стига за всичко.”
На въпроса по какъв начин си показва пътят към върха, дава отговор: “Пътят до върха сигурно е мнооого дълъг. Талантът е най-малкото, което един играч би трябвало да има. Всичко опира до пъклен доста работа, дисциплинираност, неизменност, психическа резистентност и да не забравяме една от най-важните съставки - въображението. За да се получат нещата, би трябвало да си представяме триумфа пред очите ни авансово! По този метод фантазиите стартират да се трансформират в цели”, самоуверено твърди момчето, което след по-малко от седмица ще навърши 19 години.
Моментите с младежкия народен тим са повече от значим миг в неговия живот и оставят незаличими следи. „ Участието ми в националния тим е нещо в действителност особено. Моментът, в който бях извикан, стартира нова страница в моя живот се увеличи мотивацията ми. Изиграхме много мощни конгреси дружно, и то много сполучливо. Чувството да пееш химна с националната фланелка, и то пред родна аудитория, е в действителност неописуемо!” Съжителството с доста хора не всеки път носи позитивни страсти, не всеки път е елементарно да се сработиш с всички. Тук обаче обстановката е напълно друга: „ Създадох нови другарства, даже един от тях го усещам като мой брат. Това е Любослав Телкийски!
Мога да кажа, че в националния тим сме като едно огромно семейство. Карали сме дружно Нова година, Коледа, както и миналогодишното лято”, разкрива със удовлетворение Мони.
Късметът е релативно разбиране - или го имаш, или го нямаш. Или вярваш в него, или не. “Бих се определил като късметлия. Късметлия съм, че тези години на Дунав (Русе) са най-силните откогато клуба съществува.” Не е инцидентно и казаното от огромните имена по въпроса, като изцяло важи за нашия воин: „ Късметът е това, което се случва, когато подготовката срещне положителната случайност.” Или пък: „ Шансът прави триумфа, триумфът прави заслугата.” „ Тук беше един от най-начетените треньори. Тренирам с доста мощни състезатели и би трябвало да открадна доста от тях. Точно в този момент е моят късмет за изява и мисля, че се възползвам по най-хубавия начин”, не крие щастието си от работата с опитни играчи като Данаил Милушев, който е и треньор на отбора.
Всеотдаен, земен, приказлив – трите думи, които го разказват най-точно. Качествата, които постоянно са били част от неговата същина. И приказва намерено за всичко: “Няма тематики, по които да не желая да приказвам. Аз съм открит и земен човек, с мен може да се приказва за всичко. Каквото и да ме питат за персоналния ми живот ще отговоря. Нямам нищо за криене.”
Въпреки младостта си, състезателят на Дунав разсъждава трезво и има лична позиция за нещата. “Спортът сигурно е обединител, несъмнено, в случай че не става дума за ултраси и други такива разделения. Разбира се, че професионалният спорт има бъдеще, само че както и да го погледнем зависи от нас, младите. Трябва да покажем мощен темперамент, предпочитание, неизменност и доста работа. Световните спорове и останалите проблеми не могат да повлияят по някакъв метод на развиването на спорта”, на мнение е младият русенец.
Симеон Добрев: Всеки самоуважаващ се състезател е задължен да остане във форма
Не пропущаме да създадем и равносметка на миналия сезон с русенския отбор. “Отборът беше селектиран в последният миг, само че все пак изиграхме много мощни мачове и показахме, че играем като еднакъв с еднакъв с съвсем всеки тим от Суперлигата. Мисля, че би трябвало да сме удовлетворени от този сезон, тъй като изпълнихме заложените цели от управлението. Смятам че изчезналото парче от пъзела беше шанса. В някои мачове той не беше на наша страна”,
Както множеството свои връстници, и Мони има своя образец, който да следва в кариерата. “Моят кумир е френското либеро Женя Гребенников. Той освен е добър спортно-технически, а и държанието му в игрището е просто заразяващо с позитивизъм.”
„ Преди бях споделил, нещо което ще кажа и в този момент. Първо работя и след това мисля, само че не скърбя за нищо”, типично по овенски декларира Мони. Смел, рядко се опасява от нещо. " Аз съм толкоз мощен, колкото са мислите ми!”, е девизът му – неслучайно.
Но няма по какъв начин човек да е подобен, в случай че не мине през тествания, които да оформят характера му. Въпреки младата си възраст… „ Минал съм през доста трудности. Както всеки един човек, и аз имам лични борби. Тяхното продобиване води до построяването на личността и характера”, безапелационен е състезателят на Дунав.
„ По въпроса за хубостта и разсъдък не мисля, че мога да кажа нещо без да прозвучи самовлюбено и пренебрежително. Предпочитам да си остана крепко стъпил на земята. Не мисля, че присъединяване ми в Мистър BGvolleyball.com промени нещо, тъй като персонално аз не го одобрих съществено.” Мнението му за женската хубост обаче е повече от изрично: „ Мисля, че обществото ни страда от стандартите за хубост при девойките. Не поставям всички под общ знаменател, само че за мен няма нищо красиво в това всички да наподобяват по идентичен метод, с идентични устни, носове, мигли и т.н.”
Съвсем скоро пред либерото следва значимо събитие – завършването на междинното му обучение. Сферата, в която желае да се развива обаче, е прекомерно друга от волейболния терен и спорта като цяло. „ Бих желал да запиша нещо, обвързвано с мениджмънт, с цел да мога да разгадавам на приходи и от друга сфера. Понеже обичам да съм измежду хора, бленувам един ден да си отворя заведение или хотел както Боре Кьосев”, декларира младежът.
Какво би споделил на младите състезатели, които занапред започват кариерата си и би трябвало да извървяват пътя си? „ Да бъдат търпеливи и дано знаят, че спорт не се научава от през днешния ден за на следващия ден! Дори и най великите са тръгнали от нулата! Аз също съм един от тези, които занапред навлизат в професионалния спорт.” „ Мога да кажа, че едно от най-хубавите неща, които можем ние по-младите да създадем, е да откраднем от най-силните качества на по-възрастните състезатели, които са към нас! Както се споделя - поминък се краде”, приключва умно Мони.
bgvolleyball.com
Случайните неща не се случват по никакъв начин инцидентно, само че постоянно носят своя сексапил и това те кара да ги преследваш от ден на ден. Че даже и на инат…
Точно това се получава, когато младият национал Симеон Добрев се среща с волейбола и от този момент са неразделни.
“Любовта ми към волейбола се зароди в една далечна лятна почивка, като бях на село. По-големите бяха разпънали мрежа сред две дървета. Аз толкоз желаех да се включа в играта, и след толкоз запитване най-сетне ме включиха с думите: " Застани там в края, топката там най-вече отива ". Съответно - нито един път не допрях топката в игра, а единствено я гонех. Тогава си споделих, че няма да стане тази работа и, че ще се науча да играя. От този миг съм неразлъчен с волейболната топка, без значение че започнах да упражнявам много години по-късно”, стартира описа си либерото на Дунав (Русе).
Изкуството е на респект в фамилията на Мони. И, несъмнено, никой не допуска, че ще се захване с нещо толкоз далечно от това. “Интересен факт е, че в моето семейство няма спортисти. Майка ми и татко ми са артисти!”. Но когато сърцето ти бие в различен темп, когато „ си на друга вълна”, всичко се подрежда по този начин, както искаш. Защото няма смисъл да се захващаш с нещо, което просто не е „ твоето”. „ Ако не беше волейболът, щях да бъда човек на изкуството - да се захвана с музика или актьорско майсторство. Един свят, надалеч от спорта, което доста ме плаши”, споделя той.
Преди жълто-синята топка да завладее изцяло времето и живота на волейболиста, за малко опитва бойните изкуства. " Тренирах карате известно време. Мислех, че е като по филмите, т.е. влизам, обличам кимоното и стартирам да се удрям. А в действителност правехме единствено някакви извършения и не виждах смисъл. Не ми доставяше наслаждение ".
Детските мемоари провокират у него трогване. Не не помни корените си все пак. “Изживях едно ужасно ранно детство на село при моята прабаба, като и до ден сегашен това ми е обичаното място. Любимите ми мемоари са по какъв начин по през целия ден с тайфата обикаляхме с колелетата на всички места, откривахме страхотни места, карахме до брега на река Дунав, даже сме карали и до други села. Естествено, на огромния двор имахме и надуваем басейн, като постоянно се събирахме с другари и се къпахме в горещите дни. Една игра също ми носи доста хубави мемоари, както и неконтролируема носталгия всякога, когато я играя. Това е именитата GTA San Andreas”, разкрива той.
Волейболът трансформира живота на финалиста в състезанието Мистър BGvolleyball.com . Но оказва въздействие и върху връзките му с близките: „ Със сигурност волейболът доста промени живота ми. Мисля, че съм доста по-подреден и порядъчен. На приятелите ми, които не се занимават със спорт постоянно съм казвал, че се прибирам по-рано от тях, тъй като на сутринта имам подготовка. Трябва да съм задоволително отпочинал и да имам най-малко 8 часа сън всяка вечер.” И продължава: „ Не мисля, че по някакъв метод спортът е повлиял на държанието ми, постоянно съм бил подобен какъвто съм. Време има за всичко стига да има предпочитание. Разпределям времето си и стига за всичко.”
На въпроса по какъв начин си показва пътят към върха, дава отговор: “Пътят до върха сигурно е мнооого дълъг. Талантът е най-малкото, което един играч би трябвало да има. Всичко опира до пъклен доста работа, дисциплинираност, неизменност, психическа резистентност и да не забравяме една от най-важните съставки - въображението. За да се получат нещата, би трябвало да си представяме триумфа пред очите ни авансово! По този метод фантазиите стартират да се трансформират в цели”, самоуверено твърди момчето, което след по-малко от седмица ще навърши 19 години.
Моментите с младежкия народен тим са повече от значим миг в неговия живот и оставят незаличими следи. „ Участието ми в националния тим е нещо в действителност особено. Моментът, в който бях извикан, стартира нова страница в моя живот се увеличи мотивацията ми. Изиграхме много мощни конгреси дружно, и то много сполучливо. Чувството да пееш химна с националната фланелка, и то пред родна аудитория, е в действителност неописуемо!” Съжителството с доста хора не всеки път носи позитивни страсти, не всеки път е елементарно да се сработиш с всички. Тук обаче обстановката е напълно друга: „ Създадох нови другарства, даже един от тях го усещам като мой брат. Това е Любослав Телкийски!
Мога да кажа, че в националния тим сме като едно огромно семейство. Карали сме дружно Нова година, Коледа, както и миналогодишното лято”, разкрива със удовлетворение Мони.
Късметът е релативно разбиране - или го имаш, или го нямаш. Или вярваш в него, или не. “Бих се определил като късметлия. Късметлия съм, че тези години на Дунав (Русе) са най-силните откогато клуба съществува.” Не е инцидентно и казаното от огромните имена по въпроса, като изцяло важи за нашия воин: „ Късметът е това, което се случва, когато подготовката срещне положителната случайност.” Или пък: „ Шансът прави триумфа, триумфът прави заслугата.” „ Тук беше един от най-начетените треньори. Тренирам с доста мощни състезатели и би трябвало да открадна доста от тях. Точно в този момент е моят късмет за изява и мисля, че се възползвам по най-хубавия начин”, не крие щастието си от работата с опитни играчи като Данаил Милушев, който е и треньор на отбора.
Всеотдаен, земен, приказлив – трите думи, които го разказват най-точно. Качествата, които постоянно са били част от неговата същина. И приказва намерено за всичко: “Няма тематики, по които да не желая да приказвам. Аз съм открит и земен човек, с мен може да се приказва за всичко. Каквото и да ме питат за персоналния ми живот ще отговоря. Нямам нищо за криене.”
Въпреки младостта си, състезателят на Дунав разсъждава трезво и има лична позиция за нещата. “Спортът сигурно е обединител, несъмнено, в случай че не става дума за ултраси и други такива разделения. Разбира се, че професионалният спорт има бъдеще, само че както и да го погледнем зависи от нас, младите. Трябва да покажем мощен темперамент, предпочитание, неизменност и доста работа. Световните спорове и останалите проблеми не могат да повлияят по някакъв метод на развиването на спорта”, на мнение е младият русенец.
Симеон Добрев: Всеки самоуважаващ се състезател е задължен да остане във форма Не пропущаме да създадем и равносметка на миналия сезон с русенския отбор. “Отборът беше селектиран в последният миг, само че все пак изиграхме много мощни мачове и показахме, че играем като еднакъв с еднакъв с съвсем всеки тим от Суперлигата. Мисля, че би трябвало да сме удовлетворени от този сезон, тъй като изпълнихме заложените цели от управлението. Смятам че изчезналото парче от пъзела беше шанса. В някои мачове той не беше на наша страна”,
Както множеството свои връстници, и Мони има своя образец, който да следва в кариерата. “Моят кумир е френското либеро Женя Гребенников. Той освен е добър спортно-технически, а и държанието му в игрището е просто заразяващо с позитивизъм.”
„ Преди бях споделил, нещо което ще кажа и в този момент. Първо работя и след това мисля, само че не скърбя за нищо”, типично по овенски декларира Мони. Смел, рядко се опасява от нещо. " Аз съм толкоз мощен, колкото са мислите ми!”, е девизът му – неслучайно.
Но няма по какъв начин човек да е подобен, в случай че не мине през тествания, които да оформят характера му. Въпреки младата си възраст… „ Минал съм през доста трудности. Както всеки един човек, и аз имам лични борби. Тяхното продобиване води до построяването на личността и характера”, безапелационен е състезателят на Дунав.
„ По въпроса за хубостта и разсъдък не мисля, че мога да кажа нещо без да прозвучи самовлюбено и пренебрежително. Предпочитам да си остана крепко стъпил на земята. Не мисля, че присъединяване ми в Мистър BGvolleyball.com промени нещо, тъй като персонално аз не го одобрих съществено.” Мнението му за женската хубост обаче е повече от изрично: „ Мисля, че обществото ни страда от стандартите за хубост при девойките. Не поставям всички под общ знаменател, само че за мен няма нищо красиво в това всички да наподобяват по идентичен метод, с идентични устни, носове, мигли и т.н.”
Съвсем скоро пред либерото следва значимо събитие – завършването на междинното му обучение. Сферата, в която желае да се развива обаче, е прекомерно друга от волейболния терен и спорта като цяло. „ Бих желал да запиша нещо, обвързвано с мениджмънт, с цел да мога да разгадавам на приходи и от друга сфера. Понеже обичам да съм измежду хора, бленувам един ден да си отворя заведение или хотел както Боре Кьосев”, декларира младежът.
Какво би споделил на младите състезатели, които занапред започват кариерата си и би трябвало да извървяват пътя си? „ Да бъдат търпеливи и дано знаят, че спорт не се научава от през днешния ден за на следващия ден! Дори и най великите са тръгнали от нулата! Аз също съм един от тези, които занапред навлизат в професионалния спорт.” „ Мога да кажа, че едно от най-хубавите неща, които можем ние по-младите да създадем, е да откраднем от най-силните качества на по-възрастните състезатели, които са към нас! Както се споделя - поминък се краде”, приключва умно Мони.
bgvolleyball.com
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ