Из малка част от Югозападна България - I
Когато имаме въможност, пътуваме; децата са постоянно с нас. Често дестинациите ни са част от „ 100-те национални обекта ”.
Спомняте ли си какъв брой дъждове валяха в края на този месец май? Особено към 24,25 и 26 май? Е, точно тогава взехме решение да поемем по маршрут, изминат преди 5 години. След появяването на второто ни дете през този месец май непринудено се роди нуждата да забележим още веднъж Рилския манастир, Стобските пирамиди, Благоевград, Сандански, Мелник, Роженския манастир, Петрич, Рупите и Самуиловата цитадела.
Първо да подчертая, че на сходно пътешестване би следвало да се отделят минимум три цялостни дни. Ние го преживяхме за малко повече от два. Като разстояние сред София (откъде тръгнахме) и най-отдалечената точка от въпросния маршрут, Самуиловата цитадела, приказваме за към 185 км.
Напускайки рамките на София, пътуващите незабелязано се включват в готовите прави на автомагистрала „ Струма ”, а след село Долна Диканя могат в придвижване и в действително време да следят по какъв начин протича градежът на обособените трасета. Първата наложителна спирка по този маршрут е, несъмнено, Рилският манастир, отстоящ на 109 км от София. (Не бих желала да пропусна красивият, с незнайно за мен име водопад, ситуиран вдясно по пътя, на към 15-тина километра преди манастира). Рилският манастир е включен в листата на ЮНЕСКО за международното културно завещание. Построен е през 10-ти век. Влизайки в двора му, впечатлява каменната кула, съградена през 1335г от севастократор Хрелю. В манастирската църква, „ Света Богородица ”, се въздига прелестен иконостас, дело на Захарий Зограф.
“Стана ми благо и се върнах години обратно, виждайки по какъв начин две баби, още преди да са запалили по свещичка, само че към този момент в рамките на храма, седнаха и разтвориха вестник с увити в него доматки, колбас, сиренце... ”
При всяко посещаване на Рилския манастир си давам сметка, че вардя загатна за уханието и усета на „ произвеждащите ” се в рамките му мекици, за вкусния мед, за помещението, в което се е приготовлявала храната на монасите (което, в края на май, уви, беше в ремонт), за реката, протичаща досами манастира, носеща неповторимото име Друшльовица... Около нас, обичайно, имаше много гърци и руснаци, както и възрастни хора от нашата страна, очевидно пристигнали на групово посещаване. Да ме елементарни Бог, сувенирите и търговията с тях, суетенето, прекалено огромните тълпи от туристи не са ми се нравили в никакъв случай, чувството ми за святост и покой асоциират с по-друг вид атмосфера. Манастирът не е част от „ 100-те национални обекта ”, факт, който ме изненадва. На към 4 км от манастира е гроба на светеца Иван Рилски. За страдание и наш позор, още веднъж не го посетихме; вървенето пешком до такава степен е дълготрайно, децата биха се поуморили. Надявам се скоро да видя с очите си това свято място и да опитам да мина през „ цепнатината ”, през която единствено праведните минават... Поверието гласи, че, успееш ли да се промушиш през нея, греховете ти биват опростени.
Стобските пирамиди са наречени по този начин евентуално по името на селото, край което въздигат снага. Самото село се намира вдясно по пътя, преди Рилския манастир (или вляво:), в случай че решите да видите причудливите формирования на потегляне от манастира). Самите пирамиди са естествени формирания, ръждиви на цвят, появили се вследствие топящите се ледници на Рила, примесени с глина и пясък. Около тях има добре построена еко пътека. С кола може да стигнете ненапълно, самите пирамиди са достижими и най-добре забележими само пеш.
От Рилският манастир до Благоевград са 38 км. За мен впечатляваща традиция е годишно провеждащата се на 05 октомври на площад „ Македония ” заря-проверка в памет на починалите над 30 000 българи в Балканската война. Неусетно след Благоевград попадаме в рамките на дългото към 18 км Кресненско дефиле. Невероятно красиви естествени дадености, чист въздух, неповторима природа и липса на непрекъснат занаят – най-малко на пръв взор това бяха нашите усещания. Град Кресна е ситуиран от двете страни на основен път Е-79. Именно тук на 05.10.1878г избухва Кресненско-Разложкото въстание вследствие разделянето на България след Берлинския конгрес. За мен беше завладяващо да схвана, че тук се допуска да е зародило първото населено място, учредено от Александър Македонски, носещо името Александрия.
Кресненското дефиле (или „ пролом ”) е формирано от река Струма при секване на планините Пирин и Малашевска. Районът към село Влахи (подобно региона на Искърското дефиле например), отстоящо на към 9 км от Кресна, е извънредно подобаващ за рафтинг. Именно тук на два пъти видяхме биваци, към които гордо се вееха знамена на десетки европейски страни. Рафтингът е обичано занятие за значително хора, а в дъждовно време, споделят, той е изключително впечатляващ.
От Благоевград до Сандански са 65 км. Градът се слави с прелестния си климат, минералните си извори и връзката си със Спартак. За мен най-малко беше изненада обстоятелството, че Сандански се „ спряга ” за възможното отечество на Спартак. Туристите са с непрекъснато наличие, мъчно се намира хотел или стая за посетители през почивните дни. (Ако някой желае да отседне в чист и комфортен апартамент или стая за посетители, към този момент имам подобаващите координати.) Заведенията са цялостни, предлаганите ястия са вкусни, хората – гостоприемни и благи. Може би тъй като уцелихме момента на абитуриентските балове обаче, най-малко на мен, малко допълнително ми пристигна неизменимата чалга, лееща се от съвсем всеки ресторант или по-малко заведение. Най-известният хотел носи името на града. Пред него тече река Санданска Бистрица. Известна с богатия подбор от артикули на налични цени е комерсиалната улица на града, напълно пешеходна зона.
Най-малкият град в България - Мелник е на към 22 км от Сандански. „ МЕЛ ” значи глина. Популярни са белите глинести скали, обграждащи градчето. Градът и районът му се славят с тежкото си алено вино (тук съвсем никой не създава бяло вино и/ли ракия) и със сладкото си от смокини. Комай във всяка къща има хотелска част, а независимите хотели са в действителност многочислени. Градът има единствено една улица, от двете страни на която са ситуирани къщите, хотелите и магазините. Самата улица е разграничена от Мелнишката вада (приток на река Струма). В Мелник може да разгледате Кордопуловата къща (с богатата и изба), Калето, паметника на Яне Сандански, няколкото черкви.
Между Мелник и Роженския манастир се намира Кърланово – съвсем обезлюдено, ситуирано в красива месност селце. Отдясно на пътя се издигат Кърлановските (наричани постоянно и „ Мелнишки ”) пирамиди. Структурата им е пясъчно-глинеста, а цветът – мръснобял. Продължава:
Из дребна част от Югозападна България - II
Спомняте ли си какъв брой дъждове валяха в края на този месец май? Особено към 24,25 и 26 май? Е, точно тогава взехме решение да поемем по маршрут, изминат преди 5 години. След появяването на второто ни дете през този месец май непринудено се роди нуждата да забележим още веднъж Рилския манастир, Стобските пирамиди, Благоевград, Сандански, Мелник, Роженския манастир, Петрич, Рупите и Самуиловата цитадела.
Първо да подчертая, че на сходно пътешестване би следвало да се отделят минимум три цялостни дни. Ние го преживяхме за малко повече от два. Като разстояние сред София (откъде тръгнахме) и най-отдалечената точка от въпросния маршрут, Самуиловата цитадела, приказваме за към 185 км.
Напускайки рамките на София, пътуващите незабелязано се включват в готовите прави на автомагистрала „ Струма ”, а след село Долна Диканя могат в придвижване и в действително време да следят по какъв начин протича градежът на обособените трасета. Първата наложителна спирка по този маршрут е, несъмнено, Рилският манастир, отстоящ на 109 км от София. (Не бих желала да пропусна красивият, с незнайно за мен име водопад, ситуиран вдясно по пътя, на към 15-тина километра преди манастира). Рилският манастир е включен в листата на ЮНЕСКО за международното културно завещание. Построен е през 10-ти век. Влизайки в двора му, впечатлява каменната кула, съградена през 1335г от севастократор Хрелю. В манастирската църква, „ Света Богородица ”, се въздига прелестен иконостас, дело на Захарий Зограф.
“Стана ми благо и се върнах години обратно, виждайки по какъв начин две баби, още преди да са запалили по свещичка, само че към този момент в рамките на храма, седнаха и разтвориха вестник с увити в него доматки, колбас, сиренце... ”
При всяко посещаване на Рилския манастир си давам сметка, че вардя загатна за уханието и усета на „ произвеждащите ” се в рамките му мекици, за вкусния мед, за помещението, в което се е приготовлявала храната на монасите (което, в края на май, уви, беше в ремонт), за реката, протичаща досами манастира, носеща неповторимото име Друшльовица... Около нас, обичайно, имаше много гърци и руснаци, както и възрастни хора от нашата страна, очевидно пристигнали на групово посещаване. Да ме елементарни Бог, сувенирите и търговията с тях, суетенето, прекалено огромните тълпи от туристи не са ми се нравили в никакъв случай, чувството ми за святост и покой асоциират с по-друг вид атмосфера. Манастирът не е част от „ 100-те национални обекта ”, факт, който ме изненадва. На към 4 км от манастира е гроба на светеца Иван Рилски. За страдание и наш позор, още веднъж не го посетихме; вървенето пешком до такава степен е дълготрайно, децата биха се поуморили. Надявам се скоро да видя с очите си това свято място и да опитам да мина през „ цепнатината ”, през която единствено праведните минават... Поверието гласи, че, успееш ли да се промушиш през нея, греховете ти биват опростени.
Стобските пирамиди са наречени по този начин евентуално по името на селото, край което въздигат снага. Самото село се намира вдясно по пътя, преди Рилския манастир (или вляво:), в случай че решите да видите причудливите формирования на потегляне от манастира). Самите пирамиди са естествени формирания, ръждиви на цвят, появили се вследствие топящите се ледници на Рила, примесени с глина и пясък. Около тях има добре построена еко пътека. С кола може да стигнете ненапълно, самите пирамиди са достижими и най-добре забележими само пеш.
От Рилският манастир до Благоевград са 38 км. За мен впечатляваща традиция е годишно провеждащата се на 05 октомври на площад „ Македония ” заря-проверка в памет на починалите над 30 000 българи в Балканската война. Неусетно след Благоевград попадаме в рамките на дългото към 18 км Кресненско дефиле. Невероятно красиви естествени дадености, чист въздух, неповторима природа и липса на непрекъснат занаят – най-малко на пръв взор това бяха нашите усещания. Град Кресна е ситуиран от двете страни на основен път Е-79. Именно тук на 05.10.1878г избухва Кресненско-Разложкото въстание вследствие разделянето на България след Берлинския конгрес. За мен беше завладяващо да схвана, че тук се допуска да е зародило първото населено място, учредено от Александър Македонски, носещо името Александрия.
Кресненското дефиле (или „ пролом ”) е формирано от река Струма при секване на планините Пирин и Малашевска. Районът към село Влахи (подобно региона на Искърското дефиле например), отстоящо на към 9 км от Кресна, е извънредно подобаващ за рафтинг. Именно тук на два пъти видяхме биваци, към които гордо се вееха знамена на десетки европейски страни. Рафтингът е обичано занятие за значително хора, а в дъждовно време, споделят, той е изключително впечатляващ.
От Благоевград до Сандански са 65 км. Градът се слави с прелестния си климат, минералните си извори и връзката си със Спартак. За мен най-малко беше изненада обстоятелството, че Сандански се „ спряга ” за възможното отечество на Спартак. Туристите са с непрекъснато наличие, мъчно се намира хотел или стая за посетители през почивните дни. (Ако някой желае да отседне в чист и комфортен апартамент или стая за посетители, към този момент имам подобаващите координати.) Заведенията са цялостни, предлаганите ястия са вкусни, хората – гостоприемни и благи. Може би тъй като уцелихме момента на абитуриентските балове обаче, най-малко на мен, малко допълнително ми пристигна неизменимата чалга, лееща се от съвсем всеки ресторант или по-малко заведение. Най-известният хотел носи името на града. Пред него тече река Санданска Бистрица. Известна с богатия подбор от артикули на налични цени е комерсиалната улица на града, напълно пешеходна зона.
Най-малкият град в България - Мелник е на към 22 км от Сандански. „ МЕЛ ” значи глина. Популярни са белите глинести скали, обграждащи градчето. Градът и районът му се славят с тежкото си алено вино (тук съвсем никой не създава бяло вино и/ли ракия) и със сладкото си от смокини. Комай във всяка къща има хотелска част, а независимите хотели са в действителност многочислени. Градът има единствено една улица, от двете страни на която са ситуирани къщите, хотелите и магазините. Самата улица е разграничена от Мелнишката вада (приток на река Струма). В Мелник може да разгледате Кордопуловата къща (с богатата и изба), Калето, паметника на Яне Сандански, няколкото черкви.
Между Мелник и Роженския манастир се намира Кърланово – съвсем обезлюдено, ситуирано в красива месност селце. Отдясно на пътя се издигат Кърлановските (наричани постоянно и „ Мелнишки ”) пирамиди. Структурата им е пясъчно-глинеста, а цветът – мръснобял. Продължава:
Из дребна част от Югозападна България - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ