Когато хиляди фенове не можаха да си купят билети за лятното турне на стадиона на мегазвездата Тейлър Суифт, някои твърдоглави хора платиха над 70 пъти номиналната стойност, за да видят любимия си изпълнител лично – възмущение, което предизвика изслушвания в Конгреса и законопроекти в щатските законодателни органи за по-добра защита на потребителите.
След 10 месеца турнето на Swift в САЩ приключи, но също и повечето от значимите реформи, които защитниците на потребителите и индустриалните групи се надяваха да проведат тази година. Предложението досега не е прието в Сената на САЩ. Законодателството в Колорадо беше наложено вето от губернатора на Демократическата партия по настояване на някои потребителски групи.
В Калифорния, дом на емблематични звукозаписни студия като Capitol Records и влиятелни клубове като Whiskey A Go Go и Hollywood Bowl, какво започна тъй като солиден набор от законодателство беше смекчен до един законопроект, забраняващ скрити такси, нещо, което Ню Йорк и Кънектикът направиха и повечето големи играчи в индустрията вече са се ангажирали да направят сами.
"Това е? Това е всичко, което Калифорния, водещият щат в нацията по толкова много въпроси за защита на потребителите, това е всичко, което ще направим?" каза Робърт Херел, изпълнителен директор на Федерацията на потребителите на Калифорния. „Това е смущение. Не е достатъчно.“
Бавният напредък в промяната на начина, по който билетите трябва да се продават и препродават, подчертава не само силата на съпротивата на индустрията, но и регулаторните трудности на пазара, преобърнат от технологиите. Отминаха дните на редене на опашка в касата, за да разберете какви места има и колко струват.
Днес почти всички билети се продават онлайн и се изтеглят на телефони или други устройства. Потребителите често не знаят колко ще платят, докато не щракнат върху бутона за покупка и се прилагат такси и налози, които понякога могат да бъдат почти колкото цената на билета.
Местата често не знаят не казват колко места има за конкретно събитие, според потребителските групи, но вместо това пускат билети на партиди, карайки потребителите да харчат повече от погрешен страх, че ще пропуснат.
Някои лоши актьори използват софтуер за бързо групово закупуване на билети за препродажба на много по-високи цени. Те дори ще продават билети, преди да ги имат, практика, известна като „спекулативно издаване на билети“, която според потребителските групи е опасна и не гарантира билета. Някои стигат дотам, че имитират уебсайтове на места, така че потребителите да вярват, че купуват билети директно.
Острите разногласия между местата, продавачите на билети, групите на потребителите и артистите замъглиха това, което може да изглежда ясно, проблеми с правата на потребителите.
Артистите и местата искат да ограничат как феновете могат да препродават билети, опит да се разбие „вторичният пазар, за да се изчисти инвентара, да се надуят цените и да се намалят цените на нашите фенове“, каза Джордан Бромли, който е член на борда на Коалицията на музикалните изпълнители, група за застъпничество, представляваща артисти .
Потребителските групи твърдят, че купувачите могат да правят каквото искат с билетите си, включително да продават повече. Това несъгласие отчасти е причината демократичният губернатор на Колорадо Джаред Полис да наложи вето върху законопроект по-рано тази година, въпреки че законопроектът съдържа и благоприятни за потребителите политики като забрана на скрити такси, увеличения на цените и спекулативни продажби на билети.
В Калифорния потребителските групи са съсредоточили гнева си най-вече върху Live Nation Entertainment, компанията, която притежава Ticketmaster и контролира по-голямата част от продажбите на билети и местата в САЩ за турнета на музикални изпълнители. Но дебатът се разпространява към артисти, големи мъжки професионални спортни отбори като Los Angeles Dodgers и San Francisco 49ers и независими зали с капацитет за 1000 души или по-малко, включително повече от 600 само в Калифорния.
Повечето хора са вокални за „как това е опит да се стреля по Ticketmaster и Live Nation“, каза Джулия Хийт, президент на калифорнийския клон на Националната асоциация за независими места. "Това, което всъщност се случва, е, че те се целят в тях, но удрят и всички останали."
Най-голямото разногласие беше относно това дали да се позволи на отборите, местата и артистите да ограничават начина, по който феновете могат да препродават билети, които са закупили.
Законопроект, позволяващ на отборите, местата и артистите да ограничават начина, по който феновете могат препродажба на билети преминаха през Сената, но не успяха да преминат през Асамблеята тази година, след като предизвикаха опасения от потребителски групи. Щатският сенатор Анна Кабалеро, авторът на законопроекта, обеща да проведе изслушване по въпроса, след като Законодателният орган прекъсне работата си.
Законопроект от член на Асамблеята Лора Фридман би забранил на местата и артистите да ограничават препродажбите. Мярката също би изисквала местата да разкриват колко билета са налични за дадено събитие, за да се предотвратят „задържания“. В крайна сметка законопроектът беше променен, за да премахне и двете разпоредби, след като предизвика силна опозиция в индустрията.
„Беше много трудно. От самото начало имаше много силни и съгласувани усилия срещу този законопроект“, каза Фридман, която добави, че е разочарована, че законопроектът не е по-силен.
Индустриалните групи също са разочаровани. Хийт, който представлява независими места, го нарече „сметка за нищо“.
„Много от нещата, с които се сблъскахме, ги няма, но виждаме това и като пропусната възможност“, каза тя. „В момента в света на билетите има проблеми, които трябва да бъдат решени.“
Не всички са разочаровани. Джен Енгстром, държавен директор на California Public Interest Research Group, каза, че въпреки че би било страхотно да се решат всички тези проблеми, забраната на скритите такси все още е победа за потребителите.
„Аз съм изцяло за постепенната промяна“, каза тя. „Това е добра първа стъпка.“
