Когато говорите за красота в Star Trek, не говорите само

Когато говорите за хубост в Star Trek, не говорите единствено за скули и мини-рокли макар че, дано бъдем почтени, истинската серия сервира и двете с великодушна помощ от panache от 60-те години.Не, в Трек хубостта постоянно идва със значка на теоретичен офицер или носеща хипоспрей, обгърната в пластове разкази интриги и харизма на характера. И от време на време, както при доктор Хелън Ноел и Йоман Тония Бароуз, хубостта се промъква през страничната врата на появяването на един епизод и оставя трайно усещане, че почитателите към момента мърморят в Con halls и Reddit десетилетия по-късно.Да стартираме с доктор Хелън Ноел, пренесена към грациозен, задушлив живот от Мариана Хил в „ Камата на мозъка “.Това е един от тези недооценени епизоди на Първи сезон, в които историята е сред психически трилър и класическа фантастика – епизод на бутилка, подсипан с задоволително злокобна полуда, с цел да ви накара да погледнете през рамо по време на часовника.Но това, което прави Хелън Ноел незабравима, не са единствено поразителните ѝ черти или тази емблематична синя научна униформа – това е методът, по който тя играе Кърк като добре настроена вулка Хил не се появява просто като следващото „ момиче на Кърк “; тя идва с организация, духовитост и тип ледено-гладка убеденост, която се усеща доста изпреварва времето си.Тя приказва с Кърк за това скандално „ коледно празненство “, плъзга се по коридорите с улегналост на героиня от ноар и се оправя със злокобния доктор Адамс с надалеч повече кураж, в сравнение с множеството еднократни са разрешени.Хил беше универсална актриса – даже обичана на Копола – и тя носеше пластове на Ноел, които подсказваха за вътрешен свят, даже когато сюжетът не го прави. Имате чувството, че в друга времева линия доктор Ноел може да е McCoy на медицински спин-оф.Сега, обърнете се към Yeoman Tonia Barrows – и думата „ въртене “ е подобаваща, тъй като Емили Банкс внесе някакъв тип кинетична, съвсем музикална сила в ролята си в „ Shore Leave “, епизод, който главно е Star Trek с треска-мечта през Фройдистки Дисниленд.Barrows идва като случай по учебник на прелестта на мрежовата телевизия от 60-те – русокоска, лъчезарна, усмихната, като че ли преди малко е излязла от реклама.Но погледнете по-отблизо: в нея има освен това от единствено ботуши и пресен външен тип от маргаритки.Barrows е сурогатна майка на публиката в този епизод – този, който незабавно усеща, че нещо не е наред, този, който вижда Дон Жуан да се материализира от нищото и споделя: „ Не! ” преди всички други.Тя е игрива, само че земята, флиртува, само че интелигентна и когато крещи, това не е вик на госпожица – това е пробуждане на останалата част от десантния екип.Банкс не е имала същия късмет да свие трагични мускули като Хил, само че не е трябвало.Чарът ѝ беше в топлината ѝ, лекотата, с която тя обитаваше тази странна джобна галактика на измислени вярвания, И дано бъдем почтени -ако ще бъдете гонени през населяван от духове парк за удоволствия от античен ирландски шмекер, желаете Тония Бароуз в изследователския си екип.Това, което сплотява двете дами – оттатък тяхната неоспорима, подготвена за камера хубост – е какъв брой добре те се опълчиха на лимитираните упования на епохата.Позволено им е да бъдат освен това от орнаменти. Във франчайз, който от време на време се спъва в личните си мини поли, Хил и Банкс откриха място да основават същински герои, освен девойки от афиш.Д-р Хелън Ноел може да командва психическо разследване; Йоман Бароуз може да заземе сюрреалистична приказка Те не бяха написани като огромни играчи, само че осъществяванията им оставиха отпечатъци върху наследството на Трек, като че ли самото шоу знаеше, че има потребност от дами като тях, с цел да се извисят отвън финалната граница.А ето го и същинският рикър: нито един от тях не се завърнал след една си разходка.Това е класическият Трек за вас – тъкмо когато започнете в действителност да харесвате воин, той изчезва измежду звездите.Но в огромното съзвездие на трекските хубости Ноел и Бароуз блестят малко по-ярко.Може би тъй като ни оставиха да желаеме повече.Или може би тъй като ни припомнят, че в Star Trek хубостта не е единствено блестяща кожа – тя постоянно е покрита с разсъдък, многослойна в подтекст.