Когато говорим за рок музика, Toto може и да не

Когато приказваме за рок музика, Toto може и да не е първата група, която изниква в мозъка ви. Но ценителите са наясно, че става въпрос за един от най-виртуозните сформира в историята, останал измежду най-ярките знаци на американската музика от 80-те.

Историята на Toto е неповторима, освен тъй като е историята на превъзходни гении, а и тъй като е вълнуваща, поучителна и в много моменти тъжна сага за огромни върхове и падения. 

Формацията е формирана от няколко врели и кипели в занаята сесийни музиканти, взели участие в хиляди известни записи, преди да решат да обединят сили и да развиват собствен личен план. В резултат Toto се трансформира в една от най-продаваните групи на своята епоха. Времето, прекарано на върха на музикалния свят обаче е малко и отлита като момент. Останалата част от историята е изпълнена с премеждия и нещастия.

Когато съществена част от състава се състои от кръвни братя, това може да спомогне за сплотеността, само че може и да породи мъчно преодолими спорове.

Барабанистът Джеф Поркаро образува Toto с кийбордиста и главен композитор Дейвид Пейч. Скоро братът на Джеф Стив Поркаро също се причислява към тях като втори клавирист. 

След като истинският басист Дейвид Хънгейт напуща, третият брат Майк Поркаро става непрекъсната част от Toto на бас китарата.

Всъщност Джеф е един от най-виртуозните барабанисти в цялата рок музика, само че е и безвъзвратен перфекционист, който мъчно понася някой в близост да не дава отговор на високите му музикални стандарти. Затова не е инцидентно, че и останалите в Toto са виртуози. 

Четвъртият албум на бандата Toto IV излиза през 1982 година и съдържа Africa и Rosanna, два от най-успешните радио шлагера на всички времена. Но макар многомилионните продажби и няколкото извоювани награди „ Грами “, Toto остават недолюбвани от музикалната рецензия и възприятието е взаимно.

Те дори отхвърлят да се появят на корицата на Rolling Stone. Парадоксът е, че в пика на известността си членовете на Toto дори не съумяват да се насладят на триумфа си, защото над тях към този момент е надвиснала тъмна сянка.

Водещият вокалист Боби Кимбъл, който се отличава с високия си глас, се пристрастява към кокаина в годините, когато рокендролът е непроменяемо свързван с опиатите. И на останалите от Toto кокаинът не е непознат, само че особеното при Кимбъл е, че използването стартира да се отразява на гласа му и той към този момент не е кадърен да изпее сложните си партии на концерти.

В идващите години съставът минава през нелеки времена и сменя няколко артисти. Близо десетилетие по-късно покруса ненадейно застига Toto със гибелта на мотора на групата Джеф Поркаро. Един ден през 1992 година той работи в двора си в долината Сан Фернандо и пръска растенията с пестицид, когато ненадейно пада и сърцето му стопира. Като причина за гибелта е посочен инфаркт, породен от алергична реакция към пестицида.

Появява се и версия, че случилото се с Поркаро е разследване от дългогодишна приложимост на кокаин, само че китаристът на Toto Стив Лукатър гневно оборва тази доктрина и упорства, че в кръвта на Джеф е намерено микроскопично малко количество кокаин, което няма по какъв начин да аргументи инфаркт. Така или другояче, в идващите години Лукатър последователно се трансформира в водач на Toto, а въпреки че славата на бандата залязва, тя издава 8 студийни албума след пиковия Toto IV, като дори не броим и цялостния саундтрак за екранизацията по Dune на режисьора Дейвид Линч.

Тогава обаче Лукатър към този момент е единственият останал автентичен член и признава, че е сложил края поради персонални проблеми.

„ Напивах се до гибел, бракът ми се разпадаше, а майка ми умираше. Беше тежък интервал, трябваше да се взема в ръце, другояче щях да стигна до такава степен да се убия “, изяснява китаристът и артист. За благополучие, той съумява да откаже алкохола, да тръгне на терапия и да прогони демоните си.

Не толкоз радостна е ориста на басиста Майк Поркаро – неизменима част от Toto до 2007 година, когато му се постанова да напусне поради влошеното му здраве. 

Докато свири, той стартира да усеща, че пръстите му не работят както преди, а диагнозата е съсипваща – амиотрофична латерална склероза, която последователно лишава тялото от опция да приказва, да се храни и да диша.

Третият брат Поркаро – Стив (вдясно), също получава ужасяваща диагноза. Открит му е израстък в мозъка, който за благополучие е отстранен, въпреки и с цената на това Стив да оглушее с лявото ухо. Днес към този момент не е част от групата, само че по-важното е, че е жив и здрав.

Последният интервал на Стив Поркаро в Toto е обвързван с времето след 2010 година, когато групата се вижда принудена да запише нов албум. Съставът влиза в комплицирана правосъдна борба против Sony по съмнение за неизплатени отчисления от цифрови продажби. 6-годишната борба е изгубена и коства скъпо на Toto, поради което поражда планът за албума Toto XIV. “Искахме да превърнем отрицателното в положително ”, изяснява Стив Лукатър. „ Но когато взехме решение да осъществяваме албума, си казахме, че би трябвало да го създадем по допустимо най-хубавия метод с всички похвати, гений и опит, които сме натрупали. А не просто да го претупаме “.

Оттогава Toto издадоха още един студиен албум (Old Is New, 2018), а през тази година изляоха с нов лайв албум. Групата още съществува, а в настоящия състав попадат освен Лукатър, само че и Дейвид Пейч, както и артистът Джоузеф Уилямс, който се причислява още в средата на 80-те и след напускането си прави над 20-годишна пауза, с цел да се завърне през 2010-а.