Когато говорим за престъпления, рядко си представяме деца като извършители.

Когато приказваме за закононарушения, рядко си представяме деца като причинители. Но историята познава случаи, в които изключителни условия, душевен разстройства или обществена среда трансформират деца в причинители на тежки закононарушения. Макар законите по света да пазят малолетните, някои от тези истории шокират и до през днешния ден.

Мери Бел – 10-годишното момиче, което умъртви две деца (Великобритания, 1968 г.)
Един от най-известните случаи в международната престъпна история.
През 1968 година 10-годишната Мери Бел от Нюкасъл убива две дребни момчета – на 3 и на 4 години. Тя демонстрира тревожни признаци на експанзия още от ранна възраст, а след ареста признава отчасти виновността си.

Мери е наказана за „ ликвидиране заради понижена отговорност “ и прекарва 12 години в профилиран център. След освобождението ѝ получава нова идентичност, която се пази в загадка и до през днешния ден.

8-годишното момче от Индия – най-младият упрекнат в ликвидиране
През 2006 година в индийския щат Мадхя Прадеш полицията задържа 8-годишно дете, обвинено, че е умъртвило бебе по време на игра. Случаят провокира бурни реакции в Индия, само че момчето не беше съдено – съгласно локалното законодателство деца под 12 години не могат да носят наказателна отговорност.

Детето-боец от Пакистан – нарушител или жертва?
През 2010 година управляващите в Пакистан задържат 12-годишно момче, взело участие в терористична офанзива. По време на следствието излиза наяве, че то е било вербувано от екстремистка формация, минало е образование и е било употребявано като „ жива бомба “.

Този случай още веднъж слага въпроса — по кое време едно дете е нарушител и по кое време е просто жертва на събитията.

Най-ниската възраст за наказателна отговорност
Възрастта, от която децата могат да бъдат съдени, варира по света:

- България – от 14 години;
- Англия и Уелс – от 10 години;
- Шотландия – от 12 години;
- Япония – от 14 години;
- Съединени американски щати – зависи от щата (в някои – от 7 години).

Детството и закононарушението — тънка граница
Психолозите предизвестяват, че сходни случаи не са просто престъпни, а обществени и психически нещастия. В множеството от тях децата са израснали в среда на принуждение, беднотия или неуважение, което изкривява визиите им за морал и отговорност.

В последна сметка, случаите на най-младите нарушители не ни описват единствено за закононарушения — те разкриват неуспеха на системата, на фамилията и на обществото да отбрани най-уязвимите. И въпреки законите да слагат възрастови граници, въпросът остава:
по кое време едно дете престава да бъде почтено?

Превод: GlasNews.bg